Решение № 408 от 15.06.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Благоевград, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н. при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н. Административно наказателно дело № 20231210200559 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Л. Х. О. от гр. Б , против НП№23-1116000207/14.02.2023г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВРБлагоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С НП е разпоредено и отнемането на 10 точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя по Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните правила по ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт.

Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.

Заинтересованата страна по реда на чл.63д от ЗАНН /ОДМВРБлагоевград, сектор „ПП“/, редовно и своевременно призована, не ангажира 1 становище и представител по делото. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.

№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.

Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си 2 патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 13.03.2023г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 17.03.2023г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 27.11.2022г., мл.автоконтрольор-св.Б. Р. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВРБлагоевград, след извършена проверка на място, в присъствието на колегата си-св.В. Л., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №725871 за това, че на същата дата, в 16.30 часа, в Б , по ул. „ “ и в посока на движение от ул.“Д“ към ул.“Б “, е управлявал повереният му лек автомобил с марка „А “ с рег.№ , собственост на Л Д от гр.Г , който автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, считано от 18.11.2022г. по чл. 143, ал.15 от ЗДвП. В акта е отразено също така, че това обстоятелство е установено въз основа на извършена от проверяващите полицаи, служебна справка с база данни на контролният орган и справка с дежурният на 02 РУ на МВР-Благоевград. Това описано в акта поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 14.02.2023г., Началникът на група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №233 1116-000207, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1, вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя за това деяние, административно наказание–“Глоба”, в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С Постановлението е разпоредено и отнемане на 10бр. точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, заради приложението на санкционната норма по чл. 175, ал.1 от ЗДвП.

Постановлението е връчено лично на жалбоподателя на 13.03.2023г.

При разпита на свидетелите по акта Р. и Л., двамата установяват, че спрели за проверка жалбоподателя като водач на МПС на посочените в акта дата и място и чрез справка посредством работна станция за отдалечен достъп до информация, както и след справка с дежурният полицай в управлението констатирали, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация заради несключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Свидетелите твърдят, че АУАН е съставен на мястото на проверката и връчен лично на дееца.

Към преписката е приложено като доказателство Постановление на РПБлагоевград от 06.01.2023г., с което е отказано да се образува наказателно производство срещу жалбоподателя за процесният случай и във връзка с престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, като решаващият прокурор е изпратил отново преписката на санкционният орган по компетентност .

От приложената справка за нарушител/водач, се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП до датата на процесната проверка.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството му на мл.автоконтрольор.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на

4 министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис .

Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, поради което обжалваното постановление се явява процесуално законосъобразно и възраженията на жалбоподателя в обратна насока, съдът намира за неоснователни. .

Независимо от горното обаче съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата /27.11.2022г. в 16.30 часа / и на процесното място / в гр.Б , по ул. „ “ и в посока на движение от ул.“Д “ към ул.“Б “/, жалбоподателят е управлявал повереният му лек автомобил /с марка „А “ с рег.№ , собственост на Л Д от гр.Г /, който е бил без регистрация, заради служебното му дерегистриране прекратяване на регистрацията му по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП.

Съгласно последната законова норма, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото не се доказа, че компетентният орган е уведомил за това служебно дерегистриране собственика на процесният автомобил, който не е жалбоподателят, нито пък, че жалбоподателят е бил уведомен за това обстоятелство при управление на процесното МПС, а доказването на тези факти бе в доказателствена тежест именно на санкционният орган . От своя страна, неуведомяването за това прекратяване на регистрацията на 5 собственика автомобила, от когото жалбоподателят го е взел и ползвал на процесната дата чрез управление и при липсата на публичен регистър за МПС с информация за такава прекратена служебно регистрация, опровергава и тезата на санкционният орган за извършено от субективна страна нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП на процесната дата именно от ползвателя О.. /В тази насока е и ТР№2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС./ Предвид изложеното, съдът констатира, че със събраните по делото доказателства не се потвърди, а по-скоро се опроверга тезата на санкционният орган, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което ангажираната негова административно-наказателна отговорност с обжалваният акт за деяние, което не е осъществил, обосновава материалната незаконосъобразност на това НП и мотивира неговата отмяна и на посоченото основание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№23-1116000207/14.02.2023г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ към ОДМВР-Благоевград, с което на Л. Х. О., с адрес: Б , ул.“А “№ , е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като е разпоредено и отнемане на 10 бр. точки от контролния му талон към СУМПС по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.