Решение № 488 от 31.03.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 488

Разград, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - II състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА административно дело № 20257190700262 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ЗПЗП.

Образувано е по жалба на С. Д. Р. от [населено място], обл. Разград, [ЕГН], подадена чрез адвокат Н. Й., против Уведомително писмо (УП) изх. № 02-170-6500/2908 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), с което е отказано оторизиране на сумата от 19 616, 48 лв., представляваща 100 % от исканата субсидия по интервенция „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ (ХЖ-АМР) за кампания 2023 г.

В жалбата и по същество се твърди, че оспореното УП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да отмени отказа да се изплати исканата финансова помощ, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира и за заплащане на направените деловодни разноски.

Ответникът по делото, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна.

Събраните в хода на производството писмени доказателства установяват следните факти и обстоятелства:

Жалбоподателят е подал заявление за кампания 2023 с УИН 17/100723/29724, с което е заявил искане за подпомагане по няколко интервенции под формата на директни плащания, обвързани с площ и за животни, включително и по интервенция „ХЖ-АМР 1+2“. При попълване на заявлението си е посочил животновъдните обекти, броя на животните, техният вид, порода и ушна марка (л.123- л. 140). Приложил е и необходимите документи, изискуеми от Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. (Наредба № 10, Наредбата). Според представените документи от БАБХ през 2023 г. той притежавал два регистрирани животновъдни обекта (ЖО) за отглеждане на дребни преживни животни (ДПЖ), находящи се в с. Топчии, обл. Разград с № ********** (ветеринарен регистрационен номер 7261-0066) с капацитет до 430 животни, в който е отглеждал овце и № ********** (ветеринарен регистрационен номер 7261-0025), с капацитет до 200 животни, в който е отглеждал кози. В заявлението си С. Р. е посочил, че в ЖО № 7261-0066 отглежда 317 животни (овце), а в ЖО № 7261-0025 отглежда 178 животни (кози), за които иска подпомагане по интервенция „ХЖ- АМР 1+2“. Същите са подробно идентифицирани в попълнена таблица.

При извършени административни проверки на 22.07.2023 г. и 05.09.2023 г. на данните, съхранявани в информационната система на БАХБ, е констатирано, че на тези дати в ЖО 7261-0066 са настанени 4 кози (с индивидуални идентификатори 100034001738294, 100034001738293, 1000340011738297 и 100034001738295), въпреки, че според регистрацията на обекта по чл. 137 ЗВД той е ЖО с капацитет до 430 бр. животни само от вид „овца“.

При тези данни с УП изх. № 02-170-6500/2908 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е прието, че е установено надвишаване на заложения капацитет, което е в разрез с изискванията, заложени в чл. 72, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10, поради което и на основание чл. 107, т. 8, б. „в“ от Наредба № 10 е отказано изплащането на финансова помощ по интервенция „ХЖ- АМР“.

Това УП е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът приема, че оспореното УП е валиден административен акт, като издаден в писмена форма от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата, а в § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. УП е издадено като електронен документ, подписано от неговия автор с валиден квалифициран електронен подпис, което се установи при неговата проверка.

По своя характер УП съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и неговото съдържание следва да отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК. В случая, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в процесното УП не са посочени пълно, ясно и конкретно фактическите и правни основания, обосновали административния орган да постанови своя отказ. Излагането на мотиви е от съществено значение, тъй като само по този начин както адресатът на акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол, могат да разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са конкретните факти и съответстващите им правни норми, въз основа на които той е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. От една страна те очертават предмета на доказване в хода на съдебното производство, а от друга страна те определят и рамката на съдебния контрол.

Според приетото в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд (което не е загубило сила и към настоящия момент) мотивите към акта могат да се съдържат и в друг предхождащ документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в този документ. Наред с това адресатът на акта следва да е запознат със съдържанието на този документ . Тези изисквания не са изпълнени.

В цитираното Тълкувателно решение е допусната и възможност мотивите на административния орган да са изложени допълнително в друг документ, съставен най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или до съда. За да се счита обаче, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал. Писменото становище, изразено на 19.09.2025 г. (л. 19) от С. Г. - директор на Дирекция „Директни плащания“, е във връзка с вече подадената жалба срещу УП. То не е изготвено от административния орган, не е приподписано от него и не би могло да санира липсата на мотиви.

Наред с това съдът приема, че в хода на административното производство са допуснати и съществени процесуални нарушения. С разпоредбата на чл. 35 АПК е вменено задължението индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованото лице. В случая жалбоподателят не е уведомен за резултатите от извършените административни проверки, не му е предоставена възможност да даде обяснения, да подаде възражения и да ангажира допълнителни доказателства във връзка с твърденията си, поради което едва в съдебното производство бяха събрани всички относими към спора документи, които установяват причините за констатираното несъответствие. С оглед на това съдът намира, че правото му да участва в административното производство е било ограничено и той е бил възпрепятстван в пълен обем и достатъчно ефективно да защити своите интереси.

УП е издадено и в противоречие с материалния закон.

Събраните в хода на съдебното производство документи, представени от ОДБХ с писма вх. № 1814/ 16.12.2025 г. (л. 184 – л. 228) и вх. № 311/ 10.02.2026 г. (л. 231- л. 235), установяват, че през целия референтен период в ЖО № ********** (ветеринарен регистрационен номер 7261-0066) са отглеждани само овце и то в предвидения за него капацитет. Спорните животни (4 броя кози с индивидуални идентификатори № 100034001738294, № 100034001738293, № 1000340011738297 и № 100034001738295) са родени на 30.03.2023 г. в животновъден обект с ветеринарен регистрационен номер 7261-0025, находящ се в с. Топчии, обл. Разград, собственост на С. Р. и са домували и отглеждани само в този ЖО до 04.10.2023 г. Те не са се раждали и не са местодомували в животновъден обект с ветеринарен регистрационен № 7261-0066, предназначен за отглеждане на овце.

При въвеждане на данните във ВетИС във връзка с издаденото Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни д-р А. Г. - регистриран ветеринарен лекар, обслужващ ЖО на жалбоподателя, е допуснал техническа грешка , като вместо ЖО с ветеринарен регистрационен № 7261-0025 е въвел ЖО с ветеринарен регистрационен № 7261-0066, която грешка е възпроизведена и в информационната система на БАБХ. Тези несъответствия са констатирани по повод постъпила молба от жалбоподателя с вх. № РР-457/ 03.02.2025 г. (л. 233 гръб) и след съставяне на Констативен протокол № 5 от 14.02.2025 г. л. 232 гръб- л.233) на ОДБХ Разград е изпратено заявление за корекция в платформата Mantis ВТ с № 0010264/05.03.2025 г. В следствие на това на 28.03.2025 г. е извършена корекция в обекта на местодомуване на животните (четири кози) с номера 100034001738293, 100034001738294, 100034001738295, 100034001738297 в Интегрираната информационна система на БАБХ (ВетИС) и като такъв е посочен животновъден обект с ветеринарен регистрационен № 7261- 0025. Всички тези документи са били налични към 02.09.2025 г., когато административният орган се е произнесъл с процесното УП.

Въз основа на тези фактически и правни съображения съдът приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на възстановяване на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 260, 76 евро, от които 5,12 евро внесена държавна такса и 255, 64 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-170-6500/2908 от 02.09.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), с което на С. Д. Р. от с. Т., обл. Разград е отказано оторизиране на сумата от 19 616, 48 лв., представляваща 100 % от исканата субсидия по интервенция „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ за кампания 2023 г.

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на С. Д. Р. от [населено място], обл. Разград, [ЕГН] сумата от 260, 76 евро - дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

Съдия: