Протокол № 857 от 15.09.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 857 гр. Пазарджик , 10.09.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220100926 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата Р. ИВ. Й. не се явява, редовно призована и не изпраща процесуален представител.

СЪДЪТ докладва постъпилата молба с вх. № 16293/09.09.2021 г. от процесуалния представител на ищцата Р.Й. – адв. Ч., който посочва, че поради служебна ангажираност няма възможност да присъства в съдебното заседание, поради което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.

Заявява, че е запознат със заключението на изготвената ССчЕ, във връзка с която моли да бъдат допуснати допълнителни въпроси, посочени в молбата.

Моли да бъде допуснато изменение на цената на предявения иск на основание чл. 214, ал. 1от ГПК, за което представя нарочна молба с препис за ответната страна. Моли съдът да уважи изцяло така предявените искове като основателни и доказани. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждание. Приложено е пълномощно/Договор за правна защита и съдействие, молба с правно основание чл. 214 от ГПК и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Моли се съдът да уважи предявените претенции.

За ответника ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, редовно призован се явява 1 адв. Ц., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено днес по делото.

Явява се вещото лице Л.Ц., редовно призован.

Не се явява вещото лице А.К., редовно призован.

По делото е постъпила молба от вещото лице К., с вх. № 16354/09.09.2021 г., с която посочва че е получил необх данни от ответното дружсетво, като му предстои да обработи необхдимата информация и да изготви заключение. Моли съда да му предостави възможност да изготви и представи заключението за следващото съдебно засадение.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че с оглед редовното призоваване на страните по делото не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Ц.: Поддържам писмения отговор.

Няма как да бъде постигната спогодба, тъй като не се явява процесуален представител на ищцовата страна, поради което съдът на основание чл. 146 от ГПК съдът пристъпи към докладване на делото:

Подаден е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

В подадената искова молба се твърди, че на 14.07.2020 г. Р. ИВ. Й. е сключила договор за потребителски кредит № 903066 с „Фератум България” ЕООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1500.00 лева, а общата сума която следва да върне Р.Й. е в размер на 1845.00 2 лева, платима на дванадесет вноски. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 23.00 % /лихва в размер на 345.00 лева/, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.11 %. Също така в договора е уговорено, че изпълнението на задължението на доверителката ми ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“.

Твръди се, че в изпълнение на горното на същия ден Р.Й. се е задължила да изплати на „Фератум Банк“ възнаграждение в общ размер на 1155.00 лева.

Твръди се, че Р. ИВ. Й. е погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 3000.00 лева. Последната е изплатена на „Фератум България” ЕООД.

Счита се, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила.

Счита се, че процесиите договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Настоящият случай касае сключването на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договорите са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл. 8 и сл.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Счита се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчиците „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на потребителя Р.Й. изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях.

Счита се, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на 3

ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т.нар.

„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Счита се, че ответното дружество е приело за сключени процесиите договори с Р.Й. в нарушение на предвидените императивни правила, без последната да е изразила валидно своето съгласие.

Твръди се, че е нарушено изискването процесиите договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите.

Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. За действителността на договора е необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /1500.00 лева/. Също така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.

Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.

Счита се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото 4 изчисляване.

Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от ГПР от 49.11 %, е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 23.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.

Твърди се, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 100.00 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищцата. В т. 5 от процесния договор е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД. На същия ден Р.Й. се е задължила да заплати на „Фератум Банк“ възнаграждение в общ размер на 1155.00 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на „Фератум България“ ЕООД.

Смята се, че в настоящия случай сключеното с „Фератум Банк“ съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за 5 поръчителство. Смисълът на последния се изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на длъжника към кредитора.

Предвид обстоятелството, че ищцата е сключила такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатила такса, равняваща се на повече от половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от нейна страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Твърди се, че настоящия случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от точно определено лице - „Фератум Банк“, в полза на „Фератум България“ ЕООД, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Счита се, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, 6 както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.

Въпреки това на длъжника се вменява задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Счита се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Също така считам, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Смята се, че от начинът, по който е формулирана процесната клауза и особено от изречение трето „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита“ става ясно, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между Р.Й., „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“.