Решение № 38 от 07.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Смолян, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500295 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 3057/09.05.2023г. от Б. А. Р. от с.

А., община С.,чрез адв. М. О. против решение № 208/18.04.2023г., постановено по гражданско дело № 46/2023г. по описа на районен съд Смолян, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете с правно основание 178 ал.1 т. 3, вр. чл. 187 ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, предявени от Б. А. Р. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, гр.С., за сумата от 2 124.78 лева , представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в периода 14.08.2019 – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и за сумата от 328.86 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019 до 12.01.2023 г.

Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Изложени са оплаквания, че за да отхвърли двата иска, PC Смолян се е мотивирал с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на 1 чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.От друга страна развива оплакване, че на основание чл.633 ГПК Решението на съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България - В Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от PC- Луковит съдът е достигнал до заключението, че чл.8 и чл.12,б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и предел на продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. Счита ,че с оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМБР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. В мотивите на решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически, социален или демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. Счита ,че в преюдициалните заключения се отразява постоянната практика на СЕС, несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорна отговорност на държави-членки. Казаното е обяснимо, доколкото неспазването на практиката на СЕС от национална юрисдикция, би се превърнало от нарушение на последната в такова, извършено от държаватачленка.Счита ,че спорно между страните е обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1.143.

Предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на нощния труд, в случая приложение счита ,че следва да намери разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното 2 изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1.143. Моли въззивния съд да констатира ,че приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя на извънредно положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях.Предвид гореизложеното и доколкото не се оспорва, че претендираните суми не са заплатени от ответника, счита, че исковите претенции са основателни до размера, установен от ССЕ, който напълно съответства на предявения и впоследствие изменен размер.Поради това моли въззивния съд да отмени Решение №208/18.04.2023г., постановено по гражданско дело № 46/2023г. по описа на районен съд- Смолян в обжалваната му част и да постанови свой съдебен акт, с който уважи изцяло отхвърлените искове.Претендира разноски В законният срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. С.

Смолянският окръжен съд е сезиран и с частна жалба от пълномощника на

Б.

Р. адв.М.

О.,срещу определение

№382/22.05.2023година,постановено по гр.д.№46/2023година по описа на Смолянския районен съд, с което районен съд е оставена без уважение молба с вх. № 3056/09.05.2023г. за изменение на основание чл.248 ал.1 ГПК на Решение № 208/18.04.2023г., постановено по гражданско дело № 46/2023г. по описа на PC Смолян в частта му разноските, като освен присъдените 60.65 лева да му бъдат присъдени още 239.35 лева за адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез гл. юриск. М. Х. като намира ,че частната жалба е неоснователна и недоказана като изразява подробни съображения за това и моли въззивния съд да остави без уважение същата .

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Б. А. Р. редовно призован , не се явява Вместо него пълномощникът му адв. О. поддържа депозираната въззивна и частна жалба ,по съображения , изложени в тези жалби .Претендира разноски по представен списък Представя писмени бележки.

Въззиваемият Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР гр.С. се представлява от гл. юриск.Х. , която поддържа становище ,че и въззивната и частната жалба са неоснователни и моли въззивния съд да ги остави без уважение Претендира разноски и прави изрично възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната и частната жалби с а процесуално допустими.Депозирани са от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

Решението на районен съд –Смолян в отхвърлителните му части и в частта за разноските следва да се отмени като иска на Б. А. Р. следва да се 3 уважи като му се присъдят всички разноски направени пред двете съдебни инстанции.

Смолянският окръжен съд констатира ,че в районен съд –Смолян ищецът Б. А. Р. е предявил срещу Главна дирекция „Гранична полиция” С.,обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 7 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 124,78 лв/след допуснато изменение на исковата претенция/, представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд 200 часа в периода 14.08.2019 г. – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението; иск с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумата от 328,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощния труд за периода 01.10.2019 г. – 12.01.2023 г.; сумата от 213 лева, представляваща левовата равностойност на неосигурена безплатна предпазна храна за положен труд със специфичен характер и неосигурени ободряващи напитки за периода 01.08.2019 г. – 01.08.2020 г ., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла лихва върху главницата, считано от 13.01.2013 г. до окончателното заплащане на възнаграждението и 62,90 лв., представляващи обезщетение за забава върху двете главници за храна и напитки, начислени за периода 01.09.2019 г. до 12.01.2023 г.

Не се спори между страните, че ищеца работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ - Р. при РДГП С. на длъжност „Старши полицай“.

В първата инстанция е била назначена ,изслушана ,приета и неоспорена СИЕ, с която се установява, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода 14.08.2019 г. – 31.12.2022 г. е положил общо 1 478 часа нощен труд, които преобразувани по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ в часове дневен труд се равняват на 1 689 часа.

Разликата от 211 часа не са му платени и са на стойност 2 124,78 лв.

Дължимата лихва е определена по тримесечия в размер на 328,86 лв., начислена към 12.01.2023 г.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187ал.

7от ЗМВР по следните съображения:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се 4 определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.

В действалите за процесния период от време наредби по чл. 187 ал. 9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.