Решение № 132 от 02.04.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Несебър, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20252150100857 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.34 от Закона за собствеността.

В исковата си молба ищецът А. И. П. с ЕГН **********, с адрес: град ***, твърди, че заедно с четиримата ответници: А. Х. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., улица П. № 14, М. Г. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, И. Д. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, и Г. Д. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Т., община Несебър, одобрени със Заповед РД-18-23 / 07.07.3005г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: село Т., улица П. № 6, площ 789 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), съседни ПИ №№ ***, ***, ***, ***, ***. Ищецът твърди, че А. Х. П. притежава 1/2 идеална част от имота, която тя е придобила по силата на договор за дарение през 1997г., а преди това през 1993г. ищецът А. И. П. и неговия брат Д. И. П. са придобили другата 1/2 идеална част, съответно притежавали са по 1/4 идеална част от имота. След смъртта на Д. И. П. неговите законни наследници – останалите трима ответници М. Г. П., И.

Д. П. и Г. Д. П., са придобили притежаваната от него 1/4 идеална част, като всеки от тримата е придобил по 1/12 идеална част от имота. Моли да бъде допусната делба на имота между петимата съсобственици при посочените квоти в собствеността.

В отговора на исковата молба ответникът А. Х. П. потвърждава, че е собственик на 1/2 идеална част от имота, но че е собственик и на построената в поземления имот 1 двуетажна жилищна сграда.

Останалите ответници не са подали отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа иска за делба и моли той да бъде уважен като делбата бъде допусната между страните в процеса съобразно притежаваните от тях идеални части от правото на собственост върху имота.

Ответникът А. Х. П. се явява в съдебно заседание, като същата заявява, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Останалите трима ответници не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.08.1993г. И. А.ов П. е дарил на двамата си сина Д. И. П. и А. И. П. 1/2 (една втора) идеална част от дворно място в село Т., община Несебър, представляващо урегулиран парцел XV-212, кв.22 по плана на селото, с площ от 788 кв. м., при граници: улица парцел XVI-213, парцел XVI-210, парцел III-217, като договорът за дарение е обективиран в нотариален акт № 166, том II, дело № 671/1993г. на районен съдия при Несебърския районен съд.

А. Х. П. е придобила другата 1/2 идеална част от същия поземлен имот, която й е била дарена от Н.Г. П. и Х. А.ов П., и който договор за дарение е сключен на 30.12.1997г. и обективиран в нотариален акт № 118, том VII, дело № 2257/1997г. на нотариус при Несебърския районен съд. В документа за собственост имотът е описан като Дворно място, находящо се в село Т., Община Несебър, образуващо урегулиран парцел XV-212, квартал 22 по действащия план на село Т., целият парцел урегулиран от 788 кв. м., от които собствено място 780 кв. м. и придаваемо по регулация място 8 кв. м., с неуредени регулационни сметки, граници н целия парцел: улица, парцел XVI-213, парцел XVIII-217, парцел XX-210 и парцел XVI-210. А. Х. П. е придобила по силата на тази сделка и собствеността върху изградената в западната част от парцела двуетажна жилищна сграда на 60 кв. м. в основата, като жилищната сграда представлява западен близнак (този към улицата).

Съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на село Т., община Несебър, одобрени със Заповед РД-18-23 / 07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, изменени на 20.08.2024г., имотът се индивидуализира като Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: село Т., улица П. № 6, площ 789 кв. м, трайно предназначение на територията:

Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), съседни Поземлени имоти №№ ***, ***, ***, ***, ***.

Д. И. П. е починал на 09.12.2021г. като е оставил за свои закони наследници съпругата си М. Г. П. и низходащите си И. Д. П. – син, и Г. Д. П. – син.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

2

Предявеният иск за делба е с правно основание чл.34 от ЗС и се движи по реда на чл.341 и сл. от ГПК, като делбеното производство се намира в своята първа фаза.

За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права в съсобствената вещ. Затова в първата фаза на делбеното производство по категоричен начин следва да бъдат доказани следните обстоятелства: дали правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала съсобствеността и съществува ли реално към момента на приключване на устните състезания имущество, чиято подялба се иска.

В случая въведеното като предмет на иска за делба имущество е категорично установено като: Поземлен имот с идентификатор *** (*** точка *** точка ***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Т., община Несебър, одобрени със Заповед РД-18-23/07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 20.08.2024г., адрес на поземления имот: село Т., улица П. № 6, площ 789 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), при съседни ПИ №№ ***, ***, ***, ***, ***.

Съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, всеки от двамата приобретатели по договора за дарение от 06.08.1993г. – Д. И. П. и А. И. П., е придобил по 1/2 от прехвърлената им 1/2 идеална част от поземления имот, съответно придобили са по 1/4 идеална част от имота.

След смъртта на Д. И. П., починал на 09.12.2021г., собствеността върху притежаваната от него 1/4 идеална част от имота е преминала в патримониума на тримата му законни наследници, като всеки от тях – М. Г. П., И. Д. П. и Г. Д. П., са придобили на основание чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 от Закона за наследството по 1/3 от тази 1/4 идеална част, съответно всеки от тях е станал собственик на по 1/12 идеална част от имота.

Останалите 9/12 идеални части от имота принадлежат на двамата съсобственици, които са придобили участие в собствеността на имота по силата на договори за дарение, а именно А. Х. П. – 6/12 идеални части, и А. И. П. – 3/12 идеални части.

Именно при тези квоти от собствеността следва да бъде допусната делбата.

В кадастралната скица е отбелязано, че в Поземления имот е разположена сграда с идентификатор ***.1, застроена площ 69 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна. Единствено съделителят А. Х. П. претендира да е собственик на сградата по силата на договора за дарение от 30.12.1997г. (в нотариални акт сградата е описана като двуетажна, представлява западен близнак, а застроената площ е посочена 60 кв.м.). Никой друг от съделителите не претендира да притежава част от сградата или самостоятелен обект в нея.

3

Според ППВС № 2/82г., т.1, б. „д“ е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици. Приема се, че в такъв случай поземленият имот има обслужващо значение спрямо сградите. Хипотезата се приравнява на отношенията в етажната собственост – собствениците на отделни самостоятелни обекти в сградата са съсобственици на общите части на сградата, но съсобствеността върху тях не може да бъде делена – чл.38, ал.3 от ЗС.

В практиката на Върховния касационен съд по Решение № 40 от 18.05.2018г. по гр.д.№ 2201/2017г. на II г.о., Решение № 476 от 07.03.2013г. по гр.д.№ 52/2012г. на I г.о., Решение № 87 от 07.07.2011г. по гр.д.№ 825/2010г. на II г.о., Решение № 137 от 29.11.2018г. по гр.д.№ 4874/2017г. на II г.о., Решение № 106 от 05.11.2018г. по гр.д.№ 3161/2017г. на I г.о., се дава тълкуване, че застроен (урегулиран поземлен имот) е обща част, когато всички съсобствници на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а терена е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда. Ако някой от съсобствениците на поземления имот не притежава самостоятелен обект в етажната собственост или отделна сграда, нито право на строеж, реализируемо при условията на чл.183, ал.4 от ЗУТ, то теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо значение спрямо сградите. Затова делбата му е допустима.

Съобразно приетото по-горе разрешение по правния въпрос в случая не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението н застроения урегулиран недвижим имот, тъй като не всички съсобственици на терена притежават самостоятелна сграда, респ. самостоятелен обект в сграда. Както е разяснено в новата практика на ВКС, разрешенията на ППВС № 2/82 г. са създадени при действието на отменения териториално устройствен закон – ЗТСУ, поради което целта на новата практика е да следва логиката и принципните разрешения, дадени в постановлението, но съобразявайки сега действащия Закон за устройството на територията. Именно с оглед на това практиката приема, че при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 от ЗТСУ (редакция до изменението в ДВ, бр.45/1984г.). Съответно при действието на ЗУТ делбата би била недопустима, ако са налице предпоставките за прилагане на чл.183, ал.4 от ЗУТ – съсобственикът, непритежаващ отделен обект, може да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект.

Освен, че липсват и доказателства, че всеки от съсобствениците на поземления имот притежава и самостоятелен обект в единствената сграда, разположена в него, по отношение на тази сграда по делото липсва и искане за допускане до делба. Затова и поземленият имот няма характер на обща част, обслужваща сградата. Затова няма пречка да се допусне делба на този поземлен имот и делбата на такъв имот е допустима.

Така мотивиран, Несебърският районен съд

4

РЕШИ:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да се извърши между: А. Х. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., улица П. № 14, А. И. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: град ***, М. Г. П. с ЕГН **********, И. Д. П. с ЕГН ********** и Г. Д. П. с ЕГН **********, тримата с постоянен адрес: град ***,

По отношение на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор *** (*** точка *** точка ***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Т., община Несебър, одобрени със Заповед РД-1823/07.07.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е от 20.08.2024г., адрес на поземления имот: село Т., улица П. № 6, площ 789 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.), при съседни ПИ №№ ***, ***, ***, ***, ***,

При следните квоти от правото на собственост:

6/12 (шест дванадесети) идеални части за А. Х. П.;

3/12 (три дванадесети) идеални части за А. И. П.;

По 1/12 (една дванадесета) идеална част за всеки от М. Г. П., И. Д. П. и Г. Д. П..