Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1185 от 02.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1120/2023
Вид
Решение № 1185
Подписан
02.10.2023
В сила
11.02.2025
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл. 258 и сл. · Кодекс на труда
  • чл. 358, ал. 3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Пловдив, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300501120 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Е. Т. Х., ЕГН – **********, чрез адв.Т. Д./упълномощена към момента/, против Решение № 260081/14.12.2022г., постановено по гр.д.№ 2797/2019г. по описа на Районен съд – Асеновград, II гр.с., с което са отхвърлени предявените от него против „Горубсо *****“ ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, и „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, ЕИК *****, за заплащане на сумата от 85 310,56 лв., обезщетение за имуществени вреди, претърпени от професионално заболяване „*****“, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ако работеше на длъжност „*****” и пенсията за инвалидност, която е получил и минималната работна заплата, за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в 1 съда 13.12.2019 г. до окончателното й изплащане; както и е осъден да заплати на „Горубсо *****“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 3 000 лв., представляваща направени по производството разноски; както и е осъден да заплати на „Дънди прешъс металс Челопеч” ЕАД, ЕИК *****, сумата от 3 150 лв., направени по производството разноски. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции.

За откритото съдебно заседание на 13.09.2023г. жалбоподателят е представляван от адв.Е. Б., която заявява, че поддържа жалбата изцяло. По същество прилага и писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.1 т.2 във вр. с ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.

Въззиваемата страна „Горубсо - *****“ ЕАД, ЕИК – *****, чрез адв.Т. К., съдебен адрес гр.*****, депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Прилага писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, ЕИК *****, гр.*****, чрез адв.Д. Л., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. За откритото съдебно заседание на 13.09.2023г. прилага молба – становище, че въззивната жалба е в цялост неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

"Горубсо - *****" АД, ЕИК - *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, в качеството му на трето лице - помагач, не депозира писмен отговор в указания му двуседмичен срок. За откритото съдебното заседание на 13.09.2023г. дружеството, чрез юрк. Я. К., прилага писмено становище, затова че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Асеновград от Е. Т. Х. е заведена искова молба, с която посочва, че е работил в ДФ „Горубсо“ ***** на длъжност „***** ***** VІІ разряд“, правоприемник на който е ответника „***** инвест“ АД за 2 периода от 30.10.1991 г. до 12.06.1992 г. В „Челопеч майнинг“ ЕАД /преименувано в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД/ е заемал длъжността „*****“ в продължение на един месец, а след това за периода от 11.06.1986 г. до 23.03.1990 г. – длъжността „***** ***** VІІ разряд“. Вследствие на условията на труд заболял от „*****“. Това заболяване е признато за професионално с протокол № 149/ 02.07.1992 г. За срока и оценката на намалената му работоспособност са били издадени няколко Решение на ТЕЛК, а отговорността на работодателя за претърпените от това имуществени и неимуществени вреди е ангажирана с влезли в сила съдебни решения – които ищеца е конкретизирал. Последното преосвидетелстване е извършено с ЕР на ТЕЛК от 06.03.2018 г. (влязло в сила на 26.03.2018 г.), с което е удължен срока на инвалидност на ищеца за три години от 01.03.2018 г. до 21.03.2021 г. и му е определена 60 % намалена работоспособност, за причинена от професионално заболяване „*****“. ЕР на ТЕЛК се отнася за периода от 01.03.2018 г. до 01.03.2021 г., за които период ищецът търпи имуществени вреди, изразяващи се в разликата между чистото трудово възнаграждение, което би получавал като ***** от не по-малко от 2 000 лв. месечно и пенсията му за инвалидност за исковия период.

Към исковата молба са приложени ЕР на ТЕЛК 1239 от

043/06.03.2018 г., от което е видно, че на Е. Т. Х. е определена 60 % ТНР, за общо заболяване: „*****“, Професионално заболяване „*****“ – валидно до 21.03.2021 г.

Също така е приложено влязло в сила решение по приложеното гр.д.

№ 1882/2015 г. по описа на Районен съд Асеновград, с което „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е осъден да заплати на Е. Х. сумата 26 319.83 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от професионално заболяване „*****“, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищеца и пенсията му за инвалидност, причинени от професионално заболяване „*****“ за периода от 01.12.2013 г. до 01.02.2015 г. и от 10.03.2015 г. до 01.03.2018 г.

В хода на делото от ищеца са представени и копие от Трудова книжка, Епикриза от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД **** за лечение от 16.05.2022 г. до 21.05.2022 г.

Първоначално с исковата молба ищецът е формулирал петитум, с 3 който е направил искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца солидарно ежемесечно обезщетение в размер на 1 400 лв. за времето от 01.03.2018г. до 01.03.2021г., което обезщетение е за претърпените от него имуществени вреди в общ размер за исковия период 54 000 лв., съставляващо разликата между трудовото възнаграждение в чист размер, което би получавал при работа при ответниците и получаваната социална пенсия за инвалидност за исковия период до настъпването на законна причина за изменението или прекратяването , като искът е предявен като частичен в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане.

В съдебно заседание на 28.10.2022г. /протокол на л.337 по искане на адв. Д./, по приложена молба, на осн. чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на размера на предявения частичен иск за сумата в размер на 1 000 лв. като се счита увеличен на 85 310,56 лв.

В хода на производството са допуснати приети Основна и Допълнителна експертизи, изготвени от в.л. И. С. и СМЕ, изготвена от доц. В.

П..

Ответникът „Горубсо *****“ ЕАД, ЕИК – *****, гр. *****, чрез адв.Т. К., е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, за което излага подробни съображения. Твърди, че дружеството не е правоприемник на ДФ „Горубсо“ *****, не е бил работодател или правоприемник на работодателя на ищеца.

Поради това е невъзможно ищецът да е работил при този работодател, както и че той не може да отговоря за вреди, настъпили в резултат на лошите условия на труд на работа при друг работодател. Направено е искане производството спрямо тях да бъде прекратено, поради липса на правоприемство. Заявява, че не им е известно издаденото последно ТЕЛК решение, за същото не са били уведомени. Оспорва на осн.чл.193 от ГПК печата/датата на влизане в сила на същото.

Ответникът „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, чрез адв.Д. Л., с който оспорва пасивната легитимация на ответника „***** инвест“ АД като твърди, че конституирането му като страна представлява злоупотреба с правото на 4 ищеца да избира местна подсъдност при няколко ответника. Същият е избран произволно, но целенасочено от ищеца за да постигна ситуативна и изкуствена местна подсъдност. Поради това е направено искане производството спрямо него да бъде прекратено, а делото – изпратено на РС – Пирдоп по компетентност. Твърди, че е налице сила на присъдено нещо по отношение на иска за присъждане на имуществени вреди за периода до 01.03.2021 г., тъй като спорът е разгледан и решен по гр.д.№ 1882/2015 г. по описа на Асеновградския РС, потвърдено с решение по в.гр.д.№2122/2018 г. по описа на ОС-Пловдив. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е уведомен за извършеното преосвидетелстване на Х. с ЕР от 06.03.2018 г., както и че то не е влязло в сила, тъй като е подал жалба срещу него веднага след като е узнал за съществуването му. Оспорва констатацията – печат на представеното ЕР на ТЕЛК за влизане в сила на този документ. Прави възражение за прихващане със сумата от общо 1 630.83 лева, представляваща вземания към Х., присъдени съдебни разноски в производството по гр.д.

№1882/2015 г. по описа на РС - Асеновград.

Трето лице помагач „Горубсо *****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град *****, ул.“*****, привлечено на осн. чл.219 ал.1 от ГПК от „Горубсо *****“ ЕАД, гр. *****, чрез юрк. Я. К., прилага писмено становище /на л.277/ по делото, че исковата претенция по чл.200 от КТ е изцяло неоснователна.

Поддържа, че липсват каквито и да било доказателства за правопримеството между „Горубсо - *****“ АД и ДФ „Горубсо *****“, в което дружество именно е работил ищецът Е. Х.. Посочва, че не се доказва по категоричен и безспорен начин пасивната легитимация на „Горубсо - *****“ АД.

За да постанови атакуваното решение, Районен съд -Асеновград излага основни съображения, че по отношение на първия ответник – „Горубсо - *****“ АД, не са представени доказателства за ангажиране на отговорност по чл. 200 от КТ като работодател на ищеца. Поради това в тежест на ищеца е да установи наличието на предвидените в закона предпоставки за това. От приетия препис от трудова книжка се установява, че същият е работил в ТМОК Горубсо, гр. *****. Липсват каквито и да са доказателства, че „Горубсо *****“ АД е правоприемник на този работодател, като изцяло в негова тежест е било да установи това. Отделно от горното няма 5 доказателства, че придобитото професионално заболяване е в причинна връзка с условията на работа в ТМОК Горубсо, гр. *****, доколкото в заключението по СМЕ този въпрос не е бил изследван, поради което и поради изложените вече доводи, обсъждането на същото е безпредметно. Искът по отношение на този ответник е неоснователен, поради това не следва да бъде разглеждано направеното от този ответник възражение за изтекла погасителна давност.

На следващо място, Районният съд мотивира, че за да се търси отговорност на ответниците/работодатели: „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и „Горубсо *****“ ЕАД за репариране на вреди, визирани в хипотезата на чл. 200 от КТ, следва да е налице професионално заболяване, което да е довело до трайно намалена работоспособност. ОТ ЕР на ТЕЛК 1239 от 043/06.03.2018 г. е видно, че на Е. Т. Х. е определена 60 % ТНР, за общо заболяване: „*****“, Професионално заболяване „*****.“ – валидно до 21.03.2021 г. От приетата СМЕ на вещото лице д-р В. П. се констатира, че описаните в медицинската документация дегенеративни заболявания на ОДА не са в причинно-следствена връзка с диагностицираната през 1992 г.

„*****“, което налага да се търсят други причини за тяхната поява. Липсата на причинно-следствена връзка между твърдяното заболяване на ищеца, развитата ***** патология и установените общи заболявания /дегенеративна болест на *****, АХ. ***** болест на *****, ***** болест на *****, състояние след преживян ***** 2019 г. и хроничен *****/ и признатото му професионално заболяване, води до отпадане отговорността на ответниците по предявения иск с правно основание чл.200 от КТ.

С въззивната жалба на Е. Т. Х. се посочва, че обжалваното решение е пренебрегнало всички налични доказателства и се базира единствено на противоречивото и несъстоятелно заключение на приетата СМЕ. РСАсеновград е приел, че липсва причинно-следствена връзка между твърдяното заболяване на ищеца и работата му при ответниците, която причинно-следствена връзка е доказана от всички ЕР на ТЕЛК, представени в съда, както и от влезлите в сила съдебни решения, постановени по-рано.