Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 12.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 251/2025
Вид
Решение № 221
Подписан
12.08.2025
В сила
16.04.2026
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Велико Търново, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500251 по описа за 2025 година

С Решение № 494/25.11.2024 г. по гр. д. № 173/2024 г., поправено с Решение № 149/01.04.2025 г., Русенският окръжен съд осъдил „Застрахователна компания Лев инс“АД - гр. София, да плати на С. Н. П. от гр. Русе, сумата от 70 000 лв. обезщетение по чл. 432 о т К З вр. с чл. 45 о т З З Д в р . с чл. 52 о т ЗЗД за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 03.06.2023 г. в гр. Русе, когато като пешеходец била блъсната пред бл. „Лазар“ в гр. Русе от л. а. “Опел Астра" с peг.

№ P 55****, управляван от В. Д. П. в нарушение на правилата за движение по пътищата при извършване маневра „движение назад“, сумата от 803.46 лв. обезщетение за причинени й имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците от 01.08.2023 г. до окончателното им плащане.

Отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 70 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 01.08.2023 г. До окончателното изплащане.

Осъдил „ЗК Лев инс“АД да плати на адв. Р. М. – САК на осн. чл. 38 о т ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 6 250 лв., както и 1 250 лв. ДДС, а по сметка на РОС ДТ в размер на 2 800 лв. и 800 лв. разноски от бюджета на съда.

С Определение № 418/01.04.2025 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът допълнил решението в частта за разноските, като осъдил С. Н. П. да заплати на 1

„ЗК Лев инс“ АД разноски в размер на 69 лв. съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 35 000 лв. до 70 000 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена от ответника „ЗК Лев инс“ АД чрез пълномощника адв. Т. П.. Съдът неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е присъдил обезщетение в завишен размер, което не съответства на съдебната практика и на установените по делото вреди. Не е извършил задълбочена преценка на общите и специфичните критерии при определяне на обезщетението, въпреки че е изброил някои от тях. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да отхвърли иска в тази част – за сумата над 35 000 лв. до уважения размер от 70 000 лв., като присъди направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В писмена молба пълномощникът адв.

П. поддържа жалбата и моли съда да я уважи като присъди разноски съгласно съдържащ се в молбата списък по чл. 80 от ГПК.

В писмения си отговор ищцата С. Н. П. чрез адв. Р. М. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли, като потвърди решението в обжалваната част. Изложени са доводи по оплакванията в жалбата. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемата не се представлява. Представена е писмена молба, в която се прави искане за отхвърляне на жалбата. Излагат се съображения по съществото на спора.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Въззивната жалба на ответника е частично основателна.

Ищцата С. Н. П. е предявила искове с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника „ЗК Лев инс“АД да й заплати сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на получени като пешеходец травматични увреждания при ПТП на 03.06.2023 г., причинено виновно от водач на л. а. „Опел Астра“ с рег. № Р 55****, чиято отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е застрахована от „ЗК Лев инс“АД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 01.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 803.46 лв. обезщетение за имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане.

Съдът е уважил претенцията за обезщетение за неимуществени вреди до размер 2 на 70 000 лв. и изцяло тази за имуществени вреди, ведно с претендираната законна лихва. В частите, с които искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на 35 000 лв. и е отхвърлен за разликата над 70 000 до 80 000 лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен изцяло, ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.

269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата като последица от деликта и справедливия размер на обезщетението, което следва да ги репарира, при това за разликата над 35 000 лв. до уважения размер от 70 000 лв. Не обсъжда възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като в жалбата не са развити оплаквания в тази насока.

Установено е следното от фактическа страна:

Ищцата С. Н. П. е пострадала като пешеходец при ПТП, настъпило на 03.06.2023 г., в гр. Русе, на ул.“Хр. Ботев“ № 3, пред вх.“А“ на бл. „Лазар“, причинено от водача на л. а. „Опел Астра“ с рег. № Р 55****, който при потегляне на заден ход е ударил ищцата със задната част на автомобила.

От представените писмени доказателства – епикризи и амбулаторни листи, както и от заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната пред първоинстанционния съд, се установява, че при инцидента ищцата е получила охлузни рани на лява лакътна става и лява колянна става, както и фрактура на шийката на лява бедрена кост, която представлява трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. На 03.06.2023 г. - непосредствено след ПТП, ищцата е била настанена в „УМБАЛ Канев“ АД – гр. Русе, Клиника по ортопедия и травматология, където на 05.06.2023 г. е извършена оперативна интервенция – метална остеосинтеза с 3 болта. Изписана е на 12.06.2023 г. с препоръка за продължаване на лечението чрез стационарна рехабилитация и медикаменти.

В периода 12.06.2023 г. – 19.06.2023 г. ищцата е била хоспитализирана в отделение ОФРМ на същата болница, където е извършена рехабилитационна програма. Изписана е с подобрен кинезиологичен статус и овладян болков синдром, и с препоръка за продължаване на двигателния режим в домашни условия.

Рехабилитация е проведена в периодите 18.09.2023 г.-27.09.2023 г., 28.09.2023 г.06.10.2023 г. и 11.10.2023 г.-19.10.2023 г. Проведен е и четвърти курс по рехабилитация, видно от Амбулаторен лист от 01.11.2023 г.

Според заключението на вещото лице най-силни и интензивни болки ищцата е изпитвала непосредствено след получаване на травмата, при изкачването й до втория етаж на сградата, където е домът й и настаняването в линейката, при първоначалното хоспитализиране в болницата и след операцията. Изпитвала е болки и след 3 изписването от болницата. Крайникът й е бил подут в продължение на 3 месеца.

Приемала е и лекарства по препоръка на съдов хирург. Изходът при подобни счупвания е неясен поради засягането на важни кръвоносни съдове, отговарящи за храненето на костта. B случая е настъпило срастване, което е било рисково и е трябвало да бъде проследявано в рамките на не по-малко от 6 м. Натоварване на крайника следва да е не пo-рано от 4.5 м., а пълното възстановяване - не пo-рано oт 12 м. Костното счупване е сраснало в очакваните срокове. Възстановителният период е продължил пo-дългo заради отоците и страха от ново падане. За в бъдеще се очаква по-ранно настъпване на дегенеративни промени в тазобедрената става, които ще доведат до болки и затруднения в походката.

Към момента ищцата изпитва болки и затруднения при екстремни натоварвания и промяна на атмосферното налягане. При високи температури и натоварвания кракът се подува. Извън къщи се придвижва с бастун, но не от болка, а от страх. Обемът на движенията в лявата тазобедрена става е възстановен задоволително, като ограниченията са в минимални граници и не затрудняват извършването на основните битови дейности. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ищцата може да направи пълен клек, но това е затруднено и й причинява дискомфорт при изправянето.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза, допусната пред първата инстанция, се установява, че инцидентът е представлявал силен стресогенен фактор за ищцата, свързан със страх и напрежение. Впоследствие са настъпили травматични последици - безсъние, кошмари, нарушения на апетита, безпокойство, чувство за безпомощност, безнадеждност, повишена тревожност, депресивни нагласи, негативно настроение и умишлено избягване на събития, свързани с инцидента.

Вещото лице квалифицира състоянието на ищцата непосредствено след произшествието като невротично разстройство, свързано със стрес и реактивно депресивна симптоматика. Тази симптоматика е отзвучала постепенно след произшествието и към настоящия момент е редуцирала въздействието си в положителна посока, за което има значение и оказаната семейна подкрепа. Вещото лице допуска възможни проявления – при определени обстоятелства – на асоциативни негативни мисли, повишаващи интензитета на стресовите и тревожни маркери.

Като свидетели пред първостепенния съд са разпитани В. Д. М. – приятелка и съседка на ищцата от 40 г., В. П. П. – неин син и И. Н. Г. – сестра на ищцата. От показанията им се установява, че непосредствено след операцията ищцата била много изплашена и изпитвала силни болки. Била неподвижна и не можела да се обслужва сама. Помагали й санитарките, нейния син и сестра й. След изписването била около месец на легло в къщи, на памперси. Изпитвала силни болки и й давали болкоуспокоителни в продължение на около две седмици. На третата седмица започнала да се придвижва с патерици. Вкъщи и помагал нейния съпруг и близките й 4

– за обличане, къпане, тоалет, за всичко, свързано с домакинството. Не можела да отиде сама до тоалетната, купили специална поставка за тоалетна, за да я улеснят. В продължение на три месеца се придвижвала с патерици – в къщи и пред входа на блока. След това започнала да се придвижва с бастун. Не желаела да ходи никъде сама, без придружител, страхувала се да не падне и да си счупи другия крак или отново да я блъсне кола. Дори не искала да се качва в колата на сина си. В къщи не ползва бастун, но навън и сега се придвижва с бастун, защото казва, че я боли – при движение и при промяна на времето. Походката й е променена, накуцва. Лекарите казали, че болтовете няма да се махат. Сега излиза сама, но не ходи на по-дълги разстояния както преди.

Изморява се при по-дълги разходки. Кракът й се подува. Страхува се от колите. Преди била жизнена, а сега е затворена, нервна, не иска да излиза с приятелки от страх да не падне. Не може да разхожда внучката си, защото изпитва болки при движение.

При така установеното съдът приема следното:

Определеното от първостепенния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП на 03.06.2023 г., в размер на 70 000 лв., е прекомерно спрямо доказаните по делото обем и интензитет на търпените вреди и несъответно на принципа за справедливост, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Действително, получената при произшествието травма - фрактура на шийката на лява бедрена кост, е причинила на ищцата силни и интензивни физически болки непосредствено след инцидента и след оперативната интервенция, които са наложили прием на болкоуспокояващи медикаменти. По време на болничния престой – малко повече от две седмици, и след изписването й - в къщи, за период от около две седмици, ищцата е била на легло, принудена да ползва помощта на своите близки в грижата за хигиената си и личния си тоалет, с всички обичайни притеснения и неудобства от това.