Решение № 169 от 10.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Велико Търново, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500158 по описа за 2026 година С Решение № 613/18.12.20265 год., постановено по гр. д. № 251/2025 г. по описа на Великотърновския окръжен съд е осъдена Прокуратурата на Република Б. да заплати на П. И. Е. от гр. Павликени сумата от 5 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престоя му от 49 дни извън срока и размера на наложеното му наказание „Лишаване от свобода " в затворническо общежитие гр. Ловеч, като със същото решение е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 5 000,00лв. до пълния заявен размер от 30 000,00 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република Б., представлявана от Главния прокурор на Република Б., гр. София, бул. „Витоша", № 2, Съдебна палата да заплати на адвокат И. М. - ВТАК, адрес: гр. В. Търново, бул. „Б.", № 2, ет.1, офис 3 сума в размер на 1 000,00лв. за адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ на П. И. Е., ЕГН: **********.

Постъпила е въззивна жалба от Н. И. – прокурор в ОП – Велико Търново против Решение № 100/23.02.2026 год., постановено по гр. д. № 251/2025 г. по 1 описа на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е осъдена Прокуратурата да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв. и в частта за разноските.

В същата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение . Излага се, че по делото останали недоказани твърдяното надлежаване и незаконните действия на Прокуратурата на РБ във връзка с него. Изложени са подробни съображения в жалбата. Изтъква се, че първостепенният съд не е отчел обстоятелството, че ищецът е осъждан многократно ефективно на лишаване от свобода при първоначален строг режим. Освен това не е съобразил и обстоятелството, че в процесния случай ищецът е търпял наказанието си лишаване от свобода при общ режим, вместо изискуемия по закон строг такъв, който е определен с Решение №84 от 13.06.2024 г. по ЧНД №293/2024 г. на ВТОС, влязло в сила на 04.08.2024 г. Излага се, че първостепенния съд не е отчел последиците от поведението на ищеца във връзка с изтърпяване на наказанието лишаване от свобода във ФР Германия, за времето от 17.07.2019 г. до 04.10.2021 г., на която дата е бил депортиран в Б.. Сочи се, че ищецът е осъществил преход на територията на ФР Германия, където е задържан на 28.04.2022 г., с което е станал причина да бъде приведено в изпълнение оставащото му наказание лишаване от свобода с продължителност 651 дни.

Твърди се, че ако ищецът е бил спазил условието на депортация, същият е нямало да търпи наказание „лишаване от свобода“ и да стигне до твърдяното от него надлежаване. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан, или да се намали размерът на присъденото обезщетение, съобразно с това и присъдените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от П. И. Е., чрез адвокат И. М., в който заема становище за неоснователност на въззивната жалба.

По делото е постъпила и частна жалба от Н. И. – прокурор в ОП – Велико Търново срещу Определение № 284/23.02.2026 г., постановено по гр. дело № 251 по описа за 2025 г. на ВТОС. С жалбата се оспорва размера на присъдените разноски в тежест на Прокуратурата на РБ, като необоснован и недоказан. Изтъква се, че присъденото адвокатско възнаграждение значително 2 надвишава предвиденото съобразно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Сочи се, че процесното дело не се отличава с правна и фактическа сложност и освен това съгласно решението на СЕС по дело № С438/2022 г. от 25.01.2024 г. съдът следва да присъди разумни, пропорционални и справедливи разноски, които да не са обвързани с установените минимални размери на адвокатските възнаграждения по смисъла на Наредба № 1.

Отправено е искане да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго такова, с което да се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение под определените минимални размери, съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от П.

И. Е., чрез адвокат И. М., в който заема становище за неоснователност на изложените в жалбата съображения.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините, като отчитайки продължителността на наказателното производство, поведението на пострадалия и съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост за заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди, е определил обезщетение в размер на 5 000 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалваният съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд - Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди 3 доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивн ата жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда при изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер. ВТОС е приел, че в конкретния случай са налице на елементите от фактическия състав на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират, а именно, че при изпълнение на определеното наказание лишаване от свобода ищецът е изтърпял повече от определения срок с 49 дни. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконните действия или бездействия и претърпените вреди, като отговорността е обективна.

Предявен е иск от П. И. Е., чрез пълномощника адв. И. М., срещу Прокуратурата на Р Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.6, вр. чл.4 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв. /след увеличение на исковата претенция/. В исковата молба е посочено, че ищецът е изтърпял наказание „лишаване от свобода“, и вреди по повод изпълнение на наложеното му наказание над определения срок и размер в затворническо общежитие - В.Търново при затвора в гр.Ловеч, изразяващо се в изпълнение на наказанието в размер на 49 дни над определения от присъдата срок и размер, чието обезщетяване претендира.

4

От данните по делото се установява, че с Решение №156/27.10.2023г. по чнд №399/23г. по описа на Окръжен съд -Велико Търново е призната и приета за изпълнение присъда № 22 Kls 180 Js 9251/19, постановена на 19.08.2020 г. на Окръжен съд Карлсруе, Федерална Република Германия, влязла в сила на 19.08.2020 г., с която П. И. Е. с ЕГН **********, е признат за виновен в престъпление извършено в периода 20.12.2018 г. до 19.04.2020 г. /десет отделни деяния/ в гр. Карлсруе, Федерална Република Германия, квалифицирано по чл. § 242, ал. 1, § 243, ал. 1, изр. 1 и изр. 2, т. 3, ал. 2, Наказателния кодекс ( S t G B ) на Федерална Република Германия, съответстващо на чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 26 от НК на Република Б. и за престъпление извършено в периода от 20.12.2019 г. до 20.04.2019 г.

/тринадесет отделни деяния/ и квалифицирано по § 263 ал. 1, ал. 3, изр. 1 и изр. 2, т. 1, вариант 1, § 263а, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс (StGB) на Федерална Република Германия, съответстващо на чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26 от НК на Република Б., за които му е определено и наложено едно общо наказание „лишаване от свобода" за срок от три години и седем месеца.

На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е приспаднато при изпълнение на това наказание, времето през което осъденият П. И. Е. е бил задържан и е изтърпявал наказание лишаване от свобода по постановената присъда с обща продължителност от 778дни, както и времето до фактическото му предаване от Федерална Република Германия в Република Б. за изпълнение на присъдата.

С решение № 463 от 30.09.2024г. по н.д. №663/24г. на ВКС е възобновено производството по ЧНД № 399/23г. по описа на Окръжен съд -Велико Търново и е отменено постановеното Решение №156/27.10.2023г. в частта, в която от определеното на П. И. Е. наказание лишаване от свобода е извършено приспадане от 778 дни - обща продължителност на времето на задържане и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по време на изпълнението му във ФРГ и делото е върнато за ново разглеждане в посочената част от друг състав на ВТОС от стадия на съдебното заседание.

В решението си ВКС е посочил,че е останало неизяснено обстоятелството колко дни от определеното за изтърпяване на Е. общо наказание следва да се приспаднат,/какъв е общият период на задържането и на търпяното наказание във ФРГ/,респективно какъв остатък трябва да изтърпи. Посочено е, че съдът 5 е следвало да констатира несъответствието в приложените по делото справки и да предприеме действия за отстраняването му чрез допълнителни консултации с издаващата държава и като не го сторил е нарушил изискването на чл.14 ал.1 от НПК за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

При новото разглеждане на делото в посочената част с Решение №196 от 11.12.2024г. по ЧНД№571/24г. ОС-Велико Търново е приспаднал на основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето, през което осъденият П. Е. е бил задържан и е изтърпявал наказание лишаване от свобода по постановената присъда в Република Германия с обща продължителност 778 дни, приспаднал е изтърпяното наказание лишаване от свобода във ФРГ с остатък 437 дена за търпене в Република Б., които е започнал да търпи от 11.01.2024г. до 07.06.2024г. С решение № 36/18.03.2025 г., постановено по в.ч.н.д. 1/2025 г. по описа на ВТАС, съдът е отменил горепосоченото решение № 196/11.12.2024 г., постановено по ч.н.д. 571/2024 г. по описа на ВТОС, като е приспаднал на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на три години и седем месеца наложено на П. И. Е. по признатата и приета за изпълнение присъда Присъда № 22 Kls 180 J s 9251/19 на Окръжен съд Карлсруе, Федерална република Германия, влязла в сила 19.08.2020 г., времето през което осъденият е търпял мярка задържане и наказание лишаване от свобода в Република Германия с остатък от наказанието към 29.03.2023 г. в размер на 437 дни, изтърпяно от тази дата наказание до фактическото предаване на лицето в Република Б. на 10.01.2024 г., както и изтърпяното наказание лишаване от свобода в Република Б. от 10.01.2024 г. до 07.06.2024 г.