Решение № 438 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20251001000270 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби срещу Решение № 1731/16.12.2024г. по т.д.№ 443/24 по описа на СГС, ТО, VС-21, с което е признато за установено на основание чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП по иска на Е. С. Б., че Аскони Издат ООД, ЕИК 121534236, е извършило нарушение на правата на ищеца, в качеството й на наследник на автора на произведението „Силистренци в Отечествената война 1944-1945 г.“ - полк.Н. С. Б., чрез издаването през 2010г. на същото произведение в тираж от 300 бр. без съгласието на наследниците на автора. Осъден е Аскони Издат ООД, ЕИК 121534236, на основание чл. 95б,ал.1, т.2 ЗАПСП да преустанови нарушението като преустанови издаването на произведението и да заплати на Е. С. Б. на основание чл.95,ал.1,вр.чл.95а, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права обезщетение в размер на 1 684 лв. за имуществени вреди от нарушение на правата на ищеца, в качеството й на наследник на автора полк.

Н. С. Б. върху произведението извършено от ответника през 2010г., чрез издаването на същото произведение в тираж от 300 бр. без съгласието на наследниците на автора, като отхвърля исковете по чл. 95, ал.1 ЗАПСП за 1 обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за разликата над 1684 лв. до 14 000 лв. Осъдил Аскони Издат ООД, ЕИК 121534236, на основание чл. 95б,ал.1, т.6 ЗАПСП по иска на Е. С. Б. да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в ежедневниците вестник "Стандарт" и вестник "Сега", както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българска национална телевизия в часовия диапазон между 14,00 и 16,00 часа.

Присъдени са разноски.

Решението е обжалвано от ищцата Е. С. Б. в частта, в която е отхвърлен искът й за присъждане на обезщетение над размера от 1 684 лв. до пълния претендиран размер от 14 000лв., както и съразмерно е осъдена да заплати разноски на другата страна.

Счита, че в тази си част решението е неправилно и необосновано.

В жалбата посочва, че са били събрани безспорни доказателства за претърпените от нея неимуществени вреди от преиздаването на произведението на нейния наследодател. Твърди, че в качеството на наследник на автора, който е наследил всички права по чл. 15 ал.1 от ЗАПСП, е претърпяла вреди от действията на ответника от преиздаването на произведението на полк. Б.. Твърди, че при преиздаването на произведението е била невярно пресъздадена биографията на автора, като е посочена грешна година на раждане, а също така са били публикуване нечетливи карти.

Оспорва факта, че представената по делото фактура с издател Съюза на ветераните играе роля на приемо-предавателен протокол и доказателство за извършено плащане за всички отпечатани екземпляри от книгата, като твърди, че е оспорила същата своевременно. Счита определения размер на обезщетение за занижен, като по този начин същото не би могло да изпълни ролята си според съдебната практика – да действа възпиращо и предупредително. Посочва за сравнение други присъдени обезщетения по ЗАПСП. Счита за неоснователен извода на съда, че действията на ответника не са попречили на ищцата да реализира свой собствен тираж на книгата на дядо си, тъй като тя не е подготвяла нейното преиздаване, а издавеното на своя собствена книга. Счита, че въпреки, че тиража, преиздаден от ответника е бил разпространен безплатно, то за нея са възникнали имуществени вреди от пропуснати ползи тя да преиздаде книгата и да получи приходи от търговското разпространение, чрез свой собствен тираж. Счита, че 2 обезщетението следва да бъде в размер на по 500лв. за всяка от главите на произведението и за заключението.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната от нея част, като бъде уважен иска й изцяло и й бъдат присъден разноски.

В срок е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване на решението в тази част.

Решението е обжалвано и от ответника в частта, в която е признато нарушението, осъден е ответника да го преустанови; присъдено е обезщетение и е постановено разгласяването на решението. Твърди се, че съдът неправилно не е зачел направеното от него възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцата. Твърди, че давността е започнала да тече от преиздаването на произведението, а не както е приел СГС от узнаването от ищцата за извършване на нарушението, тъй като деецът е бил известен още към момента на преиздаването, тъй като е било поставено неговото име и лого на тиража. Счита, че е доказал твърдението си за наличие на предпоставките за свободно използване на произведението. Твърди, че размерът на обезщетението е бил определен неправилно, тъй като заплатената по фактурата сума не представлява негова печалба, а е стойността на извършените разходи за преиздаването. Твърди, че претенцията за преустановяване на нарушението от негова страна е неоснователна, тъй като е установено, че предал целия тираж на възложителя. Твърди, също така, че присъденото обезщетение е определено общо за нарушаването на авторските права, но не е съобразено, че ищцата е само един от наследниците на автора, а другият наследник не я е упълномощил да предяви неговите права в процеса.

Моли да бъде отменено решението в обжалваните от него части.

В срок е постъпил отговор от ищцата, в който се оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност в обжалваната част, намира следното:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Ищцата Е. С. Б. е дъщеря и наследник по закон на С. Н. Б. починал на 15.03.2006г. Последният е бил наследник по закон на Н. С. Б. починал на 3

08.07.1981г. С. Б. има още един наследник по закон – дъщеря А. С. Б. – А..

Полковник Н. С. Б. е автор на книгата „Силистренци в отечествената война 1944-45г.“, която е била издадена, като печатно произведение през 1957г. от Държавно военно издателство при МНО.

През 2009г. , Съюзът на ветераните от войните на България е инициирал преиздаваното на книгата в 300 екземпляра, като е ангажирал за това ответника „Аскони-издат“ ООД. Изричното изискване на възложителя е било книгата да няма корична цена, тъй като щяла да се разпространява безплатно за членовете на сдружението.

За възлагането на работата била издадена фактура № 357/14.12.2009г., подписана от представителите на Съюза и на „Аскони-издат“ ООД, като са описани следните услуги: предпечатна подготовка, печат и издаване на книгата „Силистренци в отечествената война 1944-45г.“ от полковник Н. Б. в тираж 300 екземпляра с меки корици. На 15.12.2009г. Съюзът на ветераните от войните на България е заплатил на „Аскони-издат“ ООД сумата 1 684лв. по фактурата.

През първото тримесечие на 2010г. издателят „Аскони-издат“ ООД е предал на възложителя целия тираж от 300бр., който е бил раздаден в рамките на следващите две години на членове и симпатизанти на сдружението безплатно.

Горното се установява от представеното писмо изх. № 90/28.10.2024г. от Съюзът на ветераните от войните на България, представено във връзка с оспорването от страна на ищцата на фактура № 357/14.12.2009г., извлечение от банковата сметка на ответника, представено с отговора, както и от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Д. Б. В..

От показанията на свид. Д. К. се установява, че през есента на 2023г. ищцата разбрала, че книгата на дядо била преиздадена. Това станало във връзка с проверка, която извършвала в интернет, тъй като искала да издаде книга за него във връзка с 125 годишнина от неготовото рождение. Ищцата споделила със свидетелката, че е била много близка с дядо си и той завещал да преиздаде книгата не на 100 годишнината от рождението му, а на 125-тата и или 150-тата годишнина, за което тя се подготвяла от две годни. Като разбрала, че книгата е била преиздадена била много разстроена, разтресена от тази информация, не много в кондиция и ядосана, според свидетелката.

Ищцата Е. Б. е подала на 14.09.2023г. искане за присъждане на ISBN за издание за книга със заглавие „Полковник Н. С.Н.Б. и неговите Силистренци…“ с автор Е. С.Б.. Такъв е присъден за произведение с тираж 50 бр.

Представено е споразумение с нотариална заверка на подписите от 10.11.2023г. между Е. Б. и А. Б.-А., с което на Е. Б. „се делегират всички права и задължения касаещи книгата „Силистренци в отечествената война 194445г.“.

С покани от 06.10.2023г. и 02.11.2023г. ищцата е отправила искане до ответника за извънсъдебно решаване на спора с нарушените авторски права на 4 нейния наследодател. И в двете покани е посочено, че за преиздаването е разбрала през месец септември 2023г.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 95б ал.1 т.1 от ЗАПСП:

Искът е доказан по основание и следва да бъде уважен.

Според цитираната разпоредба, когато произведение се използва в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението.

За да бъде уважен този иск следва да са налице следните предпоставки: да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; ищецът да е носител на авторското право или да му е отстъпено изключително право за използване на произведение - обект на закрила; срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл; ответникът да използва или да е използвал неправомерно произведението - обект на авторско право или отстъпеното на ищеца изключително право на използване на произведението.

Изброените предпоставки са налице. Безспорно е налице обект на авторското право – литературното произведение по чл.3 ал.1 т.1 от ЗАПСПкнигата „Силистренци в отечествената война 1944-45г.“, чийто автор е Н. Б..

Авторското право по отношение на произведението е наследено от бащата на ищцата, който е починал, след което е наследено от ищцата и нейната сестра в качеството им на наследници по закон на последния на основание чл. 32 от ЗАПСП. Безспорно същото е в срока на закрила по чл. 27 ал.1 от ЗАПСП.

Установено е също така нарушение на имуществените права на носителя на авторското право към 2010г., състоящо се в изключителното право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, като за използване се смята възпроизвеждане на произведението и разпространяването на произведението сред неограничен брой лица – чл. 18 ал. т.1 и 2 от ЗАПСП. В конкретния случай е установено, че ответникът, в качеството си на издател е издал в екземпляр от 300 бр. литературното произведение, обект на закрила без разрешение на носителя на авторските права.

Не е налице отрицателната предпоставка при която отговорността на ответника не би била ангажирана, а именно твърдяното от него наличие на основания за свободно използване на произведението. Във въззивната си жалба, „Аскони-издат“ ООД конкретизира, че тези основания са чл. 24 ал.1 т.9 5 от ЗАПСП и чл. 25 ал.1 т.1 от ЗАПСП.

На първо място твърди, че преиздал произведението с цел неговото запазване, като това не служи за търговски цели. Разпоредбата на чл. 24 ал.1 т.9 от ЗАПСП ограничава кръга на произведенията, които могат да се ползват свободно, с цел запазване, като това не служи за търговски цели до „разгласени произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения“. Процесното произведение на попада в тази категория. Касае се за литературно произведение, издадено през 1957г., като липсват данни то да е застрашено от изчезване. Самият факт, че същото е преиздадено в тираж 300 броя изключва приложението на процесната хипотеза.