Решение № 69 от 15.04.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Разлог, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200637 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на В.А.С., ЕГН*, с адрес – г.Б., у.

„Ц.С.“№80, против НП №23-1116-000544/28.03.2023 г., издадено от Н-к група в ОДМВР-Б., сектор ПП-Б., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В СЗ жалбоподателя В.А.С. не се явява лично, за нея се явява адв. С. от АК-Б., оспорва НП и пледира, че жалбата е основателна и доказана, и моли да бъде уважена.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.01.2023 г. в 15:00 ч. в г.Б. и по у.„Б.“ с посока на движение от у.„П.Е.“ към у.„Ц.С.“, е управлявал собствения си л. а. марка и модел „Т.Я.“ с рег.№*.

При извършената проверка от полицейски служители било установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена на регистрация от 10.01.2023 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДв.П. АНО е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания по установяване на адм. нарушение, както и от приложените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм.

1 нак. производство. Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния л. а., като регистрацията на последния е била прекратена, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:

За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да е било извършено виновно, т. е. подведеното под отговорност лице – в случая В.А.С. да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото й деяние и да го извършила било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата теглени от тях е, че регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че л. а. управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация поради липса на ГО, но за това действие не са налице доказателства, че е уведомен собственика на автомобила. Следователно, при извършеното служебно прекратяване на регистрацията, НО не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП, да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11, да изиска и получи рег. табели.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени рег. табели на автомобила, са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП с разпоредбата на чл.143, ал.15 от Закона, която предвижда единствено отбелязване в АС на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му.

Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от Закона, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат за настъпването на процесните обстоятелства, поради което не може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят В.А.С. не е действала виновно, а от там извършеното от нея не съставлява адм. нарушение. В горепосочения смисъл е и Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Предвид гореизложеното, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното НП следва да се отмени изцяло.

В производство пред настоящия Съд, своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, представляваща адв. възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този Съд и съдържащ се на л.10 по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между В.А.С. и адвокат П.С. от АК-Б., изрично е посочено, че е уговорено и платено адв. възнаграждение от 650.00 лв. Предвид направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, следва да се отбележи, че същото съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата за минимално адв. възнаграждения следва да бъде присъдено в предвидения от наредбата минимален размер от 400.00 лв.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът 2

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №23-1116-000544/28.03.2023 г., издадено от Н-к група в ОДМВР-Б., сектор ПП-Б., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, ОДМВР-Б., да заплати на жалбоподателя В.А.С., ЕГН*, сумата от 400.00 лв. представляваща разноски за адв. възнаграждение по настоящото производството.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3