Решение № 3492 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3492 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110151728 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че К. Г. К. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 1363,93 лв., главница по договор за кредит № ***************** г., ведно със законна лихва за период от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **********г. по описа на СРС, 182-ри състав.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на К. Г. К. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата 218,97 лв., представляваща договорна лихва за периода 20.04.2022 г. до 07.03.2023 г., сумата 253,03 лв. - възнаграждение за допълнителна услуга Фаст и сумата 607,50 лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, ведно със законната лихва от датата на исковата молба да окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №***************** г., по силата на който предоставил на ответника кредит в размер на 2700 лв. – главница, който последният се задължил да върне на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 163,39 лв., дължими съобразно погасителен план към договора, като заплати и уговорената договорна лихва, при годишен лихвен процент на възнаградителната лихва от 41% и годишен процент на разходите от 48,8%. Ответницата била избрала да закупи и пакет от допълнителни незадължителни услуги- Фаст, възлизащ на 675 лв. и услуга Флекси на стойност 1620 лв., като размерът на вноската за същите възлизал на 95,63 лв. Така общият размер на задължението по кредита възлизал на сумата от 6215,46 лв., а общият размер на вноската на 259,02 лв., платима до 20-ти ден на съответния месец. Кредитът бил усвоен както следва 754,05 лв. за погасяване на задължения към ищеца и 1945,95 лв. – предоставени по посочена в договора банковата сметка. Ответникът не изпълнявал задълженията си за плащане на погасителните вноски, поради което кредитът бил 1 обявен предсрочно изискуем на 07.03.2023г. Твърди се след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК К. К. да е заплатила сума в размер на 1800 лв. за периода 31.07.2023 г.

- 16.07.2024 г., с които е погасена главница 509,91 лв. Общият размер на направените плащания възлиза на 4909,02 лв., с която сума е погасено вземане в размер на 3748,23 лв., съгласно погасителния план. След отразяване на извършените погашения се сочи ответницата да дължи главница в размер на 1363,93 лв., договорно възнаграждение в размер на 218,97 лв., възнаграждение за закупен пакет Фаст – 253,05 лв., както и възнаграждение за закупен пакет Флекси – 607,50 лв. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

По ч.гр. дело № **********г. по описа на СРС, 182-ри състав е постъпило възражение от ответницата, че не дължи нищо предсрочно, тъй като има сключено споразумение.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. С разпореждане от 13.10.2023г., постановено по ч.гр.д. № **********г. по описа на СРС, 182 състав, влязло в сила на 30.11.2023г., съдът е отхвърлил подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на претендираната договорна лихва, както и цената на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради което липсва правна пречка за предявяване на осъдителен иск за същото вземане. Същевременно обективното съединяване на установителни искове за сумите по заповедта за изпълнение с осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаването на такава заповед, е процесуално допустимо.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответника, размера на непогасената главница и възнаградителната лихва, изпадането на ответника в забава, извършване на допълнителните услуги, за които са уговорени претендираните възнаграждения; изискуемост на вземанията, размера на дължимата мораторна лихва.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че са сключили Договор за потребителски кредит № №***************** г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително и че част от съдържанието на договора са клаузи, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 675 лв. и такса за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1620 лв. От същия договор е видно, че по силата на това правоотношение ищецът е предоставил на ответницата сумата от 2700 лв., за срок от 24 месеца, с ГЛП от 41 % и ГПР от 48,90 %.Общата дължима сума по кредита възлиза на 3920,46 лв., с месечна вноска в размер на 163,39 лв., а след прибавяне на вноската дължима по допълнителните услуги месечната вноска се увеличава на 259,02 лв., а общото задължение възлиза общо на 6215,46 лв.

По делото не е спорно, че страните в хода на производството са сключили извънсъдебно споразумение от 11.07.2023 г., съгласно което са приели, че дължимата към датата на неговото сключване сума възлиза общо на 4339,96 лв., която ответницата се е задължила да заплати на 22 равни месечни вноски, всяка в размер на 197,27 лв.

Ищецът признава, че общо заплатената сума по договора от ответницата възлиза на 4909,02 лв. за периода от 17.06.2021 г. до 27.06.2025 г. Съгласно твърденията на 2 ищеца за периода 17.06.2021 г. до 09.05.2023 г. е погасена сумата 3109,02 лв.

В раздел VI от процесния договор за потребителски кредит е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 675 лева и „Флекси“ в размер на 1620 лева. От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“ получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани по-долу в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.

Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит и услуги, свързани с неговото изпълнение.

В исковата молба се твърди, че вземането се претендира на основание настъпила предсрочна изискуемост, надлежно обявена на длъжника. За последното обаче на са ангажирани никакви доказателства. Независимо от горното съдът намира, че вземането е изцяло падежирало към датата на устните състезания пред настоящата инстанция, поради което и същото е изискуемо.

С оглед предмета на процесния договор за кредит съдът приема, че страна по същия е лице, притежаващо качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно на основание чл.

7, ал. 3 ГПК.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 41 %, общата сума, дължима от потребителя по кредита, изчислена към момента на сключване на договора, посочен е и годишният процент на разходите – 48,90 %.

Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК. Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на 3 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,90 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно разходите за пакета допълнителни услуги, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС – решение по дело ******, в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело *****, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.