Решение № 2216 от 10.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2216 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100507278 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С решение № 4557/14.03.2024 г. по гр.д. № 24272/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48-ми състав, е отхвърлен иска на ЕТ „Меркюри-БГ-Б. Ц.“, ЕИК 131475003 с правно основание чл. 439 ГПК, срещу „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, ЕИК 121218170, за признаване за установено, че ЕТ „МеркюриБГ-Б. Ц.“ не дължи на ответника „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД следните суми: 1 764,69 евро (в левова равностойност 3 451,43 лева) - главница, представляваща дължима цена по Договор за лизинг от 19.08.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.05.2011 г. до 08.05.2022 г. в размер на 1 963,65 евро (в левова равностойност 3 840,57 лева); 1 269,05 евро (в левова равностойност 2 482,05 лева) - общ размер на неустойката по договора; 4 950,11 евро (в левова равностойност 9 681,57 лева) - неустойка по т. 3, раздел XI от горепосочения договор (общ размер на неустойките в лева: 12 163,62 лева);

558,86 евро (в левова равностойност 1 093,03 лева) - обща законна лихва върху цената по договора, считано от 18.07.2009 г. до 16.05.2011 г.; 27,60 лева данък върху МПС за 2009 г.; 1 000 лева - разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.02.2012 г. по гр. д. № 20819/2011 г. по описа на СРС, 60 състав, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20128510400700 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията по давност.

1

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от Б. Ц., чрез адв. Е. Г., с оплаквания за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по изпълнителното дело не е настъпила перемпция и че давността е прекъсвана с молби за налагане на запори. Счита, че молбата за разсрочване на вземането не може да прекъсне двугодишния срок, след изтичането на който делото се прекратява по силата на закона. Поддържа, че молба на взискателя от 30.01.2015г. не съдържа искане за извършване на конкретни изпълнителни действия. Счита, че по делото са правени формални запори, които са се повтаряли многократно, без да доведат до реално удържане на суми. Според въззивника налагането на запори, които не са довели до реално получаване на суми по изпълнителното дело, не прекъсва давността, тъй като съставлява действие, насочено към проучване на длъжниковото имущество. За да се прекъсне давността, трябва да са налице кумулативно две предпоставки – да има подадена молба от взискателя за предприемане на изпълнително действие и същото да е предприето от съдия изпълнителя. На следващо място изтъква, че по перемирано дело не могат да бъдат извършвани валидни изпълнителни действия, а извършените такива се считат обезсилени по право и следователно не водят до прекъсване на давността. Счита, че ако по прекратеното дело продължат изпълнителни действия, от длъжника ще бъдат събрани разноски, които същият не дължи.

Изразява несъгласие с извода на СРС, че на 14.03.2019 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника Б. Н. Ц. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20138510400978 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ, тъй като е оспорено съществуването на такова дело. Акцентира, че в конкретния случай давността е изтекла най-късно на 30.01.2020г. (като не се вземат предвид обезсилените по право действия), поради което направените искания с молба от 20.05.2022г. за налагане на запор са без значение, тъй като не съставлява искане за образуване на ново изпълнително дело. Предвид гореизложеното моли съда за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна по жалбата - „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, чрез адв. Б. Л., с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен 2 акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от ЕТ „Меркюри-БГ-Б. Ц.“ срещу „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 29.02.2012 г. по гр. д. № 20819/2011 г. по описа на СРС, 60 състав, а именно: 1 764,69 евро (в левова равностойност 3 451,43 лева) - главница, представляваща дължима цена по Договор за лизинг от 19.08.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.05.2011 г. до 08.05.2022 г. в размер на 1 963,65 евро (в левова равностойност 3 840,57 лева); 1 269,05 евро (в левова равностойност 2 482,05 лева) - общ размер на неустойката по договора; 4 950,11 евро (в левова равностойност 9 681,57 лева) - неустойка по т. 3, раздел XI от горепосочения договор (общ размер на неустойките в лева: 12 163,62 лева);

558,86 евро (в левова равностойност 1 093,03 лева) - обща законна лихва върху цената по договора, считано от 18.07.2009 г. до 16.05.2011 г.; 27,60 лева данък върху МПС за 2009 г.; 1 000 лева - разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист на 29.02.2012 г. по гр. д. № 20819/2011 г. по описа на СРС, 60 състав, въз основа на неприсъствено решение, обективирано в протокол от 05.10.2011 г., влязло в сила на същата дата.

Посочва, че впоследствие с решение от 21.12.2011 г. е допусната поправка на явна фактическа грешка и е прието, че сумата от 4950,11 лева - неустойка по т.

3, раздел XI от горепосочения договор следва да се чете като 4 950,11 евро.

Между страните не е спорно, че по молба на „Лизингова къща София 3 лизинг“ ЕАД от 28.03.2012 г. въз основа на изпълнителен лист от 29.02.2012 г., издаден по гр. д. № 20819/2011 г. по описа на СРС, 60 състав, е образувано изпълнително дело №20128510400700 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, книжата по което са приобщени от първоинстанционния съд към доказателствения материал. С молбата си взискателят е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение за събиране на вземанията, а също така е поискал налагането на възбрана и пристъпване към опис, оценка и публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника – апартамент № 14, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ул. „*******. Съобразно направеното искане съдебният изпълнител е предприел действия за проучване имущественото състояние на длъжника като е изискал справки от компетентните органи относно притежавани от последния недвижими имоти, регистрирани трудови договори, както и за непогасени публични задължения.

В хода на изпълнителното дело са извършени множество изпълнителни действия, както следва: 1/ на 29.03.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. Н. Ц., получавано от „Итоника“ ЕООД; 2/ на 28.03.2012 г. е наложен запор върху банковите сметки на Б. Н. Ц. и ЕТ „Меркюри -Бг-Б.

Ц.“ до размера на сумата от 20 739,42 лв., изчислена към 11.04.2012 г., в търговски банки в страната; 3/ на 30.01.2015 г. е постъпила молба с вх. № 05147 от взискателя „Лизингов а къща София лизинг“ ЕАД с искане за налагане на запор и извършване на справка в масивите на НАП относно регистрирани трудови договори, има ли извършвани плащания от контрагентите му, както и обявените му банкови сметки, поискано е и повторно проучване на имущественото състояние на длъжника; 5/ на 05.05.2017 г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника Б. Н. Ц., открити в „Централна кооперативна банка“ АД, като от банката е постъпило съобщение от 16.05.2017 г., че лицето не е клиент на „Централна кооперативна банка“ АД; 6/на 09.05.2018 г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника Б. Н. Ц., открити в „ Банка Пиреос България“ АД, „Райфаизенбанк България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД и др.; 7/ на 09.05.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. Н. Ц., получавано от „Фантастик Травел“ ООД; 8/ на 14.03.2019 г. е наложен запор върху вземанията на лицето Б. Н. Ц. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20138510400978 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 на КЧСИ; 9/ на 08.04.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б. Н. Ц., получавано от „Фантастик Травел“ ООД, както и запор на вземанията по банкови сметки; 10/ на 26.04.2021 г. е наложен запор върху всички суми по микросметката на длъжника Б. Н. Ц., открита в „Изипей“ АД до погасяване на задължението по изпълнителното дело в общ размер на 23 726,51 лв.

С молба от 20.05.2022 г. взискателят „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД е направил искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и на притежаваните от него дружествени дялове. Горепосочените действия са предприети от съдебния изпълнител съобразно предоставените му правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като от страна на взискателя по делото са депозирани и нарочни молби от 30.01.2015 г. и от 20.05.2022 г. с искания за 4 прилагане на конкретни изпълнителни способи, а именно налагане на запор по банкови сметки на длъжника и на притежавани от него дружествени дялове.

Няма данни след последната подадена от взискателя молба от 20.05.2022 г. от негова страна да са били инициирани, респ. предприети от съдебния изпълнител други изпълнителни действия. Исковата молба е подадена на 09.05.2022 г.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.