Решение № 141 от 09.03.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Разлог, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. М. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20231240100659 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р-н „В.“, у.„Р.П.К.“№*, ч/з адв. П.В., насочена против В.И.Ю., ЕГН*, адрес: г.Р., у.

„Ц.К.“№* и И.Б.Ю., ЕГН*, адрес: г.Р., у.„Ц.К.“№*. Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че м/у ответниците, като кредитополучатели, и "Ю.ИЕ.Д.Б.“АД, (с настоящо наименование „Ю.Б.“АД) е сключен договор за потреб. кредит №* от 16.11.2009 г. от 19`900.00 лв. Усвояването на сумата според ищеца, се установява от приложено към ИМ банково бордеро №*/16.11.2009 г. Предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл.3 от договора. С подписването на договора ответниците се задължили да погасяват задължението си по кредита на 120 месечни вноски, с краен падеж 16.11.2019 г. През първите 12 месеца от договорния период, кредитополучателят дължал месечни вноски от 285,51 лв., а останалите вноски били от 341.01 лв.. както и последна изравнителна вноска от 341,49 лв., съгласно чл.4. чл.6 и чл.7 от договора и приложения като доказателство към ИМ погасителен план. След усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил поетите договорни задължения към "Ю.ИЕ.Д.Б.“АД, ЕИК*, като останало непогасено задължение по кредита от 35`360.12 лв., от които: 18`338.85 лв. – главница и договорна лихва – 17`021.27 лв. Ha основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. м/у „„Ю.Б.“АД, с ЕИК*, /с предишно наименование "Ю.ИЕ.Д.Б.“АД/ и ищеца „Е.М.“ЕООД, с ЕИК*, задължението на В.И.Ю., ЕГН*, и И.Б.Ю., ЕГН*, произтичащо от сключен договор за потреб. кредит №* от 16.11.2009 г., било придобито от „Е.М.“ЕООД. На адреса на длъжника е било изпратено уведомление по смисъла на чл.99 от ЗЗД, за извършената цесия. Съгласно т.5.1.1 от договор за продажба и прехвърляне на вземания цесионерът - „Е.М.“ЕООД, упълномощен от цедента „„Ю.Б.“АД, извършил уведомяването. Сочи се, че ищецът инициирал заповедно производство за вземанията си по договора като в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №200/2023 г. по описа на Рг.РС. Правния си интерес обосновава поради наличието на подадени възражения с/у заповедта от страна на длъжниците. Също така са наведени доводи, че м/у ответника В.И.Ю. и „Е.М.“ЕООД е сключено споразумение за 1 разсрочване на парични задължения. Задълженията на длъжника към момента на сключване на споразумението били общо на 97`634,37 лв., като задължението по договор за потреб. кредит №* от 16.11.2009 г. било от 35`594.48 лв. Със сключване на споразумението кредиторът направил отстъпка на длъжника по всички задължения общо на 87`133.74 лв., като длъжникът се задължил да заплати сумата от общо 10`500,63 лв. По процесния кредит задължението, което следвало да бъде заплатено, възлизало на размер от 4`500.00 лв. - главница и 500.00 лв. - лихва.

В.Ю. се задължил да погаси задълженията си ч/з 44 месечни вноски - чл.4, ал.1 от споразумението. Длъжникът признал своите задължения и се съгласил да извършва редовни месечни погасявания при условията на споразумението. Сочи се, че в счетоводната система на „Е.М.“ЕООД били постъпили доброволни плащания въз основа на сключеното споразумение, както следва: 31.05.2023 г.1`997,73 лв.; 30.06.2023 г. - 204,65 лв. Така направените доброволни плащания не били отнесени към процесното задължение, произтичащо от договор за потреб. кредит №* от 16.11.2009 г., а към други задължения, включени в споразумението.

В указания срок и въпреки предоставената от съда възможност, ответникът И.Б.Ю. не е депозирал писмен отговор на ИМ. В посочения от съда срок е депозиран писмен отговор на ИМ от назначения от съда особен представител на ответника В.И.Ю., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. На първо място са изложени доводи за нередовност на ИМ, поради некоректно посочване на цената на предявените искове. По същество ИМ се оспорва като неоснователна като се възразява да е налице облигационно отношение м/у „Ю.ИЕ.Д.Б.“АД, и ответника по делото, както и че на последния е бил отпуснат кредит от 19`900.00 лв. Оспорва се ответникът да е бил уведомен за извършената цесия. Възразява се и с/у твърдението на ищеца за наличието на сключено споразумение от 19.05.2023 г.На следващо място е направил възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение д №*/27.02.2023 г. по ч. гр. д. №200/2023 г., с която е разпоредено длъжникът В.И.Ю. с ЕГН*, и адрес: *, и длъжникът И.Б.Ю., с ЕГН*, и адрес: *, да заплатят солидарно на молителя Е.М.ЕООД, с ЕИК*, и адрес: г.С., у.Г.И.*, е.2, а.3, юрк. М.М. и адв. П.В., о.С., о.С. (с.) 4`500.00 лева, частично от 18`338,85 лв., дължими по договор за потреб. кредит №* от 16.11.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 500.00 лева, частично от 17`021,27 лева - лихва за забава от 16.11.2009 г. до датата на която кредита е станал изискуем – 16.11.2019 г., 100.00 лева заплатена държ. такса и 50.00 лева юрк. възнаграждение. В регламентирания в чл.414, ал.2 от ГПК, едномесечен срок длъжниците са подали възражение с/у издадената заповед за изпълнение. Възраженията са депозирани в съда на 06.03.2023 г. и на 25.04.2023 г., като съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземанията си. В изпълнение на това ищецът е депозирал ИМ, предмет на настоящото производство.

На 16.11.2009 г. е сключен договор за потреб. кредит №* м/у „Ю.ИЕ.Д.Б.“АД, от една страна, и В.И.Ю., ЕГН*, И.Б.Ю., ЕГН*, двамата от друга страна, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателите паричен кредит от 19`900.00 лв.

Кредитополучателите са се задължили да погасят задължението си на 120 месечни вноски с краен срок за погасяване - 16.11.2019 г. След усвояване на кредита, 2 кредитополучателите не плащали редовно месечните си вноски, като останало непогасено задължение по кредита от 18`338,85 лв. - главница и 17`021,27 лв. договорна лихва. Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска. При наличие на клауза в договора за кредит, че вземането може да бъде прехвърлено в случай на просрочие по погасяването му, на 18.01.2016 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) м/у „Ю.Б.“АД, ЕИК* и „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, по силата на който задължението на В.И.Ю. ЕГН*, и И.Б.Ю.. ЕГН*, произтичащо от договор за потреб. кредит №* от 16.11.2009 г., било изкупено от „Е.М.“ЕООД. От заключението на назначената по делото ССчЕ се установи, че размерът на отпуснатия кредит е 19`900.00 лв., който е усвоен изцяло на 16.11.2009 г., ч/з превод от банката по разплащателната сметка на В.И.Ю.. Ответникът изплатил главница от 1`564,15 лв., последно плащане на 01.10.2013 г. и лихва от 2`471,91 лв. От заключението по допуснатата допълнителна ССчЕ се установи размерът на непогасената главница по кредита след 23.02.2018 г. до 16.11.2019 г. и до 23.02.2023 г. – 6`176,83 лв. Възнаградителната лихва след 23.02.2018 г. в/у непогасените вноски до 16.11.2019 г. и до 23.02.2023 г. е общо на 1`004,50 лв., а за периода от 23.02.2020 г. до 23.02.2023 г. също е от 1`004,50 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, доколкото е депозиран в законоустановения едномесечен срок. За ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответниците-длъжници са възразили с/у издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Разгледан по същество е основателен предвид следните съображения:

От ангажираните по делото писмени док-ства се установява, че ответниците са сключили договор за потреб. кредит №* от 16.11.2019 г. с трето неучастващо по делото лице - „Ю.ИЕ.Д.Б.“АД, по силата, на който е предоставена сумата от 19`990.00 лв. На 16.11.2009 г. сумата е преведената по разплащателната сметка на кредитополучателя. Кредитът е следвало да бъде погасен до 16.11.2019 г. След като е получил сумата ответникът е следвало да я върне съобразно уговореното в договора и погасителния план към него. Установява се от заключението на ВЛ, че заемателят е извършил плащания като са погасени главница общо на 1`564,15 лв. и договорна лихва общо на 2`471,91 лв. Останали са дължими и неизплатени главница от 6`176,83 лв. и договорна лихва от 1`004,50 лв. за периода от 23.02.2020 г. до 23.02.2023 г., от която ищецът претендира частично сумата от 4`500.00 лв. – главница и 500.00 лв. договорна лихва. Установи се, че вземането на „Ю.ИЕ.Д.Б.“АД, (сегашно наименование „Ю.Б.“АД) спрямо ответниците е прехвърлено на ищеца в настоящото производство „Е.М.“ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г.

Ищецът при условията на пълно и главно доказване установи наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, а именно договор за заем, вземането по който е прехвърлено валидно на ищеца в настоящото производство и по който ищецът е изправна страна. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал.3 на чл.99 от ЗЗД, е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от последния. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Следователно релевантен по съществото на спора по 3 установителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата ИМ и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. ИМ е редовно връчена на ответника И.Ю., поради което същият се счита за редовно уведомен за извършената цесия. На основание чл.47, ал.6 ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника В.Ю., на последния е назначен особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника В.Ю. е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Предвид изложеното се налага цялостен извод, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Следва да се има предвид, че съобразно константната практика на ВКС /Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК/, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към ИМ на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД, /в този смисъл и Решение 123/24.06.2009 на ВКС по т.д 12/2009 ІІ т.о./.