Определение № 30056 от 19.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30056 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от Л. ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251110119035 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Р. П. Л. срещу ******* подадена пред Районен съд- Б. С..

Делото е било насрочено за открито съдебно заседание, като са били приети писмените доказателства и назначена съдебно-счетоводна експертиза, за която ищецът е внесъл депозит.

Преди провеждането на първото съдебно заседание Районен съд- Б. С. е отменил своето определение и е прекратил делото, тъй като е счел, че същото не му е местно подсъдно и го е изпратил на Софийския районен съд. Впоследствие с Определение от 23.02.2026 г. Софийският районен съд е повдигнал препирня за подсъдност между Софийския районен съд и Бялослатинския районен съд. С Определение № 9920/07.05.2026 г. Софийски градски е определил Софийският районен съд като компетентен съд. Определението на Софийския градски съд е очевидно неправилно, но за сметка на това задължително. Освен това правата и законните интереси на страните ще бъдат гарантирани в най-пълна степен, ако делото бъде разгледано от 150-и състав на Софийския районен съд. Ето защо 150-и състав на Софийския районен съд намира, че следва все пак да продължи с разглеждането на делото по същество.

С оглед отмяната на определението на районен съд-Б. С., с което делото е било нарочено и са били приети всички доказателства, настоящият състав следва да постанови ново определение.

Приложените към исковата документи и отговора на исковата молба документи трябва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

С исковата молба ищцата е поискала допускането на съдебно-счетоводна експертиза по посочени от нея задачи, което искане следва да бъде уважено, но 1 доколкото ищцата вече е внесла депозит, не следва такъв да бъде внасян повторно.

Доказателственото искане да бъде задължено ответникът да представи цялото кредитно досие, включително договорът за потребителски кредит, договорът за предоставяне на гаранция, всички прилежащи към тези договори приложения и анекси, общите условия за отпускане на този потребителски кредит, погасителния план към него, както и извлечение за всички платени от ищцата суми. Съдът намира, че за изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде уважено искането в частта, в която вече не са приложени документи относими към спора, като се задължи ответника да представи всички намиращи се у него относими документи.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20251110119035 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 12. 10. 2026 г. от 11, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника ******* в едноседмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи цялото кредитно досие, свързано с договор за потребителски кредит № *** от 31. 05. 2023 г.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по задачите, формулирани с исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. Б. Б.. ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 200 евро, вносимо от ищцата по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***/31.05.2023 г., по силата на който ответникът й е предоставил в заем сумата в размер на 3500 лв. при фиксиран ГЛП от 35,00 % и ГПР от 49,66 %. Общата сума, която е следвало да заплати е 4725 лв. В допълнение на това на 31.05.2023 г. ищцата е била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „*****“ във връзка с договора за потребителски кредит, в който е било уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 3535 лв., което е било разсрочено на вноски дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема. Счита договорът за недействителен, доколкото с него се предвиждало кредитополучателят да плати възнаграждение на 2 гаранта, което е в противоречие с добрите нрави и води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.712 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Твърди, че клаузата за обезпечение в действителност увеличавала печалбата на кредитора, тъй като при плащане на всички задължения по заема, потребителят следвало да плати и възнаграждението на гаранта.

Като посочва, че посоченият в договора ГПР от 49,66 % не отговарял на действителните разходи, тъй като не включвал сумата за обезпечението. Посочва, че съгласно чл.11 ал.1 , т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Спазвайки това изискване потребителят разбирал какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Посочва, че в процесния договор липсва методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти са включени и как се формирал същия. Посочва, че договора за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност е част от кредитното правоотношение, като поръчителство не съществувало, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение на кредитора по договора за кредит в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, както и на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, поради което същият е нищожен. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, като в случая това не било сторено.

Посочва, че кредитът е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.19 ал.4 ЗПК и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, а процесния договор за предоставяне на гаранция е нищожен, съгласно чл.22 вр. с чл.11 ал.1, т. 10 от ЗПК. Посочва, че към датата на завеждане на исковата молба ищцата е заплатила 6403,90 лв. Моли съдът да съдът да прогласи недействителността на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство и осъди ответника да изплати сумата от 1484,74 евро (2903,90 лв.), която е платена от ищцата, тъй като представлявало неоснователно обогатяване.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответника ******* е подал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се твърдения, че с посочената клауза в исковата молба е уговорено обезпечаване на задължението на ищцата да върне получените кредитни средства ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от *******. Посочва, че по силата на чл.5 от процесния договор ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обепечение на своето задължение, чрез поръчителство от *******. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност като неоснователни. Посочва, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Поддържа, че ищцата само е избрал ******* като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подала заявление за кредит. Оспорва твърденията за нарушение на чл.143 от ЗЗП, като неоснователни. В СЕФ и договора за гаранция са били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към *******, които ищцата бил приел доброволно. Посочва, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като не е задължителна. Поддържа, че обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Ответникът е предоставил необходимата информация 3 за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е бил упражнил това свое право. По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск. Претендира разноски.

Ищцата предявява два кумулативно съединени иска. Първият от тях е установителен и е с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Вторият от тях е осъдителен иск с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

УКАЗВА на ищцата, че е в нейна тежест да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея пороци, обуславящи нищожността на Договор за потребителски кредит №***/31.05.2023 г., както и че е заплатила в полза на ответното дружество сума в размер на поне 1484,74 евро (2903,90 лв.).

ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи, за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на противоречие със закона, противоречие с добрите нрави или/и неравноправност на клаузи от договорите.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищцата – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищцата. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно 4 пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.

РАЗПОРЕЖДА на страните и процесуалните им представители да се въздържат от злоупотреба с процесуални права и да изнасят пред съда само истината съгласно чл.

3 ГПК, като им НАПОМНЯ, че за неизпълнение на разпореждане на съдия може да им бъде наложена глоба, ако не подлежат на по-тежко наказание.

Определението не подлежи на обжалване.

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________