Определение № 504 от 05.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. София, 29.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902463 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност срещу решение № 41 от 29.04.2022г. по в.т.д. № 21/2022г. на Апелативен съд – Бургас, с което, като е отменено изцяло решение № 320 от 28.10.2021г. по т.д. № 427/2020г. на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени предявените от касатора срещу Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 25.05.2009г. с анекси, от които просрочена падежирала главница в размер на 41 429. 13 лева, просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.08.2014г. до 25.09.2014г. в размер на 698. 50 лева, просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2014г. до 26.05.2020г. в размер на 48 560. 90 лева, текуща лихва върху просрочена главница за периода от 26.05.2020г. до 29.05.2020г. в размер на 70. 77 лева, неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г. до 29.05.2020г. в размер на 14 107 лева и 100 лева разноски за периода от 08.10.2018г. до 29.05.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на 1 документ по чл. 417 от ГПК от 02.07.2020г. по ч.гр.д. № 20920/2020г. на Софийски районен съд, след подадено заявление на 29.05.2020г. от несъстоятелната банка.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ е дължала суми (главница и лихва) по сключен между страните договор за банков кредит от 25.05.2009г. с четири анекса към него. Действително сумите не са били платени от кредитополучателя, но са били погасени чрез прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх. № 9846 от 27.10.2014г., получено от несъстоятелната банка. Насрещното вземане на кооперацията, в общ размер 43 293 лева, е било по договори за банкови депозити, придобито чрез прехвърляне на вземане по сключен на 22.10.2014г. договор с И.М.И., цедент.

Без значение е, че във връзка с прихващането от синдиците на банката е бил предявен иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, по който иск е било образувано т.д. № 1433/2017г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав, и искът – уважен, съгласно влязло в сила на 04.11.2019г. съдебно решение (решение № 1660 от 25.09.2019г.). Решението е било основано на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, редакцията след изменението ДВ, бр.

98/2014г., в сила от 28.11.2014г., на която е било придадено обратно действие с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), а именно от 20.06.2014г. С решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на Конституционния съд обаче разпоредбата на § 8 от ПЗРЗБН е била обявена за противоконституционна.

Това е, защото с нея са били преуредени настъпили правни последици от осъществили се в миналото юридически факти - предвидено е било, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията й обн. ДВ, бр. 98/2014г., с която се въвежда ново основание за относителна недействителност на прихващане от банката или неин кредитор след началната дата на неплатежоспособността, се прилага, считано от 20.06.2014г. Същевременно с т. 2 от Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. Конституционният съд е приел, че по отношение на заварените от решение на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционен закон не се прилага. Като е 2 изходил от това решение на Конституционния съд и обявяването за противоконституционен на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, въззивният съд е заключил, че обявената за противоконституционна разпоредба на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията й обн. ДВ, бр. 98/2014г., не се прилага в отношенията между страните по настоящото дело. Допълнителен аргумент за съда е било фактическото развитие на спора след постановяването на решението по т.д. № 1433/2017г. на Софийски градски съд - непредприемането на дължимите действия от страна на синдиците по служебното включване на активното вземане на кооперацията в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. § 8 от ПЗРЗБН е предвиждал кредиторите да се вписват служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания. Решението на Софийски градски съд е останало неприложено в отношенията между страните, без да е поета инициатива от страната, в чиято полза е постановено. Така към момента на достигане на компенсационното изявление на кооперацията до квесторите на банката (27.10.2014г.), не е съществувала законова забрана за това действие и то е произвело своя погасителен ефект. От съдебно-икономическата експертиза се е установявало, че на 15.10.2014г. банката е изпратила покана за доброволно изпълнение до кооперацията, с която я е уведомила за размера на дълга – 42 198. 02 лева главница и 1 094. 93 лева лихви, общо 43 292. 95 лева.

Активното вземане на кооперацията, с което е било извършено прихващането, е било в по-голям размер (43 293 лева), от което следва, че вземането на банката по договора за банков кредит от 25.05.2009г. е било погасено изцяло, обуславящо, според въззивния съд, отхвърляне на предявените искове.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съдебното производство, което е обусловено от Решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/2020г., е приключило с решение № 1660 от 25.09.2019г. по т.д. № 1433/2017г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 04.11.2019г. В случая не е налице нито едно от визираните от 3

Конституционния съд изключения от правилото, че решението, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред. Нито правоотношението, по отношение на което е приложима обявената за противоконституционна норма, е в процес на развитие, нито е налице висящ съдебен спор по отношение на това правоотношение. Съдебният спор относно недействителността на прихващането по отношение на кредиторите на несъстоятелността е приключил с влязло в сила решение преди постановяването на решението по к.д. № 9/2020г. Народното събрание следва да уреди законодателно правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон, а не въззивният съд да пререшава спора.

Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с чл. 297 и чл. 299, ал. 1 от ГПК. Съдът е бил длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на решението по т.д. № 1433/2017г. на Софийски градски съд. Настоящото производство няма за предмет иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Също съгласно изложеното в касационната жалба превратно е била тълкувана разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗБН. Включването на вземанията на извършилите прихващане лица в първоначалния списък на приетите вземания, не е условие, за да възникне вземане на банката към тях. С влизането в сила на съдебното решение по конститутивния иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН се възстановяват вземанията и на двете страни по прихващанията, като предвиденото в чл. 64, ал. 2 от ЗБН служебно включване в списъка на вземанията на лицата, извършили прихващанията, не е условие за възникване на вземането на банката, тъй като то вече съществува в резултат на конститутивното действие на съдебното решение. Решението по конститутивен иск няма как да бъде неприложено. Правната промяна настъпва с влизане в сила на решението.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в противоречие с акт на Конституционния съд на Република България, както и по въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

4

1. Длъжен ли е съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спор относно преюдициално правоотношение, по отношение на което е приложима правна норма, обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд на Република България, което обаче е постановено след влизане в сила на съдебното решение по спора?

2. При разглеждане на правен спор по иск по чл. 422 от ГПК относно съществуване на вземане, възникнало на основание влязло в сила съдебно решение, с което е обявено за относително недействително прихващане, на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, допустимо ли е съдът да пререшава отново спора относно недействителността на прихващането поради обявяването на противоконституционността на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018г., с Решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/2020г., макар съдебното решение по иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН да е влязло в сила преди постановяване на решението на конституционния съд?

3. Включването от синдиците по реда на чл. 64, ал. 2 от ЗБН в списъка на приетите вземания на вземане на кредитор на несъстоятелната банка, чието прихващане е обявено за относително недействително по реда на чл. 59 от ЗБН, условие ли е за съществуването на вземането на банката към този кредитор, възникнало в резултат на влязлото в сила решение по иска по чл. 59 от ЗБН, с което е обявено за относително недействително прихващането?

Според касатора въззивният съд е дал неправилно разрешение на първите два процесуалноправни въпроса, в противоречие с Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд на Република България. Само по отношение на висящи производства, по които обявената за противоконституционна норма е приложима, съдът следва да се съобрази с решението на Конституционния съд, постановено по време на висящността на спора. Съдът се е произнесъл и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана по приложението на чл. 298 и чл. 299, ал. 1 от ГПК - решение № 378 от 28.07.2010г. по гр.д. № 148/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 71 от 28.02.2011г. по гр.д. № 1217/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 133 от 14.03.2011г. по гр.д. № 2020/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 472 от 12.01.2012г. по гр.д. № 1712/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., 5 решение № 131 от 25.07.2019г. по гр.д. № 3102/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съгласно които силата на пресъдено нещо е най-важната правна последица на съдебното решение, като правоотношението, придобило качеството на „пресъдено нещо“ не може да бъде вече предмет на материалноправен спор, а задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е установено в чл. 297 от ГПК.

По отношение на третия въпрос от касатора се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно обвързаността на възникването на вземането на несъстоятелната банка в резултат от уважаването на конститутивния иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН от изпълнението на задължението на синдиците на банката по чл. 64, ал. 2 от ЗБН е при превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗБН. По въпроса не е формирана практика на ВКС, а съдебните актове на останалите съдилища са противоречиви.

Въпросът е от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото.

От насрещната страна по жалбата Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно. По-конкретно е изложено, че на 27.10.2014г. кредитът е изцяло погасен чрез прихващане. Правилно първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло въз основа на действащата към момента на постановяване на решението редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Недопустимо е с обратна сила да се променя действието по време на вече приложен закон с цел преуреждане на приключени правоотношения. Страната се позовава на Решение № 14 от 21.12.2010г. по к.д. № 17/2010г. и Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд, както и практика на Съда на Европейския съюз (решение от 29.04.20004г. по съединени дела С-487/01 и С-7/02, решение от 26.04.2005г. по дело С-376/02, решение от 14.09.2006г. по съединени дела С181/04 до С-183/04, решение от 09.07.2015г. по дело С-183/14).