Определение № 1154 от 07.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1154 гр. София, 05.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000601450 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения В. С. Р., чрез служебния защитник адв.П., против определение №5394 от 17.11.2023г., постановено по чнд №6342/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно, тъй като осъденият е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание, но неправилно съдът е приел, че от доказателствата не може да се направят изводи, че целите на наказанието са постигнати. Според самия осъден, той е влязъл в конфликт с ИДСВР, защото многократно е било уважено предложение да бъде награден.

Соче се, че съдът не е съобразил експертната оценка за психическо и емоционално състояние, която следва да се тълкува в смисъл на настъпила положителна промяна въпреки налаганите наказания, както и доклада, съгласно който се предлага пробационна мярка в случай на предсрочно условно освобождаване. Иска се отмяна на определението и постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения, като се наложи пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на постановения изпитателен срок.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в 1 жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Осъденият Р. е постъпил в Затвора гр.*** на 18.03.2021г., изтърпява присъда по нохд №2870/2015г. на РС Стара Загора, с наказание от 2 години лишаване от свобода, активирано по реда на чл.68, ал.1 от НК, след което от 09.12.2022г. изтърпява наказание по чнд №16242/2022г. на СРС, по което е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ години, след групиране на наказания. До 17.11.2023г. е изтърпял всичко 2 години, 6 месеца и 27 дни, от работа 2 месеца и 14 дни, остатъкът от наказанието е бил 1 година, 5 месеца и 3 дни. Производството пред СГС е било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, има приятелка, дете, майка му е болна, трябва да се грижи за тях. Прокурорът е приел, че молбата е неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска от рецидив е завишена от 65 на 67 точки, отчетени са проблемни зони, отношението към правонарушението е оценено с 11 точки, завишени от 9, има и други проблемни зони, не е бил съгласен с плана на присъдата, наказван е, не е награждаван. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента той не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на средни стойности на риска от рецидив, завишени от 65 на 67 точки, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият Р. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са 2 изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.

Предпоставката да е изтърпял повече от половината на предвидения по чл.70, ал.1, т.2 от НК срок, безспорно е налична, видно от справката от Затвора, но не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата. Съгласно изготвения доклад, все още липсва трайна нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения, тъй като осъденият не приема отговорността на деянието си. Рискът от рецидив е среден, рискът за обществото също е среден, корекционно-възпитателната работа не е довела до положителни промени, има общо шест групи дефицити – отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми, междуличностни проблеми, умения за мислене. Няма получени награди, има наложени две наказания. За постигане на заложените в плана на присъдата в цялост е необходимо работата с него да продължи. Затова настоящият състав намира, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, както се твърди в жалбата, напротив, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички налични материали по делото. Обсъден е и докладът за психическото състояние на осъдения, той по никакъв начин не води до извод, че е настъпила положителна и трайна промяна, единствено установява, че Р. се лекува медикаментозно.

Поведението на осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав. Напълно невярно е твърдението в жалбата, че определението е неправилно, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не може да се приеме, че са постигнати целите по чл.36 от НК и следва да продължи работата по изпълнение на набелязаните в плана на присъдата цели.

Конкретно са били обсъдени цялостното поведение на осъдения, съдебното му минало, необходимостта от индивидуална корекционна работа, които съгласно изискванията на закона, са изложени в доклада по чл.155 от ЗИНЗС.

Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в 3 затворническото досие, а доводите в жалбата в обратната насока са неоснователни. Затова настоящият състав също приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5394 от 17.11.2023г., постановено по чнд №6342/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. С. Р. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4