Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 17.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 392/2024
Вид
Решение № 239
Подписан
17.12.2024
В сила
27.10.2025
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500392 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№7120/19.07.2024г. от М. М.

С. против Решение № 277/02.07.2024г., постановено по гр. дело №301/2023г. по описа на Окръжен съд – Х., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД, срещу П.Р.Б. за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС.

Решението е обжалвано изцяло, като са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност. Иска се същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да му се присъди исканото обезщетение в пълен размер, ведно със законната лихва за забава от края на увреждането, до окончателното изплащане.

В законния срок, от ответника П.Р.Б. не е подаден отговор на жалбата.

Като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, 1 апелативният съд намира следното:

Ищецът М. М. С. е предявил иск с правна квалификация по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за осъждане на П.Р.Б. да му заплати обезщетение от 30 000 лв. за неимуществени вреди вследствие съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В тази връзка, в ИМ, ищецът сочи като нарушени нормите на чл.2 и чл.2в от ЗОДОВ, във вр. с чл.4, ал.3 ДЕС, чл.6 ДЕС, вр. чл.3 и чл.6 от ЕКПЧОС и чл.4 и чл.47 от ХОПЕС. Основава иска си на твърдения, че през м. юни 2022 г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 63/2021 г. по описа на Районна прокуратура -С.З.. За предявяване на разследването, ищецът се явил без адвокат, тъй като правната му помощ била прекратена на 28.06.2022г. и не можел да си позволи друг. Поискал да му бъдат разпечатани десетина страници от преписката по досъдебното производство, касаещи разпит на свидетели, като изявил и готовност да заплати разходите за това. Твърди, че тъй като е диабетно болен, е развил неврологично заболяване - диабетна полиневропатия, вследствие което не може да пише на ръка. Уточнява, че всъщност може да пише, но при движението на ръката изпитва значителни болки и писането му отнема много време, поради липсата на нормална координация на ръката. Твърди, че на 08.07.2024г. е бил постановен отказ от наблюдаващия прокурор Иванов по молбата му за снабдяване с поисканите копия от доказателства от досъдебното производство, който ищецът оспорил пред Окръжна прокуратура -С.З., но не получил отговор. Счита, че отказът на прокурора да му бъдат предоставени поисканите копия от документи, въпреки наличието на горепосоченото заболяване у ищеца, е противоправен и дискриминационен и е довел до ограничаване на правата му като обвиняем, гарантирани от правото на Европейския съюз. Претендира и присъждането на обезщетение от 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, както и на законната лихва за забава, считано от 03.08.2022 г., когато е твърди, че е приключило непозволеното му увреждане, до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът П.Р.Б. оспорва иска като неоснователен.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът М. М. С. е участвал като обвиняем по досъдебно производство № 63/2021 година по описа на ОСО в ОПС.З., в което качество е привлечен с постановление от 05.05.2019 година, за престъпления по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 2 от НК и по чл. 131 ал. 2, предложение четвърто във връзка с чл. 130 ал. 2, предложение второ от НК.

На 28.06.2022 година, поради настъпили нови обстоятелства след предходните му привличания като обвиняем на 05.04.2022, на 30.05.2022 и на 24.06.2022., М. С. отново е бил привлечен като обвиняем по прецизираното обвинение за престъпления, както следва:

-престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 НК, за извършени на 04.04.2019г. в грС.З. непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм;

-2 престъпления по чл. 131 ал. 2, предложение четвърто, във връзка с чл.

130 ал. 2, предложение второ от НК, извършени на 04.04.2019г. в грС.З., при които причинил на двама полицейски служители леки телесни повреди при изпълнение на службата им.

Установява се, че при предявяване на разследването, извършено също на 28.06.2022г., обвиняемият С., след като се запознал с материалите по досъдебното производство, поискал допълнителна възможност да се запознае с тях, като предявяването продължи на 07.07.2022г. Изрично е поискал в този период да му бъдат предоставени част от материалите, а именно - копия от протоколите за разпит на свидетелите И.Н., П.Т.,Н.И.,П.Б. И Г.Д., извършени през 2022, както и още два документа от доказателствения материал, за да се запознае на спокойствие с тях и да и осмисли. Обвиняемият е посочил, че след като ги получи, ще продължи с проучването на материалите по делото и ще упражни правото си на искания, бележки и възражения.

С искане вх.№1367/28.06.2022. до РПС.З., обвиняемият С. е направил допълнителни искания по хода на производството и по доказателствата, вкл. за отвод на наблюдаващия прокурор, по което последният се е произнесъл с постановление от 04.07.2022., с което е оставил исканията без уважение.

По искането на обвиняемия за предоставяне на копия от протоколите за разпит на горепосочените свидетели, направено при предявяване на разследването на 28.06.2022г., наблюдаващият прокурор Иванов се е произнесъл с друго постановление от 04.07.2022., с което е оставил искането без уважение. Изложил е аргументи, че запознаването със съдържанието на събраните в хода на разследването материали страните могат да направят при 3 предявяването на разследването по реда на чл.227 от НПК, при което могат в детайли да проучат събраните доказателства, както и да си водят бележки и записки. Освен това, в постановлението е посочено, че във въпросните протоколи се съдържат лични данни по смисъла на ЗЗЛД и че ПРБ се явява администратор на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, за което са издадени също Заповед №РД-02-16/28.09.2020. относно утвърждаване на политиката за защита на личните данни и Заповед №РД-02-12/16.07.2020г. относно правила за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани от ПРБ. Съгласно същите, личните данни могат да се събират само за конкретни, изрично указани и законни цели, като следва да бъдат ограничени единствено за това, което е необходимо за конкретната цел на обработване. В съответствие с посочените правила, за предоставянето на данни на субект на данни следва да е налице изрично писмено съгласие, като в случая липсвало такова от лицата, разпитани като свидетели, предвид което, копия от протоколите за разпит, съдържащи лични данни за тези лица, не следвало да се предоставят на обвиняемия.

Установява се, че обвиняемият С. е узнал за отказа да му се предоставят поисканите преписи от протоколи за разпит на свидетели на 07.07.2022г., когато се е обадил по телефона на разследващия полицай К., за да попита, дали ще ги получи. В съставеният от разследващия полицай протокол за това отбелязано, че обвиняемият е заявил, че при това положение няма да се яви за продължаване на предявяването на разследването.

От материалите по досъдебното производство е видно, че във връзка с отказа на наблюдаващия прокурор да му се предоставят поисканите протоколи за разпит на свидетели, на 08.07.2022., обвиняемият С. е депозирал до РПС.З. искане вх.№1367/19, в което уведомява прокуратурата, че им тежка диабетна полиневропатия и не може да преписва всички тези документи на ръка, тъй като при писане го болят пръстите, за което прилага медицински документ и предлага по преценка на разследващите да се назначи експертиза, която ще потвърди това. Заявява, че ако не получи незаверените преписи от поисканите документи, ще счита, че му е отказано каквото и да е предявяване на обвинение и право да иска следствени действия от страна на прокуратурата, които да докажат неговата невинност, както и че ще уведоми всички национални и европейски институции за това грубо нарушение на правата му.

Заявил е, че е готов за плати за собствена сметка за отпечатването на 4 документите.

Към искането е приложен амб. лист от 17.10.2019г. за първично посещение на ищеца при лекар (специализирана извънболнична медицинска помощ), в който като основна диагноза е посочено „Диабетна полиневропатия. Според анамнезата, пациентът се оплаква от тръпнене и болка по-силно в краката и по-слабо в ръцете, със захарна болест. Като обективно състояние е посочено: „Снижени надкостни и сухожилни рефлекси.

Хипалгезия от дистален тип.“ Предписана е терапия с медикаменти.

По повод горепосоченото искане на обв. С. от 08.07.2022г., с постановление на наблюдаващия прокурор Иванов от същата дата, направените от обвиняемия искания са оставени без уважение. Изложени за съображения, че соченото от обвиняемия обстоятелство, че не може да преписва всички документи, е неотносимо към предявяването на разследването, тъй като при това процесуално действие, страните имат право да се запознаят с материалите, събрани в хода на разследването и по тяхна преценка да си водят бележки, което е тяхно право, но не е императивно вменено предоставянето на документите на страните. Оспорва се като невярно изявлението на обвиняемия, че му е отказано предявяване на разследването, като се посочва, че същият се е възползвал от правото си предявяването да продължи на друга дата. Поддържа се и че непредявяването на материалите по разследването не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които биха довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия, тъй като съдебната фаза на наказателния процес е основната фаза на доказване, където всяка от страните може да изложи своите позиции, да и защити чрез доказателства и безпристрастния съд да отсъди на база доказателствата.

От доказателствата по делото е видно, че след приключване на досъдебната фаза на наказателното производство, делото е било внесено с обвинителен акт в съда, като е образувано НОХД №1922/2022, което понастоящем не е приключило.

По делото пред първата инстанция е представена и приета медицинска документация, от която се установява безспорно, че ищецът страда от диабетна полиневропатия, както и от заболявания на сърдечно-съдовата система.

По делото пред първата инстанция е допусната и приета съдебно5 медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.Е.. Съгласно заключението, взело предвид медицинската документация по делото и извършения от вещото лице личен преглед на ищеца М. С., последният страда от захарен диабет, усложнен с диабетна полиневропатия, протичаща при ищеца с намалена повърхностна и дълбока сетивност на крайниците, изтръпване, мравучкане и болки в крайниците, повече в долните; намален усет в ходилата и дланите. При ищеца се наблюдава полиневропатичен синдром с отслабени сухожилни рафлекси; дистална хипестезия с хиперпатия (намалена чувствителност и патологична чувствителност). Има затруднено ходене на пръсти; нарушена дълбока сетивност - смутен ставно-мускулен и вибрационен усет в краката. Синдромът се проявява по-слабо в ръцете - с тръпнене и болка.

Има снижени надкостни и сухожилни рефлекси; хипалгезия от дистален тип.

Въз основа на тези констатации, в заключението се посочва, че в резултат на диабетната полиневропатия, при М. С. е налице слабо до умерено изразено засягане на ставните неврони в отдалечените, крайни зони на крайниците ходилата и дланите. Симптомите са по-изразени за долните крайници. Не е засегнат двигателният неврон и двигателната функция на крайниците и в частност ръцете. Двигателните функции на ръцете са съхранени и няма обективна пречка М. С. да пише на ръка. При разпита в с.з., вещото лице допълва, че при прегледа на ищеца, последният е изпълнил ръкописно продиктувания му текст, без оплаквания.