Решение № 178 от 30.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330200296 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 677319F674065/21.11.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което на Ц. Ц. Ч. е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри: „При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.08.2022г. се установи, че Ц. Ц. Ч. с ЕГН ********** и ЕИК по БУЛСТАТ *******, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г. до 15.08.2022 г. включително.

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а се установява от събраните по делото доказателства: както писмени, така и показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

ПО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НАЛОЖЕНИЯ ВИД САНКЦИЯ.

От текста на НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран като ФЛ с „имуществена санкция“.

Съгласно чл. 13 ЗАНН видовете наказания, които могат да се налагат на ФЛ са: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

В същия смисъл е и специалната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС, приложима с случая, според която: „Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

В случая не е спорно, че жалбоподателят е ФЛ, а не ЮЛ, поради което на същият може да се наложи „имуществена санкция“, само ако същият притежава качеството ЕТ.

Подобно качество на нарушителя не е описано в АУАН и НП, което е достатъчно процесуално основание за отмяна на НП.

2

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което позволява същият да понесе видът административна отговорност, с която е санкциониран.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При липса на надлежно изложение в АУАН и НП, обаче на фактите, които позволяват на жалбоподателя като физическо лице да бъде наложена „имуществена санкция“, а не глоба, единственото правомощие на съда е да отмени НП.

По-важното обаче в случая е, че от доказателствата по делото всъщност не се и установява жалбоподателят да притежава някое от качествата позволяващи санкционирането му с „имуществена санкция“, а не с „глоба“.

Това е така, доколкото при извършена служебна справка в публично достъпните ТР и регистър БУЛСТАТ по ЕГН и ЕИК по БУЛСТАТ, посочени в АУАН и НП се установява, че всъщност жалбоподателката не е регистрирана като ЕТ, а правният и статут е на ФЛ, регистриран земеделски стопанин.

Нормите, които определят вида отговорност и приложимата санкция спрямо правните субекти, могат да се тълкуват само стриктно, но не и разширително, което налага извод, че спрямо жалбоподателката приложимата санкция е била глоба, а не имуществена санкция.

3

Действително според правилата на чл. 1, ал.3 от ТР е напълно възможно земеделския стопанин също да бъде търговец, макар и не по правноорганизационната си форма. Търговското качество, обаче би било придобито само при наличие на предпоставките, визирани в посочената норма: лицето да е „образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин.“

Подобни факти, обаче не са изложени в АУАН и НП, а при тежест на доказване лежаща върху наказващия орган, не са и представени доказателства в тази насока.

Всъщност в АУАН и НП изобщо липсват твърдения (а не са и представени доказателства в тази насока) жалбоподателят освен ДЗЛ да е и търговец чл. 1, ал.1-3 от ТЗ.

В конкретния случай излагането на фактически и правни основания в АУАН и НП за допустимостта на жалбоподателя да се наложи „имуществена санкция“, а не „глоба“ е била особено необходимо и с оглед изричната разпоредбата чл. 2, ал.1 от ТР, според която: „Не се смятат за търговци физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност.“ Макар между глобата и имуществената санкция да съществува известно сходство, доколкото засягат по неблагоприятен начин имуществото на лицето, на което са наложени, по своята юридическа същност те са напълно различни.

Глобата е израз на виновната лична отговорност на наказания субект и е приложима само спрямо физически лица.

Имуществената санкция е израз на безвиновната, обективна, обезпечителна отговорност на ЮЛ и ЕТ и е приложима само спрямо тях.

Поради различния им правен характер правилата за глобата са неприложими по аналогия за имуществените санкции и обратно. В този изричен смисъл ТР 3 /03 юли 2014 година на ВАС.

Като е наложил вид наказание, което принципно не е приложимо за съответния правен субект, без за това да са изложени съответните фактически и правни основания в НП (съставляващи мотиви на същото по смисъла на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. д. ТР 4/2002) и без тези основания всъщност да се установяват от доказателствата 4 по делото, наказващия орган е допуснал СПН, което е безусловно основание за отмяна на НП, което не може да се санира, чрез правомощията на съда разкрити в ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020г.

ПО МАТРИАЛНО ПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА

НП.

При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон.

В тази връзка следва да се съобрази, че според:

-чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“

-чл. 125, ал.3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“

-чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“

-чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справкадекларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“

Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл.

125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от 5 една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.

По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна преценка:

-дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на изпълнителното деяние;

- дали установените противоправни действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.

В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.

Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.

Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.