Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 93 от 20.03.2026, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Гражданско дело 526/2024
Вид
Протокол № 93
Подписан
20.03.2026
В сила
20.03.2026
Състав
Илияна Росенова Ферева - Зелева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 93 гр. Девин, 20.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева

Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100526 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха: рано.

Ищецът *******, р. пр. се представлява от адв. Н. Г., р. уп. от по- Ответникът *******, р. пр. не изпраща представител.

Д. Р. Г., р. пр. не се явява и не изпраща представител.

И. В. В., р. пр. не се явява.

От пълномощниците му адв. В. В. и адв. К. В. е представена писмена молба, в която сочат, че поддържат всички устни и писмени изявления, включително и тези за прекратяване на производството по делото, в т.ч. и спрямо новоконституирания ответник Д. Г.. Нямат други доказателствени искания. Делото е изяснено от фактическа страна. Молят за срок за писмени бележки. Претендират за присъждане на разноски.

В. Г. Г., р. пр. не се явява, за нея адв. Н. М., р. уп. от по-рано.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът, при условията на чл.142, ал.1 ГПК,

Определи:

Дава ход на делото.

Адв. Г.: Нямам други доказателствения искания.

Адв. М.: Водя допуснатия ни до разпит свидетел, който да бъде допуснат до разпит.

1

Съдът,

Определи:

Допуска до разпит свидетеля, на който

Сне самоличността, както следва:

Г. Т. Г. – ***, *********, **********, **********.

На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл.290 НК и същият обеща да даде верни показания на съда.

Разпит на свидетеля Г. Т. Г.: Познавам И. В. и Д. Г.. Познавам ги от деца. Знам, за кой имот се води настоящото дело. Датата точна не мога да кажа, но знам, че аз им помогнах да го купят имота. Те после го изплатиха и си остана техен, така, че съм в течение на имота. Намерението беше да се разшири кухнята. Даже направиха проект да се направи съвсем нова сграда, с кухня, заведение на първия етаж и да има още един етаж. Виждал съм проекта, гледал съм го. Даже съм им предлагал да отстъпят аз да купя под кота 0 да направя нещо от рода на дискотека. Може би М. го беше страх, като направя дискотеката да не взема цялото заведение и ги оставих да си правят двамата бизнеса.

Адв. Г.: Възразявам със свидетели да установяваме намерения на правни субекти. Считам, че въпросът е недопустим към свидетеля, защото със свидетелски показани не могат да се установяват намерения.

Разпит на свидетеля Г. Т. Г.: Техните намерения бяха да направят ново заведение, да направят още един етаж, да разширят заведението, но никога не съм чувал от тях да искат да го продават. Не мога да кажа към настоящия момент И. и Д. дали още са съдружници. Няколко пъти съм им предлагал да го закупя имота, след като разбрах, че няма да върви тяхната работа заедно, защото аз им подготвих да им дам друго заведение, което е на входа на града, по техни идеи го направих, бях подготвил там да преместят бизнеса, под наем разбира се и тука да си направя новото тяхно заведение, защото аз с М. имам и други отношения, тъй като нашата фирма му бяхме дали къщата, която е срещу *******, която не е предмет на делото, по едно държание към мен, което аз съм предоставил имота, разбрах, че там работа няма да върви и като разбрах, че те вече заедно няма да бъдат предложих, ако направят нещо да купя имота от тях. Накрая решиха да го разделят. Даже лично аз съм викал геодезист. Разделихме го имота по квадратни метри абсолютно равни. Срещнах се и с М. и с него се разбрахме да го ползваме, докато го разделим официално реално. С него сме били на място.

Разбрахме се онова, което е с навеса да го вземем ние, а другото той да го ползва. Това е на В., но аз фактически имам пълномощно от нея да се занимавам с това място и бях почнал. Даже ток възстанових на ново, водата от ВиК и след като М. разбра, че там мисля да го дам под наем, който ще прави хранително заведение, Д. каза, че е против и аз тогава спрях. Не исках да развалям повече отношенията, спрял съм. Имам разрешение за ток и за вода, но нищо не съм правил. Това се случи точно след като го разделихме. Тогава В. беше собственик и на базата на семейния договор, аз не съм в течение, но това което са разделили с И., това беше в мястото, което се полага на нея. Това знам, защото аз имам пълномощно от нея да разполагам с имота, в смисъл да 2 го подобрявам, нещо от този род. Затова съм в течение и знам за това. Това не беше единствен имот на В. и И.. И. е обезщетен, както трябва, равностойни и повече може би. Това си е тяхно оценка, те си го делили двамата.

Адв. Г.: Възразявам, недопустим въпрос на няколко основания.

Чл.164, ал.1, т.5, т.2, т.3 ГПК и най-вече 5, с оглед на това, че страната поискала разпит на настоящия свидетел е била страна по това договорно съглашение. В този смисъл е недопустимо със свидетели да попълваме съдържанието на това съгласие, по което именно клиентът на адв. М. е била страна и ******* на свидетеля.

Адв. М.: Свидетелят единствено потвърди, това, което е записано и в брачния договор, че И. е получил равностойно имущество, нищо повече.

Разпит на свидетеля Г. Т. Г.: Тя си ми е ******* и аз имам пълномощно. Тя споделя всичко с мен. Не е споделяла, че имат намерение имота да го продават на трето лице, дружество. Даже тя като разбра, че имотът е продаден на някой, тя просто беше много учудена, тя не знаеше нищо за предварителни договори, за покупки, за задължения. Д. и И. бяха собственици на имота. Не знам кога са придобили собствеността на имота. Д. и И. бяха в добри отношения, когато придобиха имота, след това се развалиха и сега се нямат изобщо. Придобиха го, когато им го дадох. Аз им помогнах да го закупят, да вземат имота.

Съдът, разясни на свидетеля правата му по чл166, ал.1, т.2 ГПК.

Разпит на свидетеля Г. Т. Г.: Имах пълномощно от дъщеря си за това, за което ми е необходимо. След придобие на имота по брачния договор от В., тя ме упълномощи да управлявам този имот, но това пълномощно е след сключване на брачния договор. След като разбрахме, че тя има 1/2 от имота и тогава викнах и геодезист. Да се раздели наполовина между двамата, на В. и на М. Тази делба е започната с геодезично заснемане на базата на брачния договор. В тази връзка беше издадено пълномощното.

Адв. Г.: Налице е явно противоречие между разказаното от свидетеля, а именно малко по-нагоре в протокола ни беше разказано, че свидетелят бил имал пълномощно, неясно писмено, устно или какво, за какво, от кога, да „раздели имота между И. и Д.“. В този смисъл, моля, съда да укаже на свидетеля да отговори още веднъж на така поставените въпроси, в частта, относно от кого, за какво правно действие, евентуално свидетелят е имал пълномощно писмено, устно или какво.

Разпит на свидетеля Г. Т. Г.: Имотът беше придобит от И. и Д..

След сключване на брачния договор за делба между ******** и нейният бивш съпруг И., тази част, този дял пада в дял на ********. Това пълномощно е издадено след делбата по брачния договор, на базата на това е направено пълномощно, за да може да се раздели между М. и В.. Направено е геодезично заснемане, за да разделим имота между М. и В.. Аз след това се срещам от името на В. с М., за да се разберем кой да вземе ляво и кой да вземе дясно. Ние в момента с М. решаваме, как да го разделим, кой да вземе ляво и кой да вземе дясно. Тъкмо бях направил оградата, дойдоха ВиК, тогава говорихме с М.

След развода говорихме. Много, много преди да започне настоящото дело говорих с М. С М. нямаме разногласия. Той 100 % е на половина, без значение.

Аз му казах, където искаш. Предприели сме стъпки да го разделяме. Даже го 3 заградихме, никакъв проблем не е имало. И. е баща на *********. Аз не съм дошъл на вас да ви отговарям.

Адв. Г.: Ставали ли сте свидетел на даване на пари от И. на Д., от В. на Д. или в обратния ред, а именно от Д. на И., от Д. на В. и ако да, знаете ли, помните ли точните евентуално давани суми и тяхната причина, законово основание за даването им.

Разпит на свидетеля Г. Т. Г.: Не съм бил никога свидетел на такива предавания на парични суми между лицата, които бяха изброени.

Действията, които съм предприел, във връзка с издаденото ми пълномощно от В. за имота са геодезичното заснемане, друго не съм извършвал. Няма да посоча на кой геодезист съм възложил да извърша геодезично заснемане. Няма да посоча дали имам сключен договор с геодезист. Пълномощията ми датират след сключване на брачния договор. Аз си го наемам като физическо лице.

Очертахме, някакви граници на две части на този имот, даже и заградено. Това заграждане сме го уточнявали с М.

Адв. Г.: Няма да соча други доказателства.

Адв. М.: Няма да соча други доказателства. Представям списък за разноските с допълнителен договор за здравна помощ.

Съдът прие делото е изяснено от фактическа страна и затова, Определи:

Приключва съдебното дирене.

Дава ход по същество.

Адв. Г.: Госпожо Съдия, само да не забравим накрая, считам така заявено заплатено възнаграждение за един адвокат в настоящото съдебно производство от ответника В. за прекомерно и в случай на непозитивно за ищеца решение, моля да редуцирате до законоустановения в Наредба № 1 за размера на минималните адвокатско възнаграждение. По съществото на спора. Считам настоящия спор за изяснен от правна и фактическа страна.

Макар и трудно и разточително може би, настоящото съдебно производство стигна своя край за втори път, но събраните в хода и налични между кориците на делото факти и обстоятелства установени с неоспорени от ответниците писмени доказателства по недвусмислен и безспорен начин установяват факти и събития, както следва: На първо място, ищецът е кредитор на първия ответник със суми по време, основание и размери, установени със сила на присъдено нещо. В този смисъл, никой, в това число ответниците по настоящите искове, а и настоящия съдебен състав, и който и да било друг, не е в състояние да спори или не признава изпълнителното основание, произтекло от влезлия в сила съдебен акт, който е така иначе служебно известен на настоящия съд, а именно влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК. Нещо повече, в този изпълнителен титул подробно и изчерпателно са назовани, както законовите основания, от които произтича вземането, така размерът на вземането, а и датата начиная, от която се дължи плащане на кредитора. В този смисъл неоснователни и несъдържателни са всички възражение на ответниците, досежно правната квалификация на предявения иск, както и момента на възникване на вземането и ако някой счита друго, то би било поне проява на лош вкус. Атакуваните с 4 предявените павлови искове сделки и в частност тази състояла се последна във времето, а именно сключения между ответниците И. и В. брачен договор, с нотариална заверка на подписите и съдържанието съдържат в себе си, както достоверна дата, така и с най-висока степен на достоверност установяват изразената у сключилите този договор правни субекти пред нотариус. В този смисъл, така наличния по делото договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието носи със себе си материална доказателствена сила, обвързваща и настоящия съдебен състав и в частност, в частта, където страните изрично са договорили, че вещно прехвърлителния ефект, така както подробно е описан в процесния договор е настъпил безвъзмездно. В този смисъл и както диктува практиката на ВКС, ищецът по павлов иск следва да установи в хипотезата на чл.135, ал.2 ЗЗД единствено следните факти и обстоятелства. На първо място, качеството си на кредитор. На второ място, увреждащ интереса му на кредитор сделки и обобщено всички онези модалитети на вземането, установени със сила на присъдено нещо, касаещи атакуваните отчуждителни сделки. Специалната разпоредба на чл.135, ал.1, изр. 2 ЗЗД, а именно, че когато преобритателят застанал на последно място на договорната верига е придобил вещните права безвъзмездно, то е правно ирелевантно, без значение, дали същият е знаел за наличието на кредитори на своя съконтрахент, той и отчуждител по сделката, по която той получава собственост. В този смисъл, бяха и всички мои възражения, досежно допускането на свидетели, които едва в днешно съдебно заседание разбрахме, на какви въпроси и какви факти и обстоятелства ще установяват, а именно тези свидетели по дефиниция са недопустими, с оглед на изричните разпоредби на чл.164, ал.1, т.2, т.3 и т.5 ГПК. Въпреки това, разпитаният в днешно отрито съдебно заседание свидетел явно противоречиво заяви, че видите ли физическите лица Д. и И. били собственици на процесния имот, което обаче явно е невярно и в този смисъл, считам макар и без значение казаното от свидетеля за както дискредитирано, така и за несполучлив опит да бъде облагодетелствана неговата родна дъщеря.