Определение № 1477 от 24.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1477 гр. София, 24.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002100441 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. Т., чрез адв. И. В., срещу въззивно решение № 1141 от 02.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 769/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 7143 от 20.12.2024 г., постановено по гр. д. № 4666/2024 г. по описа на Софийски градски съд, е развален по предявеният от В. Д. К. против А. Л. Т., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № ***, том***, рег. № ***, дело № ***/05.08.2020 г. на нотариус с рег. № ***на НК, който имот представлява апартамент № ***, находящ се в [населено място], район „В.“, [жк], [жилищен адрес] с площ от 46,46 кв. м., заедно с прилежащото избено помещение № 7 с площ от 3,22 кв. м. и с 0.308 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т.

3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следните въпроси: 1/ „Установената от въззивния съд финансова нужда в размер на 46 лева на месец към 2025 г. обосновава ли необходимостта от отмяна на дарение на недвижим имот? Пренебрежимо ниска финансова нужда 1 в състояние ли е да доведе до сочените от закона значителни правни последици, до които води отмяната на дарението?“; 2/ „Следва ли да се приеме, че е налице трайна нужда при установен финансов недостиг в размер на 46 лева или в пренебрежимо малък размер около 0,042 % от минималната работна заплата, при наличие на финансови средства по банкова сметка и две жилища, които биха могли да бъдат отдавани под наем и да генерират приходи?“; 3/ „За установяването на трайна нужда от изплащането на издръжка, необходимо ли е да има новонастъпили обстоятелства, след извършването на дарението и могат ли хроничните заболявания на дарителя без влошаване на състоянието да обосноват трайна нужда, без да има установена друга промяна в здравословното състояние за дарителя?“; 4/ „Как се установява абсолютна непригодност на имот (апартамент) да бъде отдаван под наем? Следва ли да се изследва всяка възможност за реализиране на доход от имот – частично отдаване под наем, за жилищни или нежилищни (производствени, складови) нужди, отдаване под наем с уговорка наемателят да извърши определени подобрения срещу отстъпка в наема за определен период?“; 5/ „Може ли да се приеме, че лице без постоянни доходи, в установени семейни отношения, с две деца, следва да изплаща издръжка, въпреки невъзможността за това и поставяйки себе си и семейството си в понеизгодно положение спрямо търсещия издръжка дарител?“. Касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС (без да я отнася към конкретно питане), обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГК, решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на IV г.о., решение № 222 от 10.07.2000 г. по гр. д. № 1349/1999 г. на II г.о., решение № 682 от 08.07.2002 г. по гр. д. № 369/2002 г. на II г.о., решение № 22 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 455/2012 г. на IV г.о., решение № 36 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 3459/2013 г. на III г.о. и решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г. на IV г.о. Жалбоподателят поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответната страна по жалбата В. Д. К. не взема становище по нея в предоставения срок за отговор.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил от фактическа страна, че пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД; че искането на ищцата В. Д. К. е да бъде отменено направено от нея в полза на ответника А. Л. Т. дарение на описания в исковата молба недвижим имот; че с оглед твърденията на ищцата, веднага след като му дарила имота, предмет на иска, и още един апартамент, почувствала рязко охлаждане на отношението на ответника към нея – същият 2 започнал да се държи грубо, а в най-тежките й периоди, когато се нуждаела от ежедневни грижи и издръжка, тя не получавала такива от ответника, а й помагали други хора; че по делото са представени нотариалните актове, с които ищцата е дарила притежаваните от нея апартаменти на Т., като от същите е видно, че тя си е запазила пожизнено правото на ползване върху тях.

Решаващият състав е съобразил представените по делото доказателства – документи относно здравословното състояние на ищцата за периода от 2018 г. до 2021 г., включително и рецептурна книжка, от която е видно какви лекарства трябва приема постоянно; представените от ответника – трудов договор и допълнителни споразумения към него, от които се установява, че същият получава брутен доход в размер на 1500 лв. след 04.02.2021 г., както и множество разходни документи за домакински разходи; договор за наем от 02.10.2020 г., сключен между него и Р. Н. Д., от който се установява, че Т. заплаща месечен наем в размер на 650 лв. за жилище – двустаен апартамент, намиращ се в [населено място], кв. Л.; удостоверение за раждане № [ЕГН], видно от което на 24.03.2021 г. се е родило детето В. А. Т. с родители С. П. П. и А. Л. Т.; удостоверение за раждане № [ЕГН], съгласно което майката на детето В. Т. има още една дъщеря – А. А. Н.. Кредитирал е и заключението по допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза, съгласно което ежемесечният разход на В. К. за 2020 г. и началото на 2021 г. е в размер на 595, 24 лв., от които 122, 04 лв. за лекарства; че доходът, който реализира същата за последните шест месеца преди датата на експертизата е средно 549, 45 лв., от които 300 лв. пенсия и 249, 45 лв. от хонорари; че този доход не може да покрие месечните разходи на лицето; че доходът, който реализира семейството на ответника възлиза на 2690 лв. за 2020 г. и 2632, 31 лв. за 2021 г., при средномесечен разход на домакинствата към 2020 г. в размер на 1674, 48 лв. и 1995, 90 лв. за 2021 г.; че при тези изчисления за 2020 г. на семейството на ответника е оставала сума в размер на 1015, 52 лв., а за 2021 г. - 637, 29 лв.; че размерът на месечния наем на апартаментите, за които ищцата си е запазила правото на ползване до края на живота си, възлиза на 385 лв. след приспадане на дължимите данъци за апартамента, намиращ в кв. „***“ и 329 лв. за апартамента, находящ се в[жк], като изчислението касае 2021 г. Намерил е, че експертизата е компетентно и добросъвестно дадена, като при изготвянето й вещото лице е ползвало, както данните на НСИ, така и представените от страните документи, поради което е преценил същата при формиране на изводите на съда относно основателността на претенцията.

Въззивната инстанция е преценила и събраните по делото гласни доказателства. От показанията на Л. Т. – позната на ищцата от 30 години, с която се виждат веднъж-два пъти седмично, е установила, че преди години В. живеела нормално, но сега стандартът й на живот бил много под минимума след направените дарения; имала много здравословни проблеми и нямала възможност да си взима лекарствата; по време на Ковид-19 пандемията В. била много зле и свидетелката се обадила на ответника да отиде и да й 3 помогне, но той не го направил, нито дал някакви средства за издръжка; когато освободил апартамента, в който живеел под наем, Т. го оставил в много лошо състояние като имало и неплатени сметки; че сега В. живее в апартамента, в който преди е живеел А. –този в[жк], а в другия апартамент преди време също е имало наемател; ищцата не можела да дава под наем единия от апартаментите, защото бил в много лошо състояние, а нямала пари да го ремонтира; отделно наемателите, с които сключвала договори оставяли неплатени сметки, които тя после трябвало да плаща и затова я било страх да отдава втория апартамент под наем. Второинстанционният съд кредитирал показанията на тази свидетелка, тъй като тя е незаинтересована от изхода на делото и има преки впечатления от живота на ищцата. От показанията на свидетелката П., която живее на семейни начала с ответника Т., съдът е установил, че преди да започнат да живеят заедно, ответникът живеел в апартамент на ищцата и заплащал наем в размер на 450 лв. за едностаен апартамент, като сега живеели в тристаен апартамент, а наемът бил 650 лв.; че предишният апартамент бил малък, защото през 2021 г. им се родило дете, а тя има и друго дете, чийто баща не е ответникът и за което дете получава издръжка в размер на 350 лв.; че ответникът започнал нова работа от м. януари, като заплатата му била в размер на минималната заплата за страната, а самата свидетелка получавала обезщетение за майчинство; че ответникът има възрастна баба, която е в старчески дом и с баща му и брат му си поделят таксата от 1000 лв. Преценил е посочените показания по реда на чл. 172 от ГПК с оглед отношенията на свидетелката с ответника, като е кредитирал същите в частта, която описва бита на семейството им, доколкото съответстват на наличните по делото документи.

При тази фактическа обстановка въззивният състав е приел от правна страна, че за да се уважи иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД следва да бъде установено, че дарителят има трайна нужда от издръжка, че е поискал такава от надарения, който отказва да я дава и искът да е предявен в установения от закона едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна. Изложил е съображения, че при такава претенция в тежест на дарителя е да докаже трайната си нужда от издръжка и нейния размер, който се обуславя от неговите конкретни нужди, както и че е поискал даване на издръжка – устно или в писмен вид; че в тежест на надареното лице е да докаже възраженията си срещу предявеното право, включително, че е в обективна невъзможност да престира; че обективна невъзможност за изпълнение няма да има, когато дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които е задължен по закон, с останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността, като при подобни обстоятелства отказването на издръжка ще бъде проява на непризнателност. Взел е предвид и разясненията, дадени с ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които не е налице проява на непризнателност обаче, когато дареният не предостави 4 поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

При тези съображения и от събраните по делото доказателства въззивният съд е намерил, че по делото се установява факта на поискване на издръжката /съгласно показанията на свидетелката Т., както и изявленията на ищцата в исковата молба/ и отказа на ответника да дава такава. Приел е, че в случая е доказана и нуждата от издръжка, тъй като от представените медицински документи става ясно, че ищцата страда от няколко хронични заболявания, а необходимостта от приемане на медикаменти, свързани с тях, е видна от представената рецептурна книжка. Отчел е и доходите на ищцата К., като постоянен такъв е само този от пенсия, която към 2020 г. и 2021 г. е била в размер на 300 лв., а получаваният доход от хонорари е бил в среден размер от 263, 63 лв., но е с непостоянен характер.