Решение № 428 от 04.10.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Търговище, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Б. Д. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530100437 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.

И щ е ц ъ т твърди в исковата си молба, че със заповед

№

36/19.01.2024г. по Ч.гр.д. № 79/2024 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника „СПАРТАК СПЕД“ ЕООД, гр. Търговище ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОСЕРВИЗ РУСЕ“ ЕООД, гр. Русе, сумите, както следва: сумата от 6148 лв. – задължение по договор за спогодба от 13.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 19.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението; на осн. чл. 411 ал.3 и във вр. с чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски.

Длъжникът е направил възражение в законния срок, че не дължи посочените суми. На кредитора е указано да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.

На 13.12.2023г., между „Просервиз Русе“ЕООД, като кредитор и „Спартак спед“ ЕООД, като длъжник, е сключен Договор за спогодба от същата дата, по който длъжникът се е задължил да заплати сумата в общ размер 6148.00лева на две вноски - 1- ва вноска в размер на 3074.00лева, 1 платима до 01.12.2023г. и 2-ра вноска, в размер на 3074.00лева платима до 04.01.2024г.

Страните са договорили, че не се дължи мораторна лихва за забава на плащането по двете вноски от датата на подписване на Договора за спогодба до датата на падежа на всяка от вноските. Задължението на длъжника за заплащане на лихви възниква, в случай на неизпълнение или забавено изпълнение на съответните вноски или вноска по договора за спогодба, като лихви се дължат, считано от датата на падежа на неизплатената сума до окончателното й плащане.

По спогодбата не е постъпило плащане в предвидените срокове, поради което цялата сума в размер на 6148.00лева е изискуема на най-късната дата падежът на втората вноска, считано от 05.01.2024г. до окончателното изплащане на цялата сума. ведно с направените разноски.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му против ответника за сумата от 6148 лв. – задължение по договор за спогодба от 13.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му бъдат присъдени на правените в заповедното и в исковото производство разноски. Редовно призован, ищецът в открито заседание се представлява от пълномощника – *****. В. М. от АКРусе. Подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, няма писмен отговор в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК. Няма становище по иска. Няма възражения, няма процесуални и доказателствени искания.

Редовно призован, ответникът няма процесуален представител в открито заседание и няма изразено становище по иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 36/19.01.2024г. по Ч.гр.д. № 79/2024г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: „СПАРТАК СПЕД“ ЕООД, ЕИК 207165857, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Сердика“ № 7, ет.1, ап.1, представлявано от ********** – С. М. М. ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОСЕРВИЗ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК 204364213, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, 2 ул. „Руй Планина“ № 4, вх.5, ет.1, ап.3, съдебен адрес: гр. Русе, бул.

„Тутракан“ № 92, представлявано от ********** – А. Б. В., чрез пълномощник – *****. В. С. М. от АК-Русе, сумите, както следва: сумата от 6148 лв. – задължение по договор за спогодба от 13.12.2023г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 19.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението; на осн. чл. 411 ал.3 и във вр. с чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 127.96 лв. – за държавна такса и 240 лв. –адвокатско възнаграждение с ДДС, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

В заповедта по чл.410 от ГПК изрично е отбелязано, че вземането произтича от следните обстоятелства: Кредиторът - заявител е извършил сервизни услуги но автомобили на длъжника, за което е издал -ф-ра № 0000001161 от 29.07.2023г. на обща стойност 897.00 лв. с начислен ДДС;. ф-ра № 0000001180 от 22.08.2023г. на обща стойност 2257.00лв. с начислен ДДС ; ф-ра № 0000001181 от 22.08.2023г. на обща стойност 2526.00лв. с начислен ДДС; ф-ра № 0000001191 от 09.09.2023г. на обща стойност 468.00лв. с начислен ДДС; Общата стойност на задължението по фактурите е в размер на 6148.00лева. Страните са подписали Договор за спогодба от 13.12.2023г. за разсрочено плащане на сумата 6148.00лв., но плащане не е извършено.

Длъжникът в заповедното производство в законния едномесечен срок е подал писмено възражение, поради което е указано на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си, което обуславя и правния интерес на същия да предяви иск по реда на чл.422 от ГПК.

Видно от представения договор за спогодба, сключен на 13.12.2023г. между „ПРОСЕРВИЗ РУСЕ“ ЕООД, наречено –страна 1 и „СПАРТАК СПЕД“ ЕООД, наречено – страна 2, двете страни са констатирали, че във връзка с извършени авторемонтни , сервизни услуги на автомобили, които са на страна 2, са издадени и връчени фактури от страна 1, с получател страна 2, както следва: ф-ра № 0000001161 от 29.07.2023г. на обща стойност 897.00 лв. с начислен ДДС;. ф-ра № 0000001180 от 22.08.2023г. на обща стойност 2257.00лв. с начислен ДДС ; ф-ра № 0000001181 от 22.08.2023г. на обща стойност 2526.00лв. с начислен ДДС; ф-ра № 0000001191 от 09.09.2023г. на обща стойност 468.00лв. с начислен ДДС. Общата стойност на задължението по фактурите е в размер на 6148.00лева. Към датата на подписване на 3 договора за спогодба-13.12.2023г. не е извършено плащане по фактурите.

Изрично е записано в чл.1, ал.3. от процесния договор за спогодба, страна 2 т.е. „СПАРТАК СПЕД“ ЕООД, признава дължимостта на посочените по-горе суми по описаните фактури. Съгласно чл.2 ал.1 от същия договор, страните сключват спогодбата, за да избегнат бъдещи спорове относно дължимостта на сумите, както и да уговорят начини, срокове и условията за плащането им.

Страните са се съгласили, че страна 2 - „СПАРТАК СПЕД“ ЕООД ще заплати на страна 1 - „ПРОСЕРВИЗ РУСЕ“ ЕООД сумата в размер на 6148.00лева, както следва: I-ва вноска в размер на 3074.00лева - платима до 1ви декември 2023г. и II-ра вноска в размер на 3074.00лева - платима до 4-ти януари 2024г. , като и двете вноски са платими по посочената банкова сметка.

Уговорено е изрично в чл.3 от договора за спогодба, че страна 2 не дължи мораторни лихви за забава на плащането по описаните вземания в предходната алинея от датата на подписване на настоящото споразумение до датата на падежа на всяка от вноските. Задължението на страна 2 за заплащане на лихви възниква, в случай на неизпълнение или забавено изпълнение на съответните вноски или вноска по това споразумение, като лихви се дължат, считано от датата на падежа на неизплатената сума до окончателното й плащане.

Съгласно чл.5 от процесния договор за спогодба, страните заявяват, че с изпълнението на тази спогодба ще считат отношенията си за окончателно уредени в обхвата на спогодбата и нямат каквито и да било претенции една към друга по отношение на описаните в нея задължения.

Предвидено е в чл.6 от договора за спогодба, че в случай, че страна 2 не изпълни задължението си да заплати дължимите суми по начин, в сроковете и при условията на тази спогодба, и/или при забава в плащането, на която и да било вноска напълно или частично, то страна 1 има право да предприеме действия по съдебен ред за събиране на пълния размер на вземането по настоящото споразумение. Изпълнителното основание е настоящия договор за спогодба. Договорът за спогодба от 13.12.2023г. е подписан за всяка една от двете страни от **********, представляващ съответното търговско дружество.

Очевидно е, че е техническа грешка в изписването в чл.2 ал.2 от договора за спогодба на падежа на първата вноска в размер на 3074 лв. , а 4 именно, че е платима до 01.12.2023г., при положение, че договорът за спогодба е сключен на 13.12.2023г. Но това обстоятелство е ирелевантно в конкретния случай, доколкото ищецът изобщо не е претендирал лихва за забава, считано от дата на падежа на първата вноска. Но не е спорно обстоятелството, че първата вноска в размер на 3074 лв. не е платена, нито до която и да е дата от м.12.2023г., нито до края на 2023г. Цялата сума по договора за спогодба в размер на 6148 лв. е изискуема след крайния падеж 04.01.2024г. т.е. от 05.01.2024г.

„ПРОСЕРВИЗ РУСЕ“ ЕООД като изправна страна по договора за спогодба от 13.12.2023г. е упражнило правото си по чл.6 от същия договор като е предприело действия по съдебен ред за събиране на пълния размер на вземането и е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Вх.рег.№ 575/19.01.2024г. , въз основа на което е образува Ч.гр.д. № 79 /2024г. по описа на РС-Търговище и по него е издадената заповед № 36/19.01.2024г.

„СПАРТАК СПЕД“ ЕООД е подало бланкетно възражение по Ч.гр.д. № 79 /2024г. по описа на РСТ, а като ответник в настоящото исково производство по Гр.д. № 437/2024г. по описа на РСТ не упражни процесуалното си право да подаде писмен отговор, не оспори иска и не ангажира доказателства.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Претендираното от ищеца вземане се основава на договор за спогодба.

С определението си по реда на чл.140 от ГПК съдът указа доказателствената тежест на ищеца - действителен договор за спогодба; изправност на ищеца; неизпълнение в срок и по размер на задълженията на ответника; настъпил падеж; изискуемост на вземането. В доказателствена тежест на ответника е, че е платил - или ако не по какви причини не дължи плащането.

Съгласно чл.365 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Спогодбата не е самостоятелно съществуващ договор, а има преобразуващо действие спрямо други правоотношения, със спогодбата се прекратяват спорове по заварени правоотношения или се избягват възможни спорове. Спогодбата е консесуален; неформален договор, като писмената форма е само за доказване; двустранен и възмезден договор.

5

Принципно всеки договор е двустранна сделка т.е. има две насрещни волеизявления, а двустранен договор означава, че всяка една от двете страни има задължения. Възмездността на договора за спогодба се изразява именно във взаимните отстъпки на двете страни.

В конкретния случай е налице действителен договор за спогодба, сключен в писмена форма, с който страните избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки и предмет на който е изпълнението на задължението за плащане по договори за автотехнически услуги, обективирани в подробно описаните 4 бр. фактури. Процесният договор съдържа насрещните волеизявления и на двете подписали го страни, като ответникът е признал съществуването на вземането и размера на задълженията си, посочени в спогодбата, а ищецът е приел разсрочено плащане, а също така и че ответникът не дължи мораторна лихва за забава от датата на подписване на договора до датата на падежа на всяка от вноските.

Ответникът не е оспорил валидността на договора за спогодба, не е сочил, нито основания за нищожност по чл.26 ЗЗД и чл.366 ЗЗД, нито основания за унищожаемост по чл.27-33 ЗЗД и чл.367 ЗЗД. Ищецът е изправна страна по договора за спогодба. Безспорно се установи, че ответникът не е изпълнил в срок и по размер паричните си задължения, уговорени в две равни по размер вноски. Безспорно е, че е настъпил крайният падеж по договора за спогодба - 04.01.2024г. и от 05.01.2024г. вземането е изискуемо. Ответникът не доказа, че е платил в пълен размер и в срок паричните си задължения и не противопостави правоизключващи или правопогасяващи възражения.