Решение № 195 от 11.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20255000500379 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано е по въззивна жалба вх. № 2676/06.06.2025г.от Р. А. М. ,представлявана от адв.В. Р. против решение № 75/18.05.2025г.. ,постановено по гр.д. 232/2024г. по описа на ОС- Кърджали ,с който е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу „Е. М.” ЕООД, София, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №6, сграда „Матрикс тауър“, ет. 6, иск за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че М. не дължи на „Е. М.“ ЕООД, главница в размер на 28 086.03лв. по изпълнително дело № 2024***0400386 по описа на ЧСИ Р С, рег. № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2012г., издаден по ч. гр. дело № 3301/2012г. по описа на Районен съд - Кърджали, поради изтекла погасителна давност. Жалбоподателката е развила съображения за неправилност на решението и е заявила искане за неговата отмяна и постановяване на друго , с което предявеният от нея иск бъде уважен .Претендира присъждане на разноски.

Постъпил е отговор от „Е. М. „ЕООД, с който оспорва въззивната жалба 1 и по съображенията ,изложени в него заявява искане същата да бъде оставена без уважение.Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Р. А. М. против „Е.

М. „ ЕООД за признаване за установено, че ищцата не дължи на „Е. М.“ ЕООД, главница в размер на 28 086.03лв. по изпълнително дело № 2024***0400386 по описа на ЧСИ Р С, рег. № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2012г., издаден по ч. гр. д. № 3301/2012г. по описа на Районен съд - Кърджали, поради погасяване на вземането по давност.

Ищцата е твърдяла на 28.03.2008г. да е сключила договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“ ЕАД,който поради неизпълнение на задълженията от нейна страна е бил преобразуван от страна на банката в изцяло и предсрочно изискуем на 31.05.2012г. и прехвърлен в просрочие.

На 27.11.2012г. по ч. гр. д. № 3301 /2012г. по описа на Районен съд Кърджали банката се била снабдила с изпълнителен лист срещу ищцата п производство по чл.417 от ГПК като впоследствие цедирала своето вземане на „ОТП Факторинг“, което пък по-късно го бил прехвърлил на ответника „Е.

М.“ ЕООД. За цесиите ищцата била уведомена през 2021 г. от ЧСИ Р С, при който било образувано изпълнително дело № 2017***0400246,което било прекратено пориди перемпция ,а впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 2024***0400386 пак по описа на ЧСИ Р С .Посочила е понататът първото изпълнително действие срещу нея да е било извършено на 07.06.2017г. - наложен бил запор върху трудовото й възнаграждение, а тъй като цялото вземане на Банката станало изискуемо на 31.05.2012г. ,то до предприемане на първото валидно изпълнително действие – посочения запор ,вземането на ответника се е погасило по давност.Затова в условията на чл.439 от ГПК желае да се установи по отношение на последния ,че М. не дължи описаната сума 2

,произтищача от договор за банков изискуем на 31.05.2012г. кредит ,станал изцяло и предсрочно

Ответникът ,от своя страна ,е оспорил иска като е поддържал ,че след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК ищцата /длъжник в заповедното производство / може да се позове на факти ,възникнали след влизането й в сила,а видно от изложените от нея твърдения такива факти не се сочат като не се и оспорва по изпълнителното дело да са предприемани множество изпълнителни действия , годни да прекъснат давността.Желае отхвърляне на иска.

Съдът ,с решението ,предмет на обжалване ,е приел предявения иск за допустим, но по същество неоснователен доколкото ,от една страна , самата ищца не се е позовала на факти и обстоятелства ,настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение ,а от друга страна в изпълнителното производство са предприемане множество прекъсващи давността изпълнителни действия ,а позоваването на изтекла погасителна давност за периода 31.05.2012г. до първото валидно изпълнително действие- 07.06.2017 г. е ирелевантно.

Предявеният от М. иск е за установяване недължимост поради изтекла погасителна давност на посочена парична сума ,произтичаща от договор за кредит ,преобразуван поради неизпълнение от нейна страна в изцяло и предсрочно изискуем ,за което „Банка ДСК“ЕАД ,праводател на ответника,се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК,въз основа на която е образувано изп.д. по описа на ЧСИ Р С. Съобразно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез и с к ,който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.В конкретния случай изпълнителното основание е заповед по чл.417 от ГПК от 27.11.2012г. ,издадена по ч. гр. д. № 3301 /2012г. по описа на Районен съд – Кърджали.Влязлата в сила заповед законът приравнява на влязло в сила съдебно решение,следователно длъжникът,за да оспори изпълнението ,в конкретния случай да изключи правото на взискателя на принудително удовлетворяване поради погасяване на вземането му по давност ,може да се позове само на факти ,настъпили след влизане на заповедта в сила.Видно е от представените две удостовеР.я от ЧСИ Р С ,че по 3 първообразуваното изпълнително дело № 246 / 2017 г. заповедта за изпълнение е била връчена на ищцата на 13.06.2017 г. ведно с ПДИ като няма съмнение ,че М. не е подала възражение по чл.414 от ГПК ,поради което заповедта е влязла в сила на 28.06.2017г. и следователно ищцата може да се позове само на факти ,настъпили след тази дата.В конкретния случай тя е настоявала вземането на банката ,респ.ответника ,да е погасено по давност , започнала да тече ,считано от 31.05.2012 г. , към който момент вземането по договора за кредит е трансформирано в изцяло и предсрочно изискуемо и да е изтекла към 07.06.2017 г. ,когато според ищцата е предприето първото валидно изпълнително действие –запор на трудово възнаграждение .Посочила е и ,че давността не се прекъсва с подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК ,а ответникът не е упражнил правата си по исков път ,за да прекъсне същата.

Действително ,погасителната давност не се прекъсва с подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК ,но влязлата в сила заповед има правните последици на влязло в сила съдебно решение и се ползва със стабилитет ,а от влизането й в сила започва да тече нова давност ,вече петгодишна за всички вземания ,на изтичането на която ищцата би могла да се позове ,за да изключи правата на ответника ,но е недопустимо да се позовава на преклудирани с влизането й в сила факти ,както е в случая.Възраженията си срещу вземането на ответника ,упражнени посредством настоящия иск, ищцата е можела да упражни било с възражението по чл.414 от ГПК ,каквото тя не е подала ,било с отговор на искова молба по чл.422 от ГПК в случай на подадено възражение и последвал иск от кредитора за установяване на вземането по съдебен ред,било с отрицателен установителен иск ,предявен преди влизане на заповедта в сила.Като не е сторила това възможността да оспори вземането на ответника на база факти ,настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е преклудирана от стабилитета на същата и иск за установяване на недължмост на вземане поради изтекла погасителна давност преди влизане в сила на заповедта е недопустим.

Предвид гореказаното съдът ,като се е произнесъл по същество по предявения от М. недопустим иск и е отхвърлил същия ,е постановил едно недопустимо решение ,което следва да се обезсили ,а производството по иска да се прекрати.

4

На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за ю.к. възнаграждение за двете инстанции в размер на 300 лв. за първата инстанция и 150 лв за въззивнатата .

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 75/18.05.2025г.. ,постановено по гр.д.

232/2024г. по описа на ОС- Кърджали и ПРЕКРАТЯВА производството по иска ,предявен от Р. А. М. против „Е. М.” ЕООД, София за признаване за установено по отношение на последния, че М. не му дължи главница в размер на 28 086.03лв. по изпълнително дело № 2024***0400386 по описа на ЧСИ Р С, рег. № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.11.2012г., издаден по ч. гр. дело № 3301/2012г. по описа на Районен съд - Кърджали, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА Р. А. М. от гр.К, ул. К ***********, с ЕГН **********, да заплати на „Е. М.” ЕООД, София, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №6, сграда „Матрикс тауър“, ет. 6, сумата от общо 450 лева, представляваща стоР. съдебно-деловодни разноски в двете инстанция, Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5