Решение № 221 от 31.07.2023, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. ХАСКОВО, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-С.А в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20235600100140 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от В. С. Б. от град Свиленград, с която срещу Прокуратура на Република България се предявява осъдителен иск за сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение по ЗОДОВ за неимуществени вреди, търпени в периода от привличането му като обвиняем – 31.10.2018 година до сега, ведно със законните лихви върху исковата главница, считано от 23.07.2020 година до окончателното разплащане.

Ищецът твърди, че бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 53/2018 година на ОСлС при ОП-Ямбол за това, че на 17.08.2018 година в района на Община Елхово, област Ямбол, управлявал лек автомобил марка ***** с рег. № ****** след като употребил наркотични вещества, а именно – тетрахидроканабинол и метамфетамин. С присъда от 23.01.2020 година, постановена по НОХд № 255/2019 година на РС-Елхово, влязла в законна сила с решение от 23.07.2020 година, постановено по ВНОХд № 169/2020 година на ОС-Ямбол, ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение.

Преди да започне неоснователното наказателно производство ищецът работил като пожарникар при РСПБЗН - Свиленград. Поради привличането му като обвиняем за процесното престъпление, на 15.02.2019 година, той бил уволнен дисциплинарно, поради уронване престижа на службата и ред други провинения на Етичния кодекс на държавните служители.

1

Заявява, че от неоснователните действия на Прокуратурата на РБ, бил понесъл значителни неимуществени вреди: изпитвал притеснение, страх, стрес, несигурност, накърнено достойнство, уронен авторитет, чувство за онеправданост, негативни изживявания, свързани с чувство за вина и срам от негативните реакции на обществото, социална изолация. Докато бил разследван и подсъдим, ищецът постоянно бил подложен на редица негативни преживявания - изпитвал стрес, притеснения, душевен дискомфорт, страх, че може да бъде осъден несправедливо. Засегнати били честта и достойнството му от несправедливото обвинение. Чувствал се злепоставен и засрамен пред близки, роднини, приятели. Имал чувството, че всички го укоряват и са настроени против него, особено с оглед повдигнатото обвинение за шофиране след употреба на наркотици, на което той бил противник.

Дисциплинарното уволнение му се отразило изключително травмиращо, тъй като бил злепоставен пред колегите и ръководството си. До този момент В. Б. бил добър пожарникар, отдаден на и обичащ професията си.

Много пъти полагал и извънреден труд, тъй като професията му изисквала това. Бил награждаван два пъти за особени заслуги и постигнати резултати.

След уволнението сменил няколко работни места, тъй като не получавал удовлетворение от работата. Тъй като бил уволнен дисциплинарно, В. Б. изгубил и правото си на обезщетение по реда на чл. 106, ал. 3 ЗДСл, тъй като му предстояло скорошно пенсиониране. Това още повече травмирало ищеца, тъй като той разчитал на обезщетението да му осигури старт в живота след напускане на службата.

По тези и останалите, изложени в ИМ, съображения моли съда да постанови решение, с което да уважи иска и да му присъди обезщетението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020 година – дата на влизане в законна сила на оправдателната присъда, до окончателното разплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез ОП-Хасково, подава писмен отговор, с който изразява становище за недоказаност на претенцията за неимуществени вреди и несъобразяване с принципа за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД.

Настоява, че в тежест на ищеца е да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Счита, че Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, тъй като той бил уволнен заради 2 нарушения на Етичния кодекс на държавните служители в МВР.

Хасковския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от материалите на ДП № 53/2018 година по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура - Ямбол, същото е образувано на 20.08.2018 година за разследване на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК – за това, че на 17.08.2018 година около 20.30 часа в района на град Елхово, област Ямбол, по път 1-7, км. 297 е управлявано МПС – лек автомобил марка ***** с рег. № ****** от водач, който е употребил наркотични вещества.

С постановление от 31.10.2018 година в качеството на обвиняем за това престъпление е привлечен В. С. Б., като органите на досъдебното производство са приели, че той е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол и метамфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство наркотест от служители на РУ на МВР – град Елхово.

Със същото постановление спрямо обвиняемия Б. е била приложена мярка за неотклонение „подписка“.

На 14.03.2019 година делото е било внесено за разглеждане в Районен съд - Елхово с обвинителен акт. Повдигнатото на В. С. Б. обвинение с обвинителен акт е за престъпление, квалифицирано по чл. 343б ал. 3 от НК.

Било е образувано НОХд № 129/2019 година по описа на Районен съд Елхово. С протоколно определение от 14.05.2019 година съдебното производство пред Районен съд - Елхово е било прекратено и делото е било върнато на Районна прокуратура – Елхово за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, свързани с ограничаване на правото на защита на обвиняемия Б..

Делото е било повторно внесено в РС – Елхово с обвинителен акт на 17.06.2019 година и е било образувано НОХд № 255/2019 година, за същото престъпление. Съдебното производство пред РС-Елхово е продължило до 23.01.2020 година, като подсъдимият В. Б. е взел участие в три съдебни заседания.

На 23.01.2020 година РС-Елхово е постановил присъда № 7, с която на основание чл. 304 НПК В. С. Б. е бил оправдан изцяло по предявеното му обвинение.

3

Районна прокуратура – Ямбол, ТО - Елхово е протестирала оправдателната присъда и на 18.06.2020 година по протеста е било образувано ВНОхд № 169/2020 година по описа на Окръжен съд – Ямбол. Делото е разгледано и решено от въззивната инстанция в едно съдебно заседание, като с необжалваемо решение № 73/23.07.2020 година, постановено по ВНОХд № 169/2020 година по описа на ОС-Ямбол е потвърдена оправдателната присъда № 7/23.01.2020 година по НОХд № 255/2019 година на РС-Елхово.

Видно от съдържащо се в материалите на наказателното производство свидетелство за съдимост, ищецът е с чисто съдебно минало неосъждан.

От съдържанието на представеното и прието като доказателство копие на заповед № 1983к/193/12.02.2019 година, издадена от ГД ПБЗН при МВР, се установява, че към 17.08.2018 година В. С. Б. е работил като старши пожарникар в УПБЗН – Любимец на РСПБЗН – Свиленград. С посочената заповед му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в РДПБЗН – Хасково, като е прието, че на 17.08.2018 година той е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и с това е нарушил етичните правила и е уронил името на служител от ГД ПБЗН. Към датата на уволнението В. Б. е имал прослужено време в структурите на МВР на длъжности за държавен служител 15 години 1 месец и 9 дни (удостоверение № 125700-239/29.03.2019 година на РД ПБЗН – Хасково).

По делото са събрани гласни доказателства: Разпитана като свидетел, Л. Л. Л., съжителстваща с ищеца на семейни начала от 7 години, твърди, че ищецът много тежко преживял факта на образуването и поддържането на процесното обвинение срещу него. Изпаднал в тежка депресия, изпитвал чувство на срам. Цялото семейство на ищеца се отдръпнало от него – майка му спряла да комуникира с него, дала да разбере ясно, че е много разочарована и се срамува от него. Също и баща му се отдръпнал, като дори и след оправдателната присъда възстановяването на нормалните отношение между родители и син вървяло бавно и трудно.

Приятелите на ищеца също се отдръпнали, като ищецът запазил отношения само с малцина от тях. Преди наказателното производство ищецът бил здрав, силен, весел, общителен и отдаден на работата си човек. Повдигането на 4 обвинението преобърнало живота му, той започнал да получава паник атаки, хипертонични кризи, сънят му станал неспокоен, получил физиологични смущения, нетипични за здрав мъж на неговата възраст, като всичко това още повече го депресирало. Отказвал да излиза от дома и да комуникира с който и да било. Започвал и оставял работа, тъй като не получавал това удовлетворение, каквото е имал при работа като пожарникар.

Свидетелят заявява, че предвид характера на отношенията им с ищеца го познава много добре и е сигурна, че тези негативни промени са пряко свързани с провежданото срещу В. наказателно производство. Твърди, че през цялото време В. отричал да е употребил наркотични вещества и не знаел как се е достигнало до положителни проби. Според свидетелката, след постановяването на оправдателната присъда състоянието на ищеца се подобрило, но все още той не бил същия човек като преди. Започвал и оставял работа, тъй като не получавал това удовлетворение, каквото е имал при работа като пожарникар. Последните твърдения на св. Л. намират подкрепа в писмените доказателства – трудов договор и заповеди за прекратяване на трудови правоотношения.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства в съвкупност и ги съпостави с писмените такива, съдът кредитира показанията на св. Л. Действително, показанията , като лице във фактическо съпружество съжителство с ищеца, следва да се преценяват по правилата на чл. 172 ГПК, предвид нейната възможна заинтересованост. Но доколкото те са последователни, пълни, житейски логични, кореспондират помежду си и не се опровергават от останалия доказателствен материал, съдът ги кредитира с доверие.

При така установената фактическа обстановка и събран доказателствен материал, съдът достига до следните правни изводи.

Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ – за сумата 60 000 лева – неимуществени вреди, като се претендира отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, в хипотезата - обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Искът е съединен с претенцията за законни лихви върху главниц ата от 23.07.2020 година – датата на влизане на оправдателната присъда в законна сила.

5

За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното основание - чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДОВ, в процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и вредите.

Съдът счита, че при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил кумулативното осъществяване на посочените елементи от фактическия състав на горецитираната правна норма.

Спорни по делото са въпросите налице ли е причинна връзка между обвинението срещу ищцата, за което е оправдан и претендираните от него вреди, претърпял ли е ищецът неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпление, за което е бил оправдана с влязла в законна сила присъда поради това, че деянието не е извършено от лицето, в какъв размер следва да се определи тяхното обезщетяване. За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените доказателства и свидетелските показания.

Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, поради идентичност на хипотезите "недоказаност на обвинението" и "деянието не е извършено от лицето". В този смисъл е т. 7 от ТР № 3/2004 г. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.