Решение № 100 от 27.07.2023, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Тетевен, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Х.а като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20234330100191 по описа за 2023 година

Предявени са установителен иск за прогласяване нищожност на договорна клауза,съединен с осъдителен иск за заплащане на недължимо платена сума,заявен като частичен.

Ищцата излага,че на 09.06.2022 г. между нея и ответника е сключен договор за паричен заем № 14013874. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1 500.00 лева (хиляда и петстотин лева), а размерът на погасителната вноска - 88,81 лв„ видът на вноската е двуседмична, вноските са 20 бр. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на 40,00%, а размерът на годишния процент на разходите е 48,69%, като размерът на общата сума, която следва да върне С. Н. е в размер на 1 776,20 лева.

В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно т.1,и т.2 на чл.4.

В чл. 4, ал.2 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение в срока, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 1043,80 лева. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено , заедно с всяка от погасителните вноски.

Така на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 1043.80 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска става 141,71 лева вместо 88,81 лева, а общата сума което следва да върне е 2 820.00 лева, вместо 1 776,20 лева. Т.е. неустойката е в размер над 60 % от размера на главницата.

Към датата на завеждане на настоящата искова молба С. Н. е изплатила изцяло 1 задълженията по процесния договор за заем.Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.4 от Договор за паричен заем №14013874, спрямо която г-жа Н. трябва да заплати неустойка в размер 1043,80 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията и за това са следните:

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл,26, ал.1, предл.3 то, ВР. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г, по гр.д.№509/2007г.,

Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите * членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този на чин"

В този смисъл смята за нищожна, клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 1 043,80 лева, в случай че не предостави при сключването му, обезпечение — банкова гаранция или двама поръчители /солидарен длъжник/, който да отговарят на определени изисквания, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Отделно от горното смята, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.

3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/.

С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно 2 тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК, Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Следва да се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение,дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143,ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПИ, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.

Счита, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моля да се произнесете относно действителността на договора в мотивите на решението. Не предявяваме самостоятелен иск за обявяване нищожност на договора.

Тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита, съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно 3 неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение № 262394 от 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 3657 / 2021 г. на Възз. Ш-в състав на Софийски градски съд:

„...Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК."

Предвид гореизложеното за ищцата се поражда правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата на чл. 4 от процесния договор за недействителна поради противоречие със закона, добрите нрави, както и заобикаляне на закона.

Моли да бъде постановено решение,с което:

-Да се обяви нищожността на неустоечната клауза на чл.4 в Договор за паричен заем № 14013874, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между доверителката ми С. Т. Н. с ЕГН: ********** и „Адессо кредит България" ЕООД, с ЕИК: 202250289, със седалище и адрес на управление: гр.

Ботевград, бул. „3-ти Март" № 83, представлявано от Л. В. Л.;

-Да бъде осъден, на основание чл, 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Адессо кредит България" ЕООД с ЕИК: 202250289, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, бул.

„3-ти Март" № 83, представлявано от Л. В. Л., да заплати на С. Т. Н. с ЕГН: **********, сумата в размер на 50.00 лева частичен иск от общо 1043,80 лева, представляваща недължимо платени суми, при начална липса на основание по неустоечна клауза съгласно договор за паричен заем № 14013874, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Моля да и бъдат присъдени и всички сторени по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,н който е изразено становище за допустимост на исковете,но са развити обстойни възражения за тяхната неоснователност.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.икономическата експертиза,изготвена от вещото лице Р. Х.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Приложен е договор за паричен заем №14013874/09.06.2022г,сключен между 4 страните по делото „АДЕССО КРЕДИТ“ ЕООД, ЕИК 202250289, със седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ул, „3-ти Март“ № 83, e-mail: [email protected].

(Заемодател) и С. Т. Н. от село Черни Вит, ул. Капитан Войновски №10 (Заемател) със следните параметри:

-Размер на отпуснатия заем: 1500,00 лева;

-Размер на погасителната вноска: 88.81 лева;

-Брой погасителни вноски 20 броя

-Срок на вноските: Двуседмични

-Дата на отпускане на кредита: 09,06,2022 г.

-Дата на първа вноска: 23.06.2022г.;

-Дата на последна вноска: 16.03.023 г.;

-Фиксиран годишен лихвен процент: 40,00%;

-Годишен процент на разходите на заема: 48,69%;

Съгласно чл.4 от договора,заемателят е декларирал,че желае да се възползва от допълнителни услуги,предоставяни от заемодателя,описани в текста,а заемодателят да предостави същите на заемателя ,срещу представяне на допълнително обезпечение по т.1 или т.2 на текста,а именно:две физически лица-поръчители или банкова гаранция с бенефициент със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

Съгласно чл.4,ал.2 от договора,при неизпълнение на задължението си за представяне на обезпечение,заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1043.80 лева,същата се заплаща разсрочено,заедно с всяка една от погасителните вноски,като към размера на всяка от вноските се добавя сума в размер на 52,19 лева.