Решение № 18922 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18922 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110166110 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от „ФИРМА” АД против И. Г. М. с ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 640,11 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. 30.04.2021 г. по отношение на имот, находящ се в гр. АДРЕС , ведно със законна лихва от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 88,71 лв. за периода от 09.07.2019 г. до 10.01.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 20.04.2022 г. по ч. гр. д. № 13686/2022 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът поддържа, че между страните по отношение на процесния период и имот е налице облигационно отношение по силата на приети и одобрени общи условия, , съобразно което топлофикационното дружество е доставило до имота на ответника топлинна енергия, която последният не е заплатил. Поддържа, че съгласно чл. 41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинна енергия се дължи и законна лихва за забава.Твърди, че по силата на общите условия купувачите на топлинна енергия следва да заплащат месечните дължими суми в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката , като след изтичане на последния ден от месеца, длъжникът изпада в забава.

Сочи се неизпълнение на ответника по отношение на горепосочените суми и изпадането му в забава за същите. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски за производствата.

1

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника И. Г.

М. , с който исковете се оспорват като необосновани. Изрично се възразява срещу допускане на поискани от ищеца експертизи. Моли за постановяване на справедливо съдебно решение , както и разноските да останат в тежест на ищеца по делото.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че по силата на съществуващо между страните облигационно отношение в периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия до посочения имот на ответника, както и че ответникът има качеството на потребител на услугите в този период .

Доколкото липсва изрично оспорване на тези обстоятелства, и с оглед на ангажираните от ищеца доказателства, съдът намира за установени по делото твърденията на ищцовото дружество, че до имота с адрес: гр. АДРЕС, в посочения в исковата молба период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена, както и че ответникът има качеството на потребител на услугите за процесния период .

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Ответникът е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и страна по облигационно отношение с ищеца, без да е необходимо нарочно изявление, че желае да закупува доставяната ТЕ.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което съдът приема , че между страните през процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. Ответникът не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия и нейния размер, който се установява и от представеното от ищеца извлечение от сметка по партида на имот с аб. № ******** с адрес АДРЕС . Доколкото не се твърди плащане и не се ангажират 2 доказателства за това, съдът намира за основателни твърденията на ищеца, че съобразно приложимите общи условия ответникът е изпаднал в забава за заплащане на процесните задължения, поради което дължи и мораторна лихва за забава в претендирания размер.

Предвид изхода на делото – с оглед основателността на предявените искове и обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждането им /доколкото липсват твърдения и доказателства за заплащане на задълженията/ , последният дължи разноските на ищеца в размер общо на 175лева за исковото производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, и в размер на 75лева – за производството по ч. гр.д.№ 13686/22г. по описа на СРС, 69с-в за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от горните съображения , съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА” АД

ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС , против И. Г.

М. с ЕГН ********** , искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 640,11 л в . – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. АДРЕС, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -28.02.2022 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 88,71 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 09.07.2019 г. до 10.01.2022 г.

ОСЪЖДА И. Г. М. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК на „ФИРМА” АД ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС сумата от 175 лв. – разноски за настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение , както и сумата от 75лева - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за производството по ч.гр. д. № 13686/2022 г. по описа на СРС, 69 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3