Решение № 66 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100114093 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявени от И. Х. К. срещу ЗК „Лев инс“ АД обективно съединени искове за осъждането му да й заплати сумата от 250 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К.Е.К. при ПТП на 16.09.2022 г., сумата от 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от увреждания, получени при същото ПТП, сумата от 3 519.93 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и сумата от 4 882 лева разходи за погребение на К.К., ведно със законните лихви върху главниците от 19.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 16.09.2022 г. около 14.00 ч на първокласен път I-3 на км 24+625м, в района на с. Горна Студена, общ. Свищов, при управление на влекач „МАН ТГХ“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке „Вилтон“ с рег. № ******** водачът С.М.М. нарушил правилата за движение по пътищата, което причинил смъртта на К.Е.К., водач на л.а. „Шевролет“, модел „Каптива“ с рег. № ******** и телесни повреди на пътника в този автомобил – И. К..

Ищцата била съпруга на К.К. и двамата живеели в хармония и разбирателство в продължение на 20 години. Полагали усилия да осиновят дете и двамата били одобрени за осиновители. Били щастливи от това и 1 правели планове как ще отглеждат заедно детето си. След смъртта на К. ищцата изпаднала в силен шок. Станала мрачна и потисната, получавала паник атаки и имала проблеми със съня и апетита. Затворила се в себе си и непрекъснато плачела. Единствената й утеха била, че останала вписана в регистъра на осиновителите. Успяла да осинови 2-годишно дете, което отглеждала сама. Въпреки това, продължавала да страда да съпруга си и за това, че ще отглежда детето сама. Неимуществените вреди оценява на сумата от 250 000 лева.

При произшествието, причинило смъртта на съпруга й, И. К. получила телесни увреждания, за което й оказали спешна медицинска помощ в гр.

Велико Търново, а след това – и в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД.

Претърпяла оперативно лечение - репозиция на фрактурата на ляв хумерус с поставяне на пирон, фиксиран с 3 винта. Последвало медиК.тозно лечение.

Възстановяването на К. продължило в домашни условия. Движенията на лява ръка и рамо били силно болезнени и ограничени. Битовото й обслужване било силно затруднено. Продължително време след инцидента имала оплаквания от световъртеж и неустойчивост при ходене. Към момента движенията на лявото рамо и лявата ръка продължавали да са ограничени, а пръстите на лявата й ръка били постоянно изтръпнали. От операцията останали големи белези на лявата ръка, които й създавали неудобство и дискомфорт. Трудно поддържала домакинството и грижите за малолетното си дете.

За обезщетяване на болките и страданията от получените увреждания претендира сумата от 150 000 лева.

За лечение на получените травми ищцата направила разходи за лечение и медицински консумативи на обща стойност 3 519.93 лева.

За погребението на съпруга си заплатила 4 882 лева.

За управлявания от виновния водач автомобил имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

На 19.07.2024 г. сезирала ЗК „Лев инс“ АД с претенция за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение, но не се съгласила с предложените й суми от 12 000 лева за неимуществените вреди от смъртта на К.К. и 488.20 лева обезщетение за разходите за погребение, изчислени при отчитане на съпричиняване от покойния й съпруг от 90%.

2

Моли съда да осъди ответника да й заплати исковите суми, ведно със законните лихви от 19.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор, в който исковете са оспорени по основание и размер. По отношение на претенцията за неимуществени вреди от смъртта на К.К. ответникът възразява за принос на пострадалия за настъпване на произшествието, като същите възражения са направени и по отношение на претендираните от К. вреди за собствените й увреждания.

Оспорва и началния момент, от който се претендира присъждане на лихви, при евентуално уважаване на съдебно предявените претенции.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищците са предявили претенциите си пред ответното дружество на 21.12.2018 г.

Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Кадди“ с ДК № ******** и ЗК „Лев инс“ АД. Наличието на валидно застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Фолксваген“ и ответника към 26.11.2018 г. се установява от справка на Информационен център при ГФ.

Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

С присъда № 24/01.11.2024 г. по НОХД № 479/2024 г. по описа на ОС – Велико Търново, изменена с решение № 81/20.06.2025 г. по ВНОХД № 39/2025 г., С.М.М. е признат за виновен в това, че на 16.09.2022 г. в землището на община Свищов на първокласен път I-3 (гр. Плевен - гр. Русе), при км.

24+625, при управление на моторно превозно средство: влекач „Ман ТПХ“ с peг. № ********, с прикачено към влекача полуремарке „Вилтон НВ3“ с peг.

3

№ ******** нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 16, ал. 1, т.

1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ и в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като движейки се в посока от гр. Русе към гр. Плевен, при възникнала опасност за движението: насрещно движещ се в неговата лента за движение лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. № ********, не намалил скоростта си и не спрял управляваното от него превозно средство, не пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство, а предприел рязко завИ.е наляво, като пресякъл от север на юг наличната, забранена за пресичане надлъжна пътна маркировка „Единична непрекъсната линия М1“ и навлязъл в лентата за насрещно движение, поставил в опасност живота и здравето на пътуващите в лекия автомобил хора, като в резултат на нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на К.Е.К. и средна телесна повреда на И. Х. К., изразяваща се в счупване на лява мишнична кост и увреждане на ляв радиален нерв, довели до трайно затрудняване движението на левия й горен крайник, като деянието е извършено в условията на независимо съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил К.Е.К. – престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Съгласно нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно чл. 305 от НПК, присъдата се състои от уводна част, мотиви и диспозитив. Настоящият съдебен състав съобразява практиката на ВКС относно пределите на обвързващата сила на присъдата (решение № 170/23.10.2024 г. по т. д. № 1938/2023 г. на ВКС, I т. о.).

Съгласно чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието във връзка с това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между 4 деянието, предмет на присъдата, и деянието, предмет на доказване в исковия процес. Гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерният резултат, кога и къде е настъпил той, за да се определят обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. „Съставът на престъплението“ е съвкупност от признаци, индивидуализиращи вида посегателство. Основният обективен признак е изпълнителното деяние – външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка.

Нормите, определящи съставите на чл. 343 НК, са бланкетни. Основание за привличане под наказателна отговорност и осъждане на водачи на МПС за престъпления по транспорта е налице при доказано виновно нарушение на конкретни правила за движение (в ЗДвП и ППЗДвП), които стоят в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие и последиците от него.

В случая С.М.М. е признат за виновен в извършване на престъпление по транспорта, в нарушение на правилата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – неправомерно навлизане в лентата за насрещно движение и пропуск да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, поради възникнала опасност за движението.

Същевременно, в мотивите на осъдителната присъда, така и в решението на въззивната инстанция наказателният е приел, че съпричиняването от страна на пострадалия К.К. е в основата за настъпване на произшествието. Ако той не е навлязъл с управлявания от него л.а. „Шевролет Каптива“ в насрещното платно за движение и така е поставил в опасност себе си и останалите участници в движението, и водачът на товарната композиция С.М. е нямало да предприеме тази маневра вляво и от своя страна също да навлезе в лентата за движение на лекия автомобил. И двете съдебни инстанции приемат съпричиняването да е в по-голяма степен причина за настъпилото ПТП. Пострадалият К. е създал предпоставка за настъпване на произшествието и е провокирал водачът М. да предприеме промяна в траекторията на движение с навлизане в насрещната пътна лента.

Независимото съпричиняване на вредите от страна на водача на л.а.

„Шевролет Каптива“ е отразено в диспозитива на присъдата, като са посочени нарушените от него правила за движение по пътищата.

5

Следователно, наказателният съд вече е извършил преценка относно позначителния обем в приноса на К. за настъпване на процесния инцидент и по този начин е установил пределите на задължителност и обвързаност на гражданския съд с присъдата.

Мотивите на присъдата и на решението на въззивната инстанция са източник и на данни за размера на този принос. Макар поведението на водача К.К. да е първопричина за вредоносния резултат, С.М. не е преценил правилно пътната обстановка и е взел неправилно решение да промени траекторията на движение на товарния автомобил, като е преминал в насрещната пътна лента, в която се е движил л.а. „Шевролет“, който междувременно е успял да се завърне в своята пътна лента. Ако товарният автомобил е продължил движението си направо, ударът не би настъпил.

Наказателният съд е отчел и по-продължителният стаж на С.М., което предполага, че опитът му на професионален водач е изисквал по-адекватна преценка на пътната ситуация и съответни на нея маневри, недопускащи нарушаване на правилата за движение по пътищата.

При съобразяване спецификата на механизма на произшествието, съдът намира, че приносът на водача К.К. е 60%, а този на С.М. – 40%.

Функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента С. М., признат за виновен с влязла в сила присъда, е отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

И. Х. К. е съпруга на К.Е.К., видно от удостоверение за наследници изх.

Разпечатката съдържа 47 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce7e47b5-3493-4eb9-9c4d-9ab190408f8c