Решение № 1187 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20251100901515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 20250728134513, подадена от „Висман“ ЕООД, ЕИК 175227212, срещу Отказ № 20250716155201-3/22.07.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ) - Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), постановен по Заявление обр. Б7 вх. № 20250716155201 за вписване по партидата на „Висман“ ЕООД на обстоятелства по чл. 63, ал.

4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Посочва, че със заявлението е представена изискуемата се съгласно чл. 63, ал.4 ЗМИП нотариално заверена декларация и са приложени документи, които удостоверяват и доказват съществуването на посочените в декларацията обстоятелства. Поддържа, че длъжностното лице по регистрация не проверява съществуването на заявените за вписване обстоятелства, а следва да ги впише въз основа на представената нотариално заверена декларация по чл. 63, ал.1 и ал.4 ЗМИП.

Иска отмяна на отказа и задължаване на АВ – ТРРЮЛНЦ да впише заявените обстоятелства.

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано по електронно Заявление обр. Б7 вх. № 20250716155201, с което по партидата на „Висман“ ЕООД се иска вписване на промени в обстоятелствата в поле 537 – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“, в поле 538 – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“ и в поле „550“ – „Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“.

Към заявлението са приложени адвокатско пълномощно, Декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП от представляващия - с нотариална заверка на подписа, документи по чл. 63, ал.5 от ЗМИП, Декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, доказателства за съществуване на чуждестранното юридическо лице – едноличен собственик на капитала на „Висман“ ЕООД и лицата, които имат право да го представляват.

С Указания № 20250716155201/18.07.2025 г. ДЛР е указало заявителят да представи 1 доказателства за спазването на изискванията на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП – доказателства, от които да се проследи по веригата на собственост, че действителният собственик на българското дружество следва да се определи по реда на чл. 2, § 5 от ДР на ЗМИП.

В изпълнение на указанията, със Заявление Ж1 № 20250721093841 заявителят е представил молба – уточнение, в която излага съображения за неправилност на указанията.

С Указания № 20250716155201-2/21.07.2025 г. ДЛР е дало възможност за изпълнение на указанията до изтичане на срока по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

С обжалвания Отказ № 20250716155201-3/22.07.2025 г. ДЛР е отказало вписването на заявените обстоятелства с доводи, че указанията не са изпълнени.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Обхватът на извършваната проверка от длъжностното лице по регистрацията при подадено заявление за вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства или обявяване на актове, е регламентиран в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал.3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Така, длъжностното лице извършва проверка на редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, както и за това дали последните удостоверяват съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответстват ли на закона, т. е. че не противоречат на императивни правни норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ).

Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ.

Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Директивата) се въвеждат задължение за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание и ред за събиране на съответните данни, и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в ТРРЮЛНЦ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация: 1) действителните собственици - физически лица, 2) юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. За вписване на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ е утвърден образец на Заявление Б7, който включва обстоятелства по чл. 63, ал. 4, вр. ал.1 ЗМИП, както следва: поле „550“ - „Действителни собственици – физически лица“, поле „537“ - „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко се упражнява контрол“, поле „538“ „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“.

Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗМИП предвижда, че вписването на данните се 2 извършва въз основа на декларация (с нотариална заверка на подписа на представляващия юридическото лице, чието съдържание е уредено в чл. 38 ППЗМИП и приложение № 3 към същия), приложена към подадено заявление по чл. 50а и приложение № Б7 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С новата ал. 5 на чл. 63 от ЗМИП, в сила от 14.07.2023 г., е въведено изискване към декларацията по ал. 4 да се прилагат документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби.

От съдържащата се в чл. 3, т. 6 от Директивата легална дефиниция, която е възпроизведена и в § 2 от ДР на ЗМИП, както и от изричните разпоредби на чл. 61, ал. 1 ЗМИП и чл. 65а, ал. 1 ТЗ се налага извод, че "действителен собственик" може да бъде само физическо лице (едно или повече), което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице, като подробно са описани различни хипотези, вкл. при косвено притежание или контрол чрез друго (или други) юридически лица. Съгласно тази дефиниция всяко юридическото лице има действителен собственик – физическо лице, като правилата уреждат всяка възможна хипотеза на такъв действителен собственик по смисъла на закона (на качеството „действителен собственик“). При неприложимост на всички предходни описани хипотези, съгласно чл. 3, т. 6, буква "а" – ii от Директивата, § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП за действителен собственик следва да се счита физическото лице (лица), което изпълнява длъжността на висш ръководен служител на същото юридическо лице, т. е. членовете на неговия управителен орган. Следователно, съобразно тези разпоредби, действителен собственик не може да бъде друго юридическо лице.

Съгласно чл. 63, ал.6, от ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от Допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Приложима в настоящия случай е първата хипотеза, при която за „Висман“ ЕООД съществува задължение да заяви за вписване действителните си собственици. Такива са вписани по предходно заявление. Със заявлението, предмет на настоящото регистърно производство, е представена изискуемата се декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП, изхождаща от управителя на „Висман“ ЕООД А.Ю.Л. и с нотариална заверка на подписа му. От представените доказателства пък се установява, че посочените в декларацията като действителни собственици лица са такива, изпълняващи длъжността на висш ръководен служител – управители на едноличния собственик на капитала „Висман холдинг интернешънъл ГмбХ, декларирани и заявени за вписване в поле 550 – Х.Т. и Ш.К..

Следователно тези лица попадат в обхвата на дефиницията на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, тъй като са физически лица, които изпълняват длъжността на висш ръководен служител на дружеството – едноличен собственик на капитала на българското „Висман“ ЕООД. Поради това следва да се считат изпълнени всички изисквания за вписване на заявените промени – представяне на нотариално заверена декларация по образец и на доказателства, от които да е видно, че посочените в декларацията лица са такива, които отговарят на някоя от легалните дефиниции на § 2 от ДР на ЗМИП за действителен собственик.

При това положение длъжностното лице по регистрацията не е имало основания да откаже вписване на заявените промени.

По изложените съображения съдът намира, че доводите на ДЛР за постановяване на 3 обжалвания отказ са незаконосъобразни. При приложение на цитираните разпоредби и с оглед заявените обстоятелства и представените доказателства съдът намира, че са заявени подлежащи на вписване обстоятелства, заявителят е измежду лицата, задължени да декларират действителните си собственици, заявил е надлежно подлежащите на вписване обстоятелства и настъпилите в тази връзка изменения на вече вписаните обстоятелства, касаещи действителните собственици. Приложена е декларация по образец, утвърден с Правилника за приложение на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Поради това отказът следва да бъде отменен.

Относно разноските:

В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане, който извод произтича от характера на производството като охранително такова и установеното правило в нормата на чл. 541 ГПК, съобразно която разноските са за сметка на молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав намира за приложима, въпреки измененията с новата чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. /. Тази норма единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство, съобразно която уредба, както беше посочено, разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата.