Решение № 792 от 28.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

***92 гр. Варна, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500871 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е oбразувано по въззивна жалба с вх. № 57976 от 23.08.2022 г., депозирана от ЕС на вход на сграда с адрес в ***, представлявана от председателя на управителния съвет /УС/ А. И. А. чрез адвокат В. С. срещу решение № 2620 от 04.08.2022 г., поправено с решение № 491 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 8153 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждане на ЕС на сграда с адрес в ***, представлявана от управителя Е. З. за разликата над 13 033,26 лева до предявените 16 821,28 лева поради прихващане с приети за в настоящото производство вземания от ЕС на сграда с адрес в *** към ЕС на сграда с адрес в *** в общ размер на 3 788,02 лева, представляваща 49,5917 % от общата сума от 7 638,41 лева, включваща извършени разноски по поддръжка и ремонт на общи части на сградата с адрес в *** и по-конкретно: 2 628,90 лева - поставяне на втори водомер и изграждане на нова водопроводна мрежа до и във вход Б на сградата през 2017 г.; 981,90 лева - демонтаж и монтаж на ново ел.табло на асансьорна уредба във *** на сградата през 2021 г.; 177,22 лева - извършване на ремонт на тавана с поставяне на мрежа против гълъби през 2019 г., на основание член 104 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилността на решението в отхвърлителната част на иска. Сочи се, че по делото не е установено кой е бил управител на ЕС на *** към 09.06.2021 г., доколкото лицето Е. З. няма 1 качеството на председател на УС на ЕС. Излагат се доводи, че претендираните суми по насрещния иск касаят единствено разходи за общите части на ЕС на вход А, като се посочва, че липсва и произнасяне по оспорената законосъобразност на взетите решения за извършването им, доколкото не са били уведомени собствениците на ЕС на ***. Оспорва се извода на съда, че сторените разходи са били необходими, както и, че касаят общи части за двата входа. Излага се, че поставянето на отделен общ водомер, подмяната на асансьорната уредба на ЕС на ***, която е отделна от тази на ***, както и поставянето на мрежи против птици над сушилните над *** касаят разходи, свързани с общите части на ЕС на ***. Оспорва се също извода на съда, че след преграждането на сушилните достъпът до покрива бил само чрез ***. Моли за отмяна на решението в обжалваната част, както и за уважаване на иска в пълния заявен размер. Претендира разноски.

В законоустановения срок по член 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ЕС на сграда с адрес в ***, представлявана от управителя Е. З.. В същия се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна. Сочи се, че е доказан изборът на Е. З. за управител на ЕС за процесния период, като последният е потвърдил и всички действия, извършени от страна на процесуалния представител преди неговия избор. Позовавайки се на заключението на вещите лице по съдебнотехническата експертиза, се намира, че се касае за разходи, свързани с поддръжка на общите части на сградата, откъдето извежда доводи за дължимостта им от насрещната страна. Твърди се, че в първоинстанционното производство не е оспорен размера им, както и че са заплатени със средства от касата на ЕС на ***. Излага се, че същите са необходими, поради което на основание член 38 от ЗС и член 30, алинея 3 от ЗС етажните съсобственици от ЕС на *** дължат заплащането им съобразно припадащата им се част, независимо съгласието им и дали се касае за подобрения. Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира разноски.

В производството е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх.№ 67795 от 05.10.2022 г. от страна на ЕС на сграда с адрес в ***, представлявана от управителя Е. З., чрез адвокат П. Х., срещу посоченото по-горе решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ЕС на вход на сграда с адрес в *** ***, представлявана от председателя на УС А. И. А., сумата от 13 033,26 лева, представляващи половината сума от средния пазарен наем на части на общия на сградата покрив, който наем, съгласно член 30, алинея 3 във връзка с член 31, алинея 2 от ЗС се дължи на съсобствениците му, а е бил получаван само от собствениците от ЕС, находяща се в ***, за периода от месец май 2018 г. до месец май 2021 г., на основание член 38 и член 41 ЗС във връзка с член 38, алинея 6 във връзка с член 38, алинея 7 от ЗУЕС и на основание член 104 от ЗЗД.

В насрещната въззивна жалба се излагат доводи за неправилността на решението в осъдителната част. За недопустимо се намира предявяването на 2 иск от страна на вход на ЕС, който е предоставен за защита на правата на всеки отделен съсобственик или на ЕС на самата сграда. Предвид липсата на решение на общо събрание /ОС/ на ЕС се счита, че не е налице основание за предаване на сумата в касата на ЕС. Сочи се, че използваната част за монтаж на съоръженията е над *** на сградата, че ЕС на този вход са поели всички разходи и действия във връзка с изпълнението на договора за наем, откъдето извежда доводи за гражданските плодове не следва да бъдат поделяни с ЕС на ***. Не се оспорва заключението на вещото лице, че покривът, ВиК, асансьора и шахтата към него, както и подпокривното пространство са общи части. За недоказано се счита твърдяното незаконно преграждане на подпокривното пространство. Сочи се, че отдадената под наем реална част от общата част не надхвърля правата на собствениците във *** от общата вещ. В условията на евентуалност се излага, че определените права не съответстват с тези, определени в протокола за ценообразуване, който неоснователно не е приобщен към доказателствения материал. Моли се за обезсилване, евентуално за отмяна на решението в обжалваната част.

В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от страна насрещната страна.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕС на вход на сграда с адрес в ***, като се излага, че на 01.10.2001 г. управителят на ЕС на вход на сграда с адрес в *** е сключил договор за наем на общи части на сградата с мобилен оператор - „***" ЕАД /тогава „***"/, съгласно който е отдадено пространство от 9 кв.м на покрива на асансьорната шахта на сградата; площ от 9 кв.м в югоизточния ъгъл на покрива на сградата, площ от 51 кв.м в югозападния ъгъл на покрива на сградата, както и помещение от общите части на сградата, за инсталиране на телекомуникационно инфраструктурно оборудване и инсталирането на антени. В производството по ч.гр.д.№ 3133/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, петдесети състав, било извършено обезпечение на доказателствата чрез изготвяне на съдебнотехническа експертиза, съгласно която съоръженията са все още на покрива; по одобрен архитектурен проект от 05.09.1974 г. от ГНС - Варна на ЖСК „Е.", находяща се на ***, покривът на сградата е общ; няма предвидена деформационна фуга за разделяне на двата входа като самостоятелни.

Съгласно член 38 от ЗС покривът на сградата представлява обща част за двата входа. Счита, че дори и да липсва нов договор между страните, е налице хипотезата на член 236 от ЗЗД, според която, ако след изтичане на наемния 3 срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Излага се, съгласно член 30, алинея 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата част съразмерно с частта си, а съгласно алинея 2 частите на съсобствениците се смятат за равни до доказване на противното. Излага, че съгласно член 31, алинея 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, каквото не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото съгласно член 30, алинея 3 от ЗС във връзка с член 93 от ЗС всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от естествените и граждански плодове. Смята се, че тъй като възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление, а не акт на лично ползване, и тъй като нормата на член 31 от ЗС е специална по отношение на член 93 от ЗС, то когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове, разпоредбата на член 31, алинея 2 от ЗС не намира приложение, за което се позовава на Тълкувателно решение ***/2012 г. на ОСГК на ВКС.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, в който излага, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Дори и да се приеме, че покривът на сградата, където в югозападната му част, намираща се върху самостоятелните обекти само на вход "А", са монтирани съоръженията и антените на мобилния оператор, е обща част на сградата, то от представеното с отговора окончателно ценообразуване на ЖСК "Е." се установява, че общата вещ /покривът на сградата на ул. "***' ' ***/ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, която в случая е ЕС на сграда с адрес в ***. От окончателното ценообразуване на сградата е видно, че ЕС на *** притежава 50,4101 % идеални части от общите части на сградата, докато ЕС на *** притежава останалите 49,5917 % идеални части от общите части на същата сграда. Не се оспорва твърдението, че покривът на сградата на ул. "***" *** е обща част, но се намира, че използването и нейното управление се подчинява на хипотезата на член 32, алинея 1 във връзка с член 8, алинея 2 от ЗУЕС. Решението на ЕС на цялата сграда за продължаване на договора за наем на югозападната част изцяло над самостоятелните обекти на *** е взето от съсобствениците на входа, което е решение на повече от половината от притежаваните идеални части от общата вещ, каквато се явява покривът на сградата на ул. "***" ***.

Оспорва се твърдението на ищеца, че ЕС на *** е собственик на половината от общата част на сградата - покривът , поради което следва да се ползва от гражданските плодовете на същата на основание член 93 от ЗС, особено при условие, че с протокол от ОС на ЖСК "Е." *** от 27.09.2011 г., живущите във *** са взели решение за премахване на антените на покрива на сградата, тъй като не са били съгласни да стоят на общия покрив. При това положение сочи, че решението на ЕС за оставане на антените и продължаване на договора за наем с мобилния оператор е законосъобразно взето от мнозинството на 4 общата вещ и получаваните от облигационното отношение с мобилния оператор граждански плодове за тяхната част от покрива следва да бъдат в полза на собствениците от ЕС на ***, които чрез своите представители са сключили процесния договор за наем. Освен това счита, че е отдадена площта от покрива, която реално се намира само над ***. Твърди се, че ЕС на *** участва освен в ползите на общата вещ и в тежестите , причинени от необходимостта да бъдат постоянно обслужвани и поддържани инсталираното телекомуникационно инфраструктурно оборудване и инсталираните антени. Сочи се, че предвид взетото от ЕС на *** решение да не участва със съгласие в инсталирането на оборудването и антените на мобилния оператор, ЕС на вход "Б" не поема тежестите на общата вещ, причинени от необходимостта да бъдат постоянно обслужвани и поддържани инсталираното телекомуникационно инфраструктурно оборудване и инсталираните антени, като така всички тежести на общата вещ, свързани с обслужването и поддържането на инсталираното от мобилния оператор телекомуникационно инфраструктурно оборудване и инсталираните антени, които изцяло са поети от собствениците на обекти във ***, поради което същите следва да бъдат основателно обезщетени от получените от тях граждански плодове от сключения с тях договор за наем на част от общата вещ.