Решение № 752 от 06.07.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 773/2026
- Вид
- Решение № 752
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл. 36 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл. 36, ал. 3 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл. 36, ал. 4 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
- чл. 192 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 752 гр. Кюстендил, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова при участието на секретаря Катя П. Николова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Гражданско дело № 20261520100773 по описа за 2026 година
Делото, в т. ч. присъединеното към него такова с първоначален номер преди присъединяването – ***/2026г. от описа на РС – Кюстендил, е образувано по жалба на „*****“ *** и „**********“ ***, двете представлявани от В. Х. Д., чрез адв. П. П. срещу Заповед № */06.02.2026г. на Кмета на с. *****, общ. *****, с която е предоставено право на преминаване (сервитут) през имот с идентификатор ********** и имот с идентификатор *********, собственост на дружествата.
Жалбоподателите сочат, че същата е незаконосъобразна, постановена при съществени административно-процесуални нарушения и неотносима към материалния закон.
Твърди се, че заповедта е нередовно връчена, тъй като пратката от куриерска фирма „Еконт“ е адресирана до адреса на дружествата-жалбоподатели, но с посочен адресат физическото лице В. Х. Д., без яснота дали същият е посочен в лично качество или като управител и представляващ дружествата-жалбоподател. Поддържа се, че липсата на ясно индивидуализиране на адресата опорочава редовността на връчването и правните последици от него.
Излагат се възражения, че процесните имоти не попадат в категорията „селскостопанско имущество“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОСИ. Посочва се, че за имотите с идентификатори ********** и ********* е одобрен ПУП-ПРЗ и са издадени разрешения за строеж за изграждане на жилищна сграда, хотел и обслужващи дейности, поради което имотите представляват урбанизирана територия, предназначена за застрояване, и не могат да бъдат „служещ имот“ по смисъла на чл.
36 от ЗОСИ.
Жалбоподателите сочат, че към връчената заповед не са били приложени посочените в нея документи – скица-предложение за учредяване право на 1 преминаване, протокол на назначената комисия и заповедта за назначаването й.
Поддържа се и нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като дружествата като заинтересовани лица и собственици на засегнатите имоти, не са били уведомени за започване на административното производство и не им е била предоставена възможност да участват в него и да организира защитата си.
Навеждат се доводи, че административният орган не е изследвал наличието на други възможни варианти за достъп до имотите на заявителите, както и че не е установено по безспорен начин правото им на собственост. Твърди се, че не са приложени необходимите доказателства относно собствеността, актуалните кадастрални скици и статута на съседните имоти, както и че избраният вариант за преминаване не съответства на изискването за причиняване на минимални вреди на служещия имот.
В жалбите се сочи още, че върху процесните имоти вече е учреден сервитут в полза на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД по реда на Закона за енергетиката, свързан с изграждане на трафопост и кабелна линия. Поддържа се, че определеното със заповедта право на преминаване съвпада с вече съществуващата сервитутна ивица и не може да бъде предоставяно на трети лица извън титуляра на сервитутното право.
Оспорва се и размерът на определените обезщетения за вреди, като се твърди, че същите не са съобразени с предназначението и инвестиционната стойност на имотите като част от проект за комплексно застрояване. Посочва се, че към заповедта не са приложени доказателства относно лицето, изготвило оценката, неговата квалификация и използваните методи за оценяване.
Поради изложеното се иска отмяна на Заповед № */06.02.2026 г. на Кмета на с.
***** като незаконосъобразна, както и присъждане на направените по делото разноски.
В предоставения им за това срок ответната страна, както и заинтересованите такива не са изразили становище по жалбите.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват лично от управителя В.
Д., както и от упълномощения им процесуален представител. Изразяват становище, с което поддържат депозираните жалби по съображенията в същите. Ответникът – кметът на с. Богослов се явява лично. Предоставя преценката досежно основателността на депозираните жалби на съда. Заинтересованите страни, въпреки редовното си призоваване, не се явяват и не се представляват.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти № **, том * рег. № ***, нот. дело № ** от 2017г., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт № ***, том * рег. № ***, нот. дело № ** от 2017г., жалбоподателят „*****“ *** е признат за собственик на изрично посочени в същия недвижими имоти, сред които и ПИ № **** по картата на землището на с. *****, общ. *****с площ от 9.695 дка с начин на трайно ползване: ливада.
С нотариален акт за собственост на недвижими имоти № ** том **, рег. № ****, нот. дело № *** от 2015г. жалбоподателят „**********“ *** е признат за собственик на изрично посочени в същия недвижими имоти, сред които и ПИ № **** по картата на землището на с. *****, общ. *****с площ от 703,00 кв.м. с начин на трайно ползване: местен път.
2
Със Заповед №*/***** г. на кмета на с. *****е предоставено право на преминаване на М. Г. и С. С. през горецитираните поземлени имоти със засегнати площи, както следва: 278, 6 кв.м. за ПИ ********** и 480,00 кв. м. за ПИ ********* и определено обезщетение съответно 216,00 евро и 346,00 евро.
Установимо от приетата по делото административна преписка, касаеща издаването на горецитираната и оспорена заповед е това, че собственик на имот с идентификатор ****** по КККР на с. **** е М. Г., а на имот с идентификатор ****** по КККР на с. *****– С. С..
Със заповед № **/****г. на кмета на с. Богослов е определена комисия относно учредяване право на преминаване през чужди поземлени имоти /процесните такива/, в изпълнение на която заповед е извършен оглед на място с цел определянето на трасе, по което да се достигне до имотите на Г. и С.. Прието е, че в законоустановения срок от промяната на предназначението на засегнатите имоти не е осъществено мероприятието, за което е променено предназначението на земеделската земя и тя е запазила вида си.
Изготвена и приложена към преписката е и скица-проект по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, онагледяваща засегнатите площи, служещи за преминаване и достъпване до имотите на заинтересованите страни Г. и С..
Видно от представените по делото разрешения за строеж е това, че е дадено разрешение за построяване на „подпорни стени за моделиране на терена в границите на имота с височина 1.20 до 2.00 м. дължима 86.7 м.“ за ПИ ***** /част от бивш имот *****/, с. *****, общ. *****, както и на обект: „жилищна сграда с апартаменти и стаи за курортисти и хотел и обслужващи дейности – свързано застрояване между УПИ I57 и УПИ-II – обслужващи дейности и хотел“ за ПИ № *****, ПИ *****, м. „Селска ливада“/ м. „Памука“ на курортно-туристическа зона „Осогово“.
С Договор за присъединяване на обекти и потребители към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 29.09.2018г. е уредено присъединяването на „**********“ *** към разпределителната електрическа мрежа на дружеството за горецитирания обект, предназначен за курортисти.
С нотариален акт за учредяване право на преминаване по чл. 192 от ЗУТ и право на прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193 от ЗУТ № *** том*, рег. № ***, нот. дело № ** от 2017г. „*****“*** е учредило безсрочно в полза на „**********“ *** право на преминаване през собствения на ‚*****“ *** ПИ № **** по картата на землището на с. *****, общ. *****, местност „Селска ливада“ с площ от 3.771 дка с начин на трайно ползване: друга селищна територия“ при посочени за имота съседи, сред които и един от процесните имоти с № *****.
Приложен по делото е товарителен ектикет, а и справка от „Еконт експрес“, установимо от които е, че пратка с товарителница 717347343/06.02.2026г. е изпратена от Община Кюстендил, упълномощено лице Е. А. с получател В. Х. Д., приета на адрес: г************** от В. П. на 09.02.2026г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По процесуалната допустимост:
Съдът намира жалбите за процесуално допустими поради следните съображения:
3
Оспорената заповед непосредствено засяга правото на собственост на „*****“ ***и „**********“ ***, тъй като върху техни имоти се учредява право на преминаване в полза на трети лица. Това ограничение има вещно-правен характер и засяга начина, по който собствениците могат да ползват, стопанисват, застрояват и управляват имотите си, поради което за тях е налице пряк, личен и актуален правен интерес от съдебното оспорване. По делото са представени данни от „Еконт Експрес“ АД относно пратка, изпратена от Община Кюстендил и получена на 09.02.2026 г. на адрес **************, с получател В. Х. Д.. Тези данни обаче не установяват по несъмнен начин редовно съобщаване на заповедта именно на юридическите лица „*****“ ***и „**********“ *** като адресати на административния акт и собственици на засегнатите имоти. От доказателствата не се установява достатъчна индивидуализация, че пратката е адресирана до двете дружества, нито че В. Х. Д. е получил съобщението изрично в качеството си на техен управител и законен представител. При положение, че адресат на правните последици от акта са юридическите лица, редовността на съобщаването не може да се презюмира само от обстоятелството, че пратката е получена от физическо лице, което е техен управител /а в случая дори от трето лице, за което не се сочи какво качество има/, ако от документа за връчване не е ясно в какво качество е посочено и получило пратката. Ето защо съдът приема, че срокът за оспорване не може да се счита за започнал да тече от датата 09.02.2026 г. спрямо жалбоподателите, а жалбите следва да се разгледат като подадени в срок.
Разгледани по същество, същите са основателни.
Производството по чл. 36 ЗОСИ има за предмет предоставяне право на преминаване през чужди съседни земи в полза на собственик или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път. Следователно, материалноправните предпоставки за издаване на заповедта са кумулативни: лицето, в чиято полза се учредява преминаването, да е собственик или ползвател на селскостопанска земя; тази земя да няма изход на обществен път; преминаването да се осъществява през съседни земи; мястото на преминаване да е определено от комисия, назначена от компетентния кмет; да е избран вариант, причиняващ най-малка вреда на служещата земя; и да е определено обезщетение за вредите, които се причиняват от преминаването.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган, актът е в писмена форма и съдържа разпоредителна част, в която са посочени имотите, през които се предоставя преминаване, лицата, в чиято полза се предоставя, както и размерът на определените обезщетения.
Независимо от горното обаче съдът намира, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, че фактическата обстановка не е изяснена в необходимата степен и че материалният закон не е приложен след пълна и конкретна преценка на всички релевантни обстоятелства.
Така, на първо място основателно е възражението на жалбоподателите, че не са били уведомени за започване на административното производство. Производството по чл. 36 от ЗОСИ не е едностранно техническо производство, при което органът само констатира нуждата от достъп. То засяга пряко чужда собственост и може да доведе до създаване на трайно ограничение върху правото на собственост. Поради това участието на собственика на служещия имот не е формалност, а съществена гаранция за законосъобразност на административния акт. Именно този собственик е лицето, 4 което може да посочи факти за начина на ползване на имота, за налични или планирани инвестиции, за съществуващи сервитути, за достъп през други имоти, за действителното увреждане от предложеното трасе и за размера на дължимото обезщетение. В случая собствениците на имотите, през които се предвижда преминаване, са били известни на административния орган още от самото начало на производството, тъй като имотите им са посочени в заявлението и в приложените скици. Въпреки това по преписката не се установява органът да е изпратил до тях уведомление за започване на производството, да им е предоставил препис от заявлението и скицата-предложение, да ги е поканил да присъстват при огледа или да дадат становище преди комисията да определи трасето и обезщетението.