Решение № 163 от 12.03.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия М. Касационно гражданско дело № 20238002100405 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ондин“ ЕООД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат С. М. и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Г. Д. против решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260050 от 26.04.2021 г. по гр. д. № 520/2020 г. на Окръжен съд - Варна за уважаване на предявените от „Невша“ ООД, с. Невша против „Ондин“ ЕООД, гр. Варна и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София отрицателни установителни искове за собственост на самостоятелни обекти в седеметажна сграда, която се строи в гр. Варна, *** поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 245 кв.м., а именно: самостоятелен обект - за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 8.75 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 1.7371% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от обща тоалетна на същия етаж, предназначена и за обект с идентификатор 1.11 и самостоятелен обект - за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 11.55 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 2.2410 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и другата 1/2 ид. част от тоалетната на същия етаж, обслужваща и обект с идентификатор 1.10, ведно с придадените към тях 9.74 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект-за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 1

11.93 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 2.4981 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.13 и самостоятелен обект - за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 17.97 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 3.5770 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.12, ведно с придадените към тях 14.45 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект - апартамент № 1, на ет. 1 /едно/, със застроена площ 94.03 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 15.9374 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 1 с площ 3.24 кв. метра, ведно с придадените към него 40.73 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект апартамент № 2, на ет. 2 /две/, със застроена площ 78.90 кв. метра, с идентификатор ***, ведно с 13.4131 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 2 с площ 2.34 кв. метра, ведно с придадените към него 22.30 кв. м от поземления имот; 67.10 кв. метра ид. части от самостоятелен обект с предназначение гараж, находящ се на ет. -1 /минус едно/, със застроена площ 139.62 кв. метра, идентификатор ***, представляващи паркоместа както следва: паркомясто № 1 с площ 17.64 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи и паркомясто № 2 и платформа, ведно с 4.9611% идеални части, равняващи се на 7.81 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 10.14 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 2 с площ 14.63 кв. метра, при граници: зелени площи, паркомясто № 1 и паркомясто № 3 и стълбищна клетка, ведно с 4.4931 % идеални части, равняващи се на 7.08 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 9.19 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 3 с площ 13.05 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, паркомясто № 2 и коридор, ведно с 4.2475 % идеални части, равняващи се на 6.69 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 8.69 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 4 и паркомясто № 5, с обща площ 21.60 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, стълбищна клетка, изба № 1, изба № 2, ведно с 7.7953 % идеални части, равняващи се на 12.28 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 15.94 кв. метра ид. части от поземления имот; паркоместа в двора на сградата, ведно с 22.50 кв. м. ид. ч., а именно: паркомясто № 6 с площ 11.25 кв. метра, при граници: улица, имот с идентификатор *** и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот, паркомясто № 7 с площ 11.25 кв. метра, при граници: от две страни вътрешен двор и имот с идентификатор *** и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот, като е прието за установено, че удостоверение № АУ 050273 Од-001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г., двете издадени от Главния архитект на район "Одесос" на община Варна, са неверни, по оспорването, предприето от "Невша" ООД и за недоказано оспорването верността на удостоверение № ОД-04-02-10 от 13.12.2019 г., издадено от главния архитект на район „Одесос“ на община Варна, предприето от „Ондин“ ЕООД и от „Първа инвестиционна банка“ АД, както и против решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен 2 съд – Варна, с което е оставена без уважение молба на „Ондин“ ЕООД за допълване на въззивното решение като въззивният съд се произнесе, че удостоверение № АУ 050273 Од001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г., двете издадени от Главния архитект на район "Одесос" на община Варна, са неверни документи и приложи разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК да уведоми прокуратурата.

„Невша“ ООД, с. Невша чрез пълномощника си адвокат Б. Ж. оспорва касационните жалби и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 3581 от 16.11.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от „Ондин“ ЕООД процесуално правен въпрос “длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните като изложи подробни и убедителни мотиви защо не приема определени доказателства, а други кредитира“ и по поставените от „Първа инвестиционна банка“ АД процесуално правни въпроси: „при установяване на правнорелевантен факт по делото, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и тяхната съвкупност или може да формира изводи за този факт само въз основана едно от всички доказателства“ и „задължен ли е въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, като вземе предвид при произнасянето си всички факти от значение за спора“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о., решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о. и решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. Със същото определение е допуснато касационно обжалване и на решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна е постановено в производство по чл. 250 ГПК на основание чл.

280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка процесуалната му допустимост.

Данните по делото са следните:

"Невша" ООД е предявило отрицателните установителни искове за собственост с твърдения, че обектите в сградата, предмет на договора за продажба между ответниците от 7.11.2019 г. не съществуват, тъй като както към датата на договора, така и към настоящия момент сградата не е изградена степен груб строеж.

Ответниците са оспорили исковете. „Ондин“ ЕООД е навело твърдения, че към 2012 г. сградата е била изградена в груб строеж и именно през тази година ищцовото дружество е закупило поземления имот и самостоятелни обекти в сградата, а „Първа инвестиционна банка“ АД – че към момента на учредяване на договорната ипотека от праводателя на ищцовото дружество през 2010 г. сградата е била изградена в груб строеж Въззивният съд е приел, че от разрешение за строеж № 0-188/07.10.2008 г. на сграда с площообразуване от 01.10.2009 г. и от заключението на в. л. О. се установява, че сградата в процесния поземлен имот се е състояла от сутерен и пет надземни етажа, като с акт образец № 14/24.08.2009 г. е приета носещата конструкция на строежа. Удостоверение № АГ2-05013 250/28.06.2010 г. на район "Одесос", издадено въз основа на констативен протокол от 27.04.2010 г. установява, че към датата на издаването му сградата е завършена в груб строеж с покрив.

Установено е, че на 23.08.2010 г. е сключен договор за ипотека на собствени на възложителя "Консултинг-3" ЕООД обекти в сградата и на идеални части от общите части и правото на строеж и от поземления имот, паркоместа на сутеренния етаж на сградата и паркоместа № № 6 и 7 в двора с по 11.25 кв. м ид. части от поземления имот. Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че на 12.06.2012 г. и на 28.12.2012 г. са сключени договори за продажба между "Консултинг-3" ЕООД и ищеца на поземления имот и на самостоятелни обекти в сградата, ведно с идеални части от общите части и от правото на строеж, като собственикът не е учредявал в негова полза право на строеж.

Със заповед № 4/17.09.2014 г. издаденото разрешение за строеж е допълнено и като възложител е вписан ищецът, а допълнението е съобразено с промените по проект от 17.09.2014 г., съгласно който сградата се състои от сутерен и седем надземни етажа.

Свидетелите Н. С. и П. Б. установяват в показанията си, че през 2014 г. са участвали в частичното разрушаване на плочата на последния етаж, като вторият свидетел е участвал и в премахването на конструкцията на покрива през есента на 2014 г. до м. февруари 2015 г.; свидетелят Х. излага, че по същото време са разкъртвали основи и колони, за да се налива бетон с цел укрепването им.

Със заповед № 1/23.02.2015 г. разрешението за строеж е допълнено с промените по инвестиционния проект от 17.02.2015 г.; обяснителната записка установява, че на кота 0.00 от офиса към улицата се обособяват два магазина с общ санитарен възел; на коти +2.80 и +5.60 съществуващите по два апартамента на етаж се обединяват.

С постановление от 21.12.2016 г. на „Първа Инвестиционна банка“ АД са възложени обекти, ведно с идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, 67.10 кв. метра идеални части от гараж ***, които по ипотечния договор са паркоместата в сутеренния етаж и в двора, ведно само за последните - с идеални части от поземления имот, като изрично е посочено, че гаражът е самостоятелен обект.

От прието заключение на в. л. О. е видно, че процесната сграда е незавършена към момента на възлагането и досега, от което следва извод, че оспорването от ищеца на удостоверение № АУ 050273 0д-0010Д/27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 0д-00100/25.10.2019 г. на район "Одесос" е успешно, а оспореното от "Ондин" ЕООД удостоверение № ОД 04.0210/13.12.2019 г. район "Одесос" установява реалната фактическа обстановка.

С нотариален акт № 10, т. III, рег. 6716, дело № 298 по описа за 2019 г. е сключен договор за продажба от „Първа Инвестиционна банка“ АД на "Ондин" ЕООД на възложените имоти, като е описано, че част от тях са образувани чрез разделянето или обединяването на обекти, а от поземления имот са включени само принадлежащите към паркоместа № № 6 и 7 в двора по 11.25 кв. м ид. части от поземления имот.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че отделните обекти в сградата, вкл. гаражът, са бъдещи вещи и е възможно придобиването им едва след завършването на сградата, но не и към настоящия момент. Правата на паркиране в двора са 4 обусловени от възникването на правата върху обектите в етажната собственост. Макар обща част да е правото на строеж, в бъдеще всички етажни собственици ще имат право да ползват двора, а участието на съсобственика в разпределението на дворното място, за да паркира ще бъде възможно след изменението на проекта и след завършване на сградата, поради което предявените искове са основателни.