Решение № 40 от 26.02.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Панагюрище, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225230100759 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от адв.Г. И. Х., пълномощник на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ул."Рачо Петков - Казанджията" №4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ЕИК 131001375, представлявано от Р.И.М.-Т., с адрес на кантората: гр.София, *** против С. В. Ш., с ЕГН **********, с адрес: гр.Панагюрище, ул.***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 14.11.2022г., със съобщение на PC-Панагюрище, били уведомени за постъпило възражение от длъжника С. В.

Г. срещу издадената Заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК по гр. д.

№491/2022г. Предвид изложеното, в указания срок предявяват настоящия установителен иск.

Твърди, че вземането е възникнало на основание Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 11.10.2012г., сключен между „Обединена българска банка“ АД - кредитор, М.М.Г. кредитополучател и С. В. Ш. - солидарен длъжник. Сочи, че съгласно чл.18 .а. от договора за кредит лицата задължили се като солидарни длъжници, поемат и отговарят заедно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията за погасяване на кредита при условията на чл.121-127 ЗЗД и ч л.304 ТЗ.

1

Твърди, че представеното от ответницата Решение №157 от 06.11.2013г. на РС-Па нагюрище по гр.д. №480/2013г. за прекратяване на брака между нея и кредитополучателя М.Г. е напълно неотноснмо към настоящото производство, тъй като отговорността на С. Г., понастоящем Ш., по договора за кредит е ангажирана не въз основа на сключения между тях брак, а поради това, че същата е подписала кредита като съдлъжник при условия на чл.121 и сл. от ЗЗД. С подписване на договора за кредит в качеството на съдлъжник С. Ш. е приела и поела на собствено основание задължението да отговорят солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички негови парични задължения по договора за банков кредит, във вида и състоянието, както са поети и на същото правно основание и дължи наред с него погасяването на задълженията.

Сочи, че съгласно чл.1 от договора, банката е одобрила и предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 10 001 лева. Номерът на разплащателната сметка, обслужваща дълга по кредита е IBAN:

************************, така както страните са уговорили в чл.3 ал.1 от договора.

Целта на отпуснатия кредит, съгласно чл.2 от договора , е за покриване на потребителски нужди на кредитополучателя.

Твърди, че с предоставянето на разрешения кредит, „ОББ“ АД е изпълнила точно задължението си по договора.

Отпуснатият кредит от 10 001 лева е усвоен изцяло на 11.10.2012г.

Съгласно чл.10 срокът на действие на договора е 120 месеца и е дължим, съгласно подписан между страните погасителен план.

Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на 119 равни месечни вноски в размер на 148,98 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 148,28 лева, дължими на 25-то число на месеца, за период от 25.10.2012г. до 25.09.2022г.

Сочи, че съгласно чл.4 ал.1 редовната главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на „Обединена българска банка“ АД за потребителски кредити в лева /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 3,45 пункта. Към момента на сключване на процесния договор за кредит БЛП за потребителски кредити в лева е в размер на 7 процента. Или редовният 2 лихвен процент към датата на сключване на договора е 10,45% годишно.

Годишният процент на разходите към датата на сключване на кредита е 11,94%.

В чл.7 ал.1 е предвидено, че лихвеният процент при забава на плащанията е равен на сбора от годишния лихвен процент по редовен дълг и наказателна лихва в размер на 5 пункта годишно, но не с повече от законната лихва за забава.

Посочва, че в настоящото производство е претендирана единствено договорна лихва в размер на редовния лихвен процент, уговорен в чл.4 ал.1, въпреки допуснатото от длъжниците просрочие, като вноските по лихвата са определени по размер и падеж в погасителния план, неразделна част от договора за кредит.

Съгласно чл.6 ал.1, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане и отпускане на кредита в размер на 30,00 лева и такса в размер на 0,50% годишно за управление и обслужване на кредита.

В чл.16 ал.1 е предвидено и право на отказ от договора, което длъжниците могат да упражнят в 14-дневен срок от датата на сключване на договора, без да дължат обезщетение или неустойка е без да посочват причина. Кредитополучателят и солидарният длъжник не са уведомили банката, че желаят прекратяване на договора. Напротив, сумата на кредита е усвоена и използвана, но е останала непогасена.

С текста на чл.18 от договора, страните са се споразумели, че банката има право да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице.

Твърди, че на 15.12.2021г. по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания, „ОББ“ АД е прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД Портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение №1А към Договора за цесия, включително и вземането си към С. В. Г., произтичащо от процесния договор за кредит. Прехвърленото вземане към ответника е подробно описано на страница №17 в приложение №1А, под №1381, с посочени номер и дата на сключване на договора за кредит, имена и ЕГН на длъжника, и дължима сума по елементи.

За периода след датата на цесията - 15.12.2021г. до депозиране на настоящата искова молба няма постъпили плащания при ищеца.

3

Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената цесия, съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД с уведомлението, приложено към настоящата искова молба.

Крайният срок за погасяване на потребителския кредит е 25.09.2022г. чл.11 от договора за кредит.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано в РСПанагюрище на 27.07.2022г., „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е претендирал о вземане в общ размер на 5135,65 лева, от които 4716,73 за главница и 418,92 за възнаградителна /редовна/ лихва.

Тези суми представляват сбор от падежиралите и непогасени вноски по главницата и лихвата до падежна дата 25.06.2022г. за главницата и до 25.07.2020г. за лихвата и следователно изискуемостта им е обективен факт , настъпил преди датата на образуване на заповедното производство.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД има вземане към С. В. Ш., за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК по гр. д. №491/2022г., PC-Панагюрище, а именно: 4716,73 лева - главница - представляваща сбор от непогасените вноски за главницата, съгласно погасителен план за периода от 25.12.2018г. до 25.06.2022г., ведно със законна лихва върху нея; 418,92 лева - договорна лихва в размер на редовен лихвен процент, представляваща сбор от непогасените вноски за лихвата, съгласно погасителен план за периода от 25.08.2019г. до 25.07.2020г., включително.

Моли да им бъдат присъдени направените в настоящето исково производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер 360,00 лева с ДДС.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г., мол и съда да се произнесе и по дължимостта на разноските за заповедното производство 102,71 лева държавна такса и 180 лева адвокатско хонорар с ДДС.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който моли да б ъ д а т отхвърлени предявените срещу нея искове, като недопустими и неосноваелни.

Излага съображения, че бившият й съпруг М.М.Г. е ползвал кредитни 4 средства, видно от представения от ищеца Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен с „Обединена българска банка" АД. Този договор е сключен през м. октомври 2012 година. Ответницата твърди, че когато го подписала била с убеждението, че го подписва заради факта, че е негова съпруга и тогава й било обяснено, че ако не подпиш е, той няма да може да получи кредита. Последната страница от договора й била представена за подпис и на нея е видно, че тя като негова съпруга е изписвала собственоръчно трите си имена. Възразява, че кредитът той го е ползвал лично, за негови нужди. По онова време те не съжителствали заедно, но той й казал, че понеже все още няма т развод е задължително да му съдейства, за да получи този кредит. През 2013 година се разве ли. При развода М.Г. се ангажирал изрично той да погаси въпросния кредит, защото е лично негов, ползван единствено за негови нужди, а не за нужди на семейството. Това е видно от решението за развод, което е представила с възражението срещу издадената заповед за изпълнение в полза на ищеца.

Възразява, че в случая не е била запозната със солидарната отговорност, която се твърдяло да е възникнала, не е ползвала отпуснатите средства.

Тогава, а и доскоро, б ила с убеждението, че помага на бащата на детето си, като подписва този договор. Ако съдът не приеме това, моли да приеме, че е в качеството на поръчител по договора, но не и съдлъжник. Твърди, че била въведена в заблуждение и на това основание договорът е недействителен спрямо нея.

В исковата молба се твърдяло, че е ангажирана отговорността й като солидарен длъжник при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД. Но това било неправилно, тъй като тя не е имала намерение да е съдлъжник. Във връзка с това, моли съда да вземе под внимание, ч е тя е обезпечила изпълнението на дълга на кредитополучателя и е подписала процесния договор в качеството на поръчител, независимо от това, че била наречена в него солидарен длъжник.

Твърди, че в съответствие с материалния закон и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът трябва да приеме, че отношенията между кредитора и „солидарния длъжник" следва да се квалифицират като поръчителство. Основният критерий дали са налице квалификационните признаци на поръчителството или страните са се договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл.121 и сл. ЗЗД е дали 5 солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или изпълнява свой дълг /така Решение №24 от 03.04.2013г. по търг. д.

№998/2011г. на Върховен касационен съд/. В случая тя била гарантирала изпълнението на чуждо задължение.

Твърди, че по реда на чл.20 от ЗЗД съдът следва да тълкува действителната воля на страните. Подписвайки договора за нея е възникнала пасивна солидарност за задълженията по договора, но предвид действащата съдебна практика за възникване на солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание и не е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна отговорност "по принцип" не съществува, от където възниквала необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по чл.121 ЗЗД. В този смисъл е Решение №213 от 6.01.2017г. на ВКС по гр. д.

№5864/2015 г., IV г. о., ГК.

Твърди, че солидарно съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл.141 ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.

Възразява, че н е е съдлъжник по договора за кредит, доколкото от договора е видно, че кредитополучател, съгласно терминологията в договора, е само бившият й съпруг, не и тя, защото т я отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е кредитополучател, и това я определя като поръчител по договора. Твърди, че не са налице другите основания за възникване на солидарност извън поръчителството.