Решение № 786 от 18.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110109844 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. Т. М. ЕГН ********** с предявен иск с правно основание чл.23 ЗПК вр. чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД срещу „....... /правоприемник на „......... с предишно наименование „..........“ ООД/, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 225,02 лв. като платена при липса на основание за периода от 08.08.2019 г. до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до плащането.

Ищецът поддържа, че по силата на договор за заем №........ г. ответното дружество му предоставило сумата в размер на 255,65 евро /500 лв./, за срок от 5 месеца, при ГЛП в размер на 39,74 % и ГПР от 43,56 %. Заемът следвало да бъде погасен със заплащането на пет месечни вноски, всяка от които в размер на 56,32 евро /110,15 лв./, като общата сума, дължима от потребителя, била в размер на 281,59 евро. Поддържа, че чл.12 от договора било уговорено задължението на заемополучателя в седмодневен срок от сключването на договора за осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя, за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки по договора. Съгласно ал.3 от същата разпоредба поръчителят подлежал на предварително одобрение по уговорени в договора и подробно изброени в исковата молба критерии. Твърди се, че съгласно ал.4 от чл.12 от договора, при неизпълнение от страна на заемателя на цитираното задължение в уговорения срок, същият следвало да заплати на заемодателя неустойка в размер на 89,10 евро /174,27 лева/. Твърди, че заплатил по договора сумата в размер на 725,02 лв., в т.ч. неустойка в размер на 174,27 лева, съгласно чл.12 ал.4 от същия. Релевира подробни доводи за недействителност на процесния договор за заем №........ г. като противоречащ на разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 и чл.22 от ЗПК, както и на добрите нрави. Алтернативно поддържа, че същият съдържал нищожни и неравноправни клаузи, тъй като действителният размер на ГПР надхвърлял предвидения в разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, уговорената възнаградителна лихва в размер на 50,75 лв. противоречала на добрите нрави, както и не била посочена 1 методиката на формирането на ГПР по ясен и разбираем начин. Твърди, че клаузата за неустойка заобикаляла разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК и поради това била недействителна.

Моли за уважаване на исковете, представляващи разликата между заплатената от ищеца сума в размер на 725,02 лв. и чистата стойност на кредита от 500 лв. Претендира разноски.

Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Не оспорва, че между страните е бил сключен договор за заем №........ г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 500 лв. Оспорва ищецът да е заплатил по конкретния договор за заем сумата в общ размер на 725,02 лв., като поддържа, че по делото са представени вносни бележки за сумата в общ размер на 714,93 лв.

От друга страна, твърди, че по процесния договор ищецът бил заплатил 314,93 лв., а за другите вносни бележки липсвало доказателство да касаят договор за заем №........ г., тъй като между страните съществувало повече от едно заемно правоотношение. Оспорва да са налице твърдените от ищеца нарушения на ЗПК. При условията на евентуалност поддържа, че нищожността на отделна договорна клауза за неустойка не влече нищожност на целия договор. Поддръжа, че процесния договор за заем не е сключен при Общи условия и такива няма приложими към същия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.23 ЗПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

За основателност на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване реално плащане в полза на ответника на посочената в исковата молба сума при начална липса на основание; обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на ответника, наличие на причинна връзка между тях, както и всяка от претенциите си по размер.

Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави, респ. че е налице основание за задържане на получената сума, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.

Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че между ".........." ООД и Х. Т. М. е възникнало правоотношение по повод на сключен договор за заем №........ г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в размер на 255,65 евро /500 лв./, за срок от 5 месеца, при фиксиран лихвен процент в размер на 39,74 % и ГПР от 43,56 %. Не се спори, че заемът следвало да бъде погасен със заплащането на пет месечни вноски, всяка от които в размер на 56,32 евро /110,15 лв./, като общата сума, дължима от потребителя, била в размер на 281,59 евро. Между страните не се спори, че съобразно чл. 12, ал. 1, вр. ал. 3 от договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора обезпечение под формата на поръчител, който следва да отговаря на следните изисквания: дееспособно физическо лице, навършило 18 години; минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на договора в размер от 600 лв. на месец; валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца преди сключването на договора; стабилна кредитна история; предложеният поръчител да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството- кредитор и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от кредитора. При неизпълнение в срок на посоченото задължение, чл. 12, ал. 4 от Договора възлага в тежест на длъжника да заплати на кредитора неустойка в размер от 89,10 евро (174,27 лв.), която кредиторът е разсрочил в чл. 12, ал. 6 от Договора, като е 2 посочено, че към всяка от анюитетните вноски се добавя сума, представляваща част от неустойката.

Прието е заключение на допуснатата по делото делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че сумата, която ищецът е заплатил на ответното дружество по договор за предоставяне на потребителски кредит №........ г., възлиза на общо 559,93 лв., от които 500 лв. главница, 50,75 лв. договорна лихва и сумата в размер на 9,18 лв. лихва за забава. Вещото лице посочва, че между ищеца и ответното дружество е имало сключени шест договора за потребителски кредит - договор за предоставяне на потребителски кредит №10074614/31.05.2019 г., договор за предоставяне на потребителски кредит №10080174/31.07.2019 г., процесният договор за предоставяне на потребителски кредит №........ г., договор за предоставяне на потребителски кредит №......... г., договор за предоставяне на потребителски кредит №............. и договор за предоставяне на потребителски кредит №................ещото лице посочва, че в представената от ищеца разписка за плащане №.................. г. не е посочен номерът на договора, по който ищецът извършва погашението в размер на 100 лв., като сумата е осчетоводена от ответника за погасяване на задължение по договор №10080174. Според заключението на вещото лице в представената от ищеца разписка №.................. г. отново не е посочен номерът на договора, поради което и сумата в размер на 150 лв. е съотнесена от ответника за погасяване на задълженията по договор №10080174. Вещото лице е категорично, че с внесените суми по процесния договор в размер на 559,93 лв. не е погасявана неустойка. Вещото лице посочва, че предвид размера на отпуснатия кредит, ГЛП и с включване на неустойката в размер на 174,27 лв., годишният процент на разходите по кредита ще възлезе на 47,86 %.

Съобразно изложеното дотук, съдът приема, че между ответното дружество като заемодател и ищеца в качеството му на заемател е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем по договор за заем №........ г. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 12 от договора. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, вр. ал. 3 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури като обезпечение на задълженията по договора физическо лице- поръчител, което следва да отговаря на горепосочените кумулативно поставени изисквания. При неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, чл. 12, ал. 4 от договора възлага в тежест на заемополучателя задължение за заплащане на неустойка. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че 3 по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физическо лице – поръчител, което да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него и то в срок от три дни от сключването на договора. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними за длъжника, кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита, нито към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Основание за тези изводи е и фактът, че самият кредитор, в чл. 12, ал. 6 от договора, изначално разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение", като при формирането на анюитетната вноска добавя съответна част от дължимата сума за неустойка. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 43,56 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече – както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 12, ал. 4 от договора "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно /чрез изначалното му включване в разходите по кредите/, то той не би сключил договора. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева или евро/ е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят и индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че, за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 3, ал. 6 от Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 281,59 евро /550,75 лева/. В тази величина обаче не е включена дължимата по чл.