Решение № 45 от 18.07.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000081 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По търговско дело № 3/2021 г. на Окръжен съд – Бургас ищцата Е. Т.

Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв. „Рудник“, ул. „Атанас Манчев“ № 4 е предявила иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ против ответника „Златен клас“ ООД, ЕИК 147141628, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Рудник“, ул. „Пеньо Пенев“ № 19 за заплащане на сумата от 324250 лева, представляваща равностойността на дружествения й дял поради прекратяване на членственото правоотношение между страните през декември 2020 г., ведно със законната лихва от завеждането на делото на 06.01.2021 г. до окончателно изплащане.

В същото производство е прието за разглеждане предявено от ответника възражение за съдебно прихващане с насрещни вземания против ищцата за вреди на обща стойност 107387,76 лева – неотчетена касова наличност в размер на 40668,61 лева и допуснати липси на продукция, възлизащи на 66719,15 лева.

Първоинстанционният съд е разгледал и насрещен иск на ответника „Златен клас“ ООД против ищцата Е. Т. за заплащане на сумата от 100000 лева като част от сумата 260000 лева, представляваща обезщетение по чл. 145 от 1

ТЗ за вреди от дейността на ищцата като управител, равняващи се на стойността на изтеглени средства от банкови сметки на дружеството, които не са били отчетени, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 01.03.2021 г. до окончателно изплащане.

С Решение № 260028 от 23.12.2024 г., поправено с Решение № 260004 от 06.03.2025 г. и Решение № 260008 от 15.04.2025 г., Бургаският окръжен съд е уважил главния иск частично – до размера на главницата от 198532 лева ведно със съответните лихви.

Първоинстанционният съд не е приел за достоверна нетната стойност на активите на ответното дружество от 496514,92 лева съгл. представения към отговора на исковата молба оспорен баланс към края на декември 2020 г. Счел е, че тази стойност възлиза на 799128,37 лева като се е позовал на допълнително заключение по изслушаната икономическа експертиза на вещото лице Събина Арабаджиева, с което финансовият резултат на дружеството е увеличен с амортизации в размер на 188900,27 лева, начислени в нарушение на чл. 55 от ЗКПО, както и със стойността на неправилно начислени разходи за материални запаси в размер на 61081,60 лева.

Присъденото в полза на ищцата обезщетение по чл. 125, ал. 3 ТЗ от 198532 лева е съразмерно на дяловото й участие в капитала на ответното дружество (1/4).

Окръжният съд е отхвърлил възражението за прихващане с насрещни вземания за вреди на обща стойност 107387,76 лева (неотчетена касова наличност и липсваща продукция) като е приел, че такива не са доказани. По същите съображения съдът е отхвърлил и насрещния частичен иск в размер на 100000 лева за неотчетени средства, изтеглени от банкови сметки, ведно с лихви за забава.

Решението е обжалвано и от двете страни, както следва:

- ищцата го атакува в частта, с която е отхвърлена претенцията й за главница над присъдения размер от 198532 лева до горницата от 248660 лева ведно със съответната лихва;

- ответникът го атакува в частта, с която главният иск е бил уважен над размера от 26207,74 лева, както и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск. Той признава вземането за главницата по иска по чл. 125, ал.

3 от ТЗ до размера от 133595,50 лева, но претендира за редуцирането му до 26207,74 лева след уважаване на възражението за прихващане на стойност 107387,76 лева.

2

В жалбата на ищцата Е. Т. се изтъква, че окръжният съд неправилно не зачел предложения в допълнителното заключение на вещото лице Арабаджиева вариант за увеличаване на финансовия резултат на ответното дружество с още 200516,95 лева – заради неправилно начислени възнаграждения за персонал за ноември и декември 2020 г. от 147885,37 лева, както и заради погрешно разпределен дивидент на съдружника В.Г. в размер на 52631,58 лева от печалбата за 2018 г.

Сочи се, че през ноември и декември 2020 г. дружеството, макар да било на загуба, осчетоводило нереално високи разходи за заплати на персонала, само за да намали нетната стойност на активите си - в ущърб на ищцата. Сумите били изплатени на лица, сред които били действащият към момента управител и близки до него съдружници. Това станало едва в хода на настоящото производство, и то след приемане на първото заключение на вещото лице Арабаджиева.

Разпределеният в полза на съдружника Грънчаров дивидент за 2018 г. в размер на 52631,58 лева не бил платен. Освен това той превишавал дължимия размер. Печалбата възлизала на 91000 лева, като останалите двама съдружници Т. и П. вече били получили по 25000 лева. От остатъка не бил приспаднат и съответният данък върху дивидента.

В жалбата на ответника „Златен клас“ ООД са въведени доводи, че първоинстанционният съд коригирал финансовия резултат по баланса от 2020 г. в противоречие с изслушаната тройна съдебноикономическа експертиза, чието заключение било игнорирано без надлежна обосновка. Всички разходи за амортизации на активи следвало да бъдат признати, въпреки че част от тях били начислени със закъснение. Нямало неправилно отчитане и на разходи за материални запаси на стойност 61081,60 лева.

На базата на изчисленията по тройната експертиза трябвало да се приеме, че равностойността на дружествения дал на ищцата възлиза на 133595,50 лева. Основателно било обаче възражението за прихващане с насрещни вземания на дружеството за вреди на стойност 107387,76 лева, включващи неотчетена касова наличност от 40668,61 лева и допуснати липси на продукция, възлизащи на 66719,15 лева. Основателен бил и насрещният иск по чл. 145 от ТЗ за заплащане на сумата от 100000 лева като част от сумата 260000 лева, представляваща общата стойност на изтеглени средства от банкови сметки на дружеството, които не са били отчетени, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 01.03.2021 г. до окончателно 3 изплащане. В тази връзка били събрани надлежни писмени доказателства, коментирани и от вещите лица.

И двете жалби са оспорени от насрещните страни с нарочни писмени отговори. Ищцата е заявила, че поддържа изразеното пред първата инстанция становище за необоснованост на заключението по тройната експертиза.

Изразила е съгласие с мотивите на обжалваното решение по предявените насрещни вземания.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбите с определение от 29.05.2025 г.

По същество:

Не се спори, а и е видно от справка в публичния търговски регистър, че ответното дружество „Златен клас“ ООД е с капитал от 5000 лева.

До 29.12.2020 г. ищцата Е. Т. е била съдружник с дял, съответстващ на 25% от капитала (1250/5000). Останалите съдружници са били В.Г. и Н.П. с дялове съответно от 51 % и 24 %.

До 08.10.2020 г. ищцата е била вписана като управител на ответното дружество.

Няма разногласие по въпроса, че на 24.09.2020 г. тя е отправила едностранно писмено предизвестие по чл. 125, ал. 3 от ТЗ за напускането й като съдружник.

Тя е била освободена като управител съгл. решение на общото събрание от 25.09.2020 г., вписано в търговския регистър на 08.10.2020 г., но без освобождаване от отговорност.

Прекратяването на членственото правоотношение е станало с изтичането на 3-месечния срок на предизвестието – на 29.12.2020 г. По силата на решение на общото събрание от 05.01.2021 г. дяловете на ищцата са поети от съдружника В.Г.. Промяната е вписана в търговския регистър на 11.01.2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените последици от прекратяването се уреждат въз основа на счетоводен баланс към 31.12.2020 г.

Тъй като представеният от ответника баланс към тази дата е бил оспорен, първоинстанционният съд е допуснал експертизи, които са изследвали верността на счетоводните записвания.

4

Не се спори, че балансът представя финансов резултат на дружеството от 496514,92 лева при следните параметри: записан капитал 5000 лева, неразпределена печалба за минали години от 1238988,71 лева; текуща загуба - 747 473,79 лева.

По единичната експертиза на вещото лице Събина Арабаджиева са приети основно и две допълнителни заключения, с които финансовият резултат е увеличаван в различни варианти поради следното:

- непризнаване в пълен размер на начислените през 2020 г. амортизации на дълготрайни материални активи (селскостопанска техника и автомобили) на стойност 369752,43 лева;

- непризнаване на разпределен дивидент 52631,58 лева в полза на съдружника Грънчаров от реализираната печалба за 2018 г. съгл. решение на общото събрание от 30.12.2020 г.;

- непризнаване на разходи за персонал за месеците ноември и декември 2020 г. на стойности между 147885,37 лева и 155908,97 лева;

- непризнаване на разходи за придобиване на материални запаси от 61081,60 лева.

Изслушаната тройна експертиза не е възприела корекциите на единичната. Вещите лица са увеличили финансовия резултат по баланса от 496514,92 лева на 534382,36 лева като са приели, че стойността на готовата продукция следва да бъде завишена с 5009,93 лева, а тази по незавършено производство - с 32857,51 лева.

Настоящият състав кредитира заключението по тройната експертиза, с което е извършен обстоен анализ на структурата на активите и пасивите на дружеството на базата на представените по делото доказателства. След корекции на допуснати неточности при воденето на определени счетоводни статии вещите лица са дали заключение какъв би следвало да бъде счетоводният баланс към 31.03.2020 г. – Приложение № 4 към заключението.

В отговора на задача А.1.4 експертите са оценили като надлежно извършени заложените в баланса разходи за амортизации на стойност 369752,43 лева.

Отбелязали са, че до 2020 г. върху дълготрайните активи (селскостопанска машини, автомобили и офис техника, придобити от 2009 г. насам) са били начислявани занижени амортизации без да е съобразена реалната им експлоатация.

5

През 2020 г. били извършени корекции чрез завишение на разходите за сметка на пропуските през предходни години. Въпреки че част от преизчисленията не се признавали за данъчни цели, те били наложителни, за да не се изкривява финансовият резултат. Ето защо, с оглед съобразяване на действителното положение, начислените разходи за амортизации следва да бъдат съобразени в настоящия процес.

В отговора на задача А.2.5 вещите лица са изтъкнали, че всички разходи за персонал, отчетени в баланса, са правилно осчетоводени. От заключението се вижда, че има значително увеличение заплатите през месеците ноември и декември 2020 г. Върху увеличените възнаграждения обаче са били начислени дължимите данъци и осигуровки, подадени са необходимите справки към НАП. Плащанията са били извършени, макар и покъсно.

При тези данни разходите за възнаграждения на персонала трябва да бъдат признати. Задълженията са били своевременно осчетоводени и водят до намаляване на финансовия резултат. Няма данни ищцата да е атакувала по исков ред споразумения между ответното дружество и негови служители, сключени с цел увреждането й.

В отговора на задача А.2.8 вещите лица са отбелязали, че разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) по стопански начин на стойност 61080,60 лева са били осчетоводени като такива за материални запаси. Грешката обаче не влияела върху крайния финансов резултат.

Правилното осчетоводяване в отчета за приходите и разходите е онагледено в Приложение № 3 към заключението.

Експертите обаче са изтъкнали, че стойността на готовата продукция следва да бъде увеличена с 5009,93 лева, а тази на незавършеното производство с 32857,51 лева (виж отговора по задача Б.2). Тези корекции, водещи до увеличаване на балансовата стойност на имуществото на дружеството, са признати от ответника и следва да бъдат съобразени.

Тройната експертиза не е констатирала неправилно осчетоводяване на разходи по разпределен в полза на съдружника В.Г. дял от печалбата за 2018 г. (виж отговора на задача А.2.2). Г. който е с дялово участие от 51 %, е получил 50000 лева като в връзка е бил начислен и заплатен данък от 2631,58 лева. Ищцата Т. няма как да твърди несъразмерно облагодателстване на Г. след като признава, че тя и съдружникът П., чиито дялове са съответно 25 % и 24 %, са получили при разпределение на същата печалба по 25000 лева.