Решение № 385 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Е.ия Ат. Колева

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова в присъствието на прокурора М. Люб. А. като разгледа докладваното от СЛАВИ Г. СЛАВОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607062 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 346/11.06.2025г., постановена по НОХД № 15859/2023 г., по описа на СРС, НО, 121-ви състав, съдът е признал подсъдимия Т. Ж. П., ЕГН **********, за виновен в извършването на престъпление чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е постановено при изпълнение на така определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан със Заповед за задържане на лице № 1601/03.11.2020 г. за срок до 24 часа на полицейски орган при 06 РУ-СДВР, считано от 03.11.2020 г. На основание чл. 53, ал. 1, б.

“а” НК с присъдата в полза на държавата са отнети газово-сигнален картечен пистолет BLOW/CRAZY с фаб. №7-004915, са19 mm РА, пълнител с 29 бр. халосни патрони на съхранение в 06 РУ – СДВР, както и 1 бр. удостоверение № 751/20.05.2008 г. за пистолет „Блоумод Крейзи кал.9РА“ с №7-00491 и ксерокопие на документ вх.№-К1231/17.05.2011г. /л.160 от ДП/. С присъдата на подс. П. са върнати 1 бр. револвер „Рюгер“, „Магнум кал.357“ с №17403372 с 6 бр. патрона с надпис „SandB mag 357“ и 1 бр. текстилен кобур; 1 бр. пистолет „Берета, кал.765“, 5 бр. патрона с надпис „Rand Р - 32 auto“, 2 бр. патрона с надпис „765В“, 1 бр. текстилен кобур с надпис„Masc“, 1 бр. кутия с 1 надпис „Remington“, съдържаща 25 бр. патрона с надпис “32 auto” /на съхранение в 06 РУ – СДВР/, както и 1 бр. Разрешение № 20160229132/27.08.2016 г., издадено 27.08.2016 г. ведно с Приложение към разрешение с №0361743 /л.160 от ДП/. На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подс. П. са присъдени разноските по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Т. П., чрез упълномощения му защитник – адв. Л. Р., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата. В срока по чл. 320, ал. 4 НПК са постъпили допълнителни писмени изложения към изтъкнатите в жалбата доводи. Сочи се, че съдът неправилно е обосновал фактическите си изводи въз основа на показанията на св. В. К., тъй като същият е пострадало лице, което е конституирано като частен обвинител в производството, и следователно е заинтересован от изхода на делото. Анализирано е съдържанието на показанията на св. К., като се поддържа, че същите противоречат на останалия доказателствен материал, в частност на протокол № 382/20 от 31.05.2021г. досежно цвета и вида на оръжието, с което свидетелят твърди, че е бил заплашен – дали се касае за сребристо или черно на цвят оръжие, съответно дали същото е огнестрелно или не. Сочи се, че описаните противоречия са били коментирани в пледоарията на защитата, но не са намерили отговор в мотивите на обжалваната присъда. Формулирано е оплакване за липса на задълбочен анализ на отделните доказателства. Сочи се, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите И. К.а и Ц.С., като се изтъква, че те също са заинтересовани от изхода на делото. По тези причини се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В закрито заседание от 19.11.2025г. по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства чрез провеждането на съдебно следствие във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред втората инстанция от 09.03.20260г, защитникът на подсъдимия – адв. Р. поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея. Твърди, че присъдата се основава предимно на показанията на свидетели, от които при тълкуване не се установява да е изпълнен фактическия състав на престъплението, в което подсъдимият е обвинен. Допълва, че самият частен обвинител в показанията си е описал инкриминираното оръжие, с което е бил заплашен да е сребристо на цвят, а вещите лица в заключението си, в което присъства снимков материал, сочат цветът му да е изцяло черен. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда, като неправилна и незаконосъобразна.

Частният обвинител В. К. не се явява и не се представлява.

Държавното обвинение оспорва жалбата, като прави искане тя да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а оспорената с нея присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че 2 първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства, събрано по делото, в това число инвокираните от защитата, като е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

В правото си на последна дума, подсъдимият Д.С.Д. заявява, че не е невинен и моли за отмяна на присъдата.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, която проверка включва нейната законосъобразност и справедливост, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и доказателствени средства, веществени доказателства и способи за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства /експертизи/.

От събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка, която по същество не се различава от възприетата от контролираната инстанция:

Подсъдимият Т. Ж. П. с ЕГН: ********** е роден на ******** година в гр. Бургас, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, притежава средно образование, работещ, с адрес в гр. София, ул. “********.

В периода след 2018г. той работел в сферата на охраната, поради което притежавал разрешение от служба КОС при МВР за съхранение и притежаване на огнестрелни оръжия, валидно до 26.08.2021г. В тази връзка имал две огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, по – конкретно пистолет марка „Берета“ и револвер марка „ Рюгер“, които държал в нарочна необходима каса в наетия апартамент. Освен тези оръжия, П. си закупил и неогнестрелен - газово – сигнален, метален, черен на цвят картечен пистолет марка „БЛОУ КРЕЙЗИ“, който също регистрирал по законовия ред.

Подс. П. и св. К. Г. били в романтична връзка от дълго време. През 2018г. изпитали нужда от квартира, по който повод намерили апартамент № 12, намиращ се в гр. София, кв. „Драгалевци“, жилищен комплекс „Водолей“ на ул. „********, който апартамент бил собственост на пострадалия В. П. К..

На 28.04.2018г. Г. и К. влезни в облигационни отношения като сключили договор за наем на недвижим имот. В договора изрично била договорена забрана за гледане на домашни любимци в имота, а от своя страна наемателката декларирала Т. П. като второ лице, което ще живее с нея в имота.

К. закупил апартамента през 2007г., като със съпругата си живеели в него. Преди да бъде предложен за отдаване под наем, бил ремонтиран.

След като наемателите Г. и П. се настанили, по тяхно желание и без уведомяване на собственика сключили договор с охранителната фирма „ ВТА СЕКЮРИТИ“ и в жилището била поставена СОТ система. Освен това, приютили и домашен любимец – голямо по размер порода куче.

По време на действие на договора за наем, спорове между страните по 3 повод заплащане на консумативите и наема възникнал финансов спор, който не бил разрешен и продължавал да стои. Стигнало се до там, че семейна приятелка на семейство К.и и адвокат – свидетелят Ц.Й.-С. изготвила нотариална покана, с която договорът за наем се прекратява и в срок от три дни имотът следва да бъде овакантен. Поканата била връчена на К. Г. на 26.10.2020г., но резултат не бил постигнат, даже напротив – наемателите спрели и да отговарят на телефонните обаждания на наемодателите си.

За да се стигне до напускане на апартамента от наематели, собственикът К. поискал от енергоразпределителното предприятие „ЕРМ Запад“ да спре електрическата енергия, което искане било уважено и енергозахранването било прекратено на 28.10.2020г.

За гореописаната проблемна ситуация с наемателите К. споделил на свои приятели - свидетелите Н.Г., И.Я. и Т.Т..

На 03.11.2020г. наемодателят заедно със приятеля му Т.Т. посетили жилището - апартамент № 12, намиращ се в гр. София, кв. „Драгалевци“, жилищен комплекс „Водолей“ на ул. „ Витошка зорница“ № 3А, секция ********. На позвъняванията никой не се отзовал, а собственикът не успял да отключи и с ключа си. По този повод извикал ключар, който да отвори входната врата на апартамента и така около 17:00 часа се отзовал свидетелят Р.Т.. Междувременно на място пристигнали съпругата на пострадалия К.а заедно с адвокат Ц.Й.-С., като планирали, след като влязат в жилището, да направят опис на наличното в него имущество и да отстранят наемателите поради отпадане на правното основание за ползване на имота. Ключарят сменил ключалката на вратата и я отворил. Вътре установили наемателката Г. с голямо куче. Семейство К.и и св. С. влезли вътре, а свид. Р.Т. започнал да си събира вещите, за да напусне мястото.

Докато ключарят работил, предвид, че намиращата се в апартамента Г. знаела, че хората пред него ще влязат принудително, тя подала сигнал на телефон 112. На сигнала се отзовали свидетелите и полицейски служители от състава на 06 РУ – СДВР към МВР В. Д. и И.В.. Те се запознали накратко със ситуацията, възприели ключаря, инструментите му, отворената врата, кучето в апартамента и спорещите хора и приели, че случаят не е от тяхната компетентност и единственото отношение, което могат да вземат, е да изготвят предупредителни протоколи. В тази връзка В. изготвил два предупредителни протокола по реда на чл. 65 ЗВМР, с които предупредил К.

Г. и И. К.а да не нарушават обществения ред при уреждане на отношенията си, след което полицаите напуснали местоположението. Малко след това мястото напуснал и Р.Т..

Спорът между Г. и влезлите в апартамента лица не намалял, като тя настоявала същите да го напуснат. Около 17:30 часа С. изготвила протокол за възстановяване владението на имота. Тъй като имали необходимост от свидетел за описа на наличното имущество, К.а потърсила своя позната от съседен апартамент с номер 9 – свидетеля М.Т., да присъства като свидетел на описа. Тя живеела със свидетеля Д. Н.. Т.ова се съгласила и също влязла в апартамент № 12. При влизане започнала разговор с наемателката Г., за да я 4 успокои. През цялото време на прераканията Г. успяла неколкократно да се свърже по телефона с П., който й заявил, че идва на място.

К. поради неразрешаване на конфликта помолил в негова подкрепа приятелите му и свидетели по делото И.Я. и Н.Г. да присъстват също. Те пристигнали пред сградата след 19:00 часа.

Същия ден около 19:30 часа съседка от жилищния блок – К.Щ., се прибирала към вкъщи от работа заедно с малолетното си дете. Тя познавала П. като съсед от блока. Той влязъл във входа преди нея, а Щ. забелязала, че държи жълта торба на верига магазини „Била“. Подсъдимият поел по стълбите нагоре по етажите, като Щ. и детето й също пеша продължили след него.

Преди това, пред сградата подсъдимият се разминал с приятелите на пострадалия Я. и Г., като двамата не се познавали с П.. Той ги попитал дали са със „В.“ и след като потвърдили, продължил към входа на блока. Я. и Г. поели след него и се качили до жилището също. Те също като Т.ова обърнали внимание на цветната найлонова торба за пазаруване, носена от подсъдимия.