Решение № 1182 от 06.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. Пазарджик, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220100452 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. Н. П., ЕГН ********** от с. З., общ. Пазарджик, обл.

Пазарджик, ул. ,,***** чрез пълномощника си адвокат С. В. М. от Адвокатска колегия – Пазарджик твърди, че е сключил с ответника ,,Мъни Лийз“ ЕАД, ЕИК 131289899, седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, район ,,Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 договор за потребителски кредит № MMM23237/19.07.2024 г. за сумата от 7 000,00 лева, брой вноски: 24 месеца, дата на първа вноска: 21.08.2024 г., обща сума на главница и договорна лихва 12 960,00 лева, ГПР: 60,00 %, ГЛП: 47,00 %.

Твърди, че по кредита била усвоена сума в размер на 6 820,00 лева, а сумата от 180,00 лева била удържана като „такса за финансова услуга“.

Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в същия били посочени абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формиране ГПР – кои компоненти включвал и как се формирал посоченият в договора ГПР от 60,00 %, нямало яснота и как е формиран фиксираният ГЛП от 47,00 %. По този начин ищецът бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него потребителски кредит.

Счита, че в процесния договор за потребителски кредит посочените размери на ГПР и ГЛП са неточни и неверни, тъй като при изчисление се 1 получавал ГПР в размер на 99,86 % и ГЛП в размер на 71,18 % при размер на кредита от 6 820,00 лева и ГПР в размер на 93,46 % и ГЛП в размер на 67,84 % при размер на кредита от 7 000,00 лева. По този начин действителният размер на ГПР надхвърлял максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В тази насока изтъква, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, водещо до неравноправна клауза за общия размер на сумата, която следва да плати потребителя по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Релевира и доводи, че уговорената договорна възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля повече от 3 пъти размера на законната лихва, която към момента на сключване на договора била в размер на 40,59 %.

Твърди, че е платил по кредита сума в размер на 8 727,00 лева, от която след приспадане на чистата стойност на кредита от 6 820,00 лева, недължимо платена се явява сумата от 1 907,00 лева, с която ответникът се обогатил неоснователно.

Поради това моли да бъде обявен договор за потребителски кредит № MMM23237/19.07.2024 г. за недействителен поради противоречие със закона и да бъде осъден ответникът да му заплати платената при начална липса на основание сума от 975,03 евро (равняваща се на 1 907,00 лева).

Претендира разноските по делото.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „,Мъни Лийз“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат М. И. Й. от Софийска адвокатска колегия е подал отговор на исковата молба, с който намира предявените искове за допустими, но по същество за неоснователни.

Признава сключването между страните на договор за потребителски кредит № МММ23237/19.07.2024 г. с изложените в исковата молба параметри и условия, както и твърдението, че по банковата сметка на ищеца е преведена сумата от кредита в размер на 6 820,00 лева.

Оспорва твърдението, че по кредита била усвоена само тази сума, като твърди, че остатъкът от 180,00 лева бил усвоен от длъжника чрез рефинансиране на задълженията му към трето лице.

Посочва, че в чл. 11, т. 10 от ЗПК не се съдържа изискване за посочване на отделните компонентите на ГПР, а визираните в закона допускания, използвани при случай било направено.

Твърди, че в договора за потребителски кредит били посочени разходите по кредита, общият процент на ГПР, общодължимата сума в края на периода като сбор от всички погасителни вноски и като отделни компоненти главница и лихва, т.е. на потребителя била предоставена информация и същият бил наясно за това каква крайна сума ще върне по кредита в края на периода.

2

Изтъква, че погасителният план към договора за кредит съдържал информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между дължимите суми за главница и за договорна лихва, като още веднъж подчертава, че за потребителя бил ясен абсолютният размер на дължимото по договора в края на срока и размерът на дължимото по разходите по кредита.

Оспорва като несъстоятелен доводът на ищеца, че договорната лихва накърнявала добрите нрави, тъй като не съществувал максимален размер на възнаградителната лихва по един потребителски кредит, а единствено максимален праг на ГПР, който в случая бил спазен. В тази насока релевира доводи, че кредитът бил от т.нар. ,,бързи кредити“, при които възнаградителната лихва била в размери, надхвърлящи трикратния размер на законната лихва за забава, тъй като рискът от несъбираемост по тези кредити бил в пъти по-голя от риска при банковите кредити.

Оспорва като невярно твърдението на ищеца, че посоченият в договора за кредит ГПР не бил действително приложимият, като счита, че погасителният план към договора за кредит съдържал подробна разбивка на сумите, които потребителят плаща по кредита, като това били суми по главницата и по договорната лихва, а ищецът при негова доказателствена тежест не доказвал, че по кредита били начислявани, съответно, че бил заплатил допълнителни разходи на кредитора.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

При уважаване на исковете прави възражение за намаляване на разноските на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ангажира писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че между ,,Мъни Лийз“ ЕАД в качеството на заемодател и Д. Н. П. в качеството на заемополучател е сключен договор за потребителски кредит № MMM23237/19.07.2024 г., при следните параметри: размер на отпуснатия заем: 7 000,00 лева, брой вноски: 24 месеца, дата на първа вноска: 21.08.2024 г., обща сума на главница и договорна лихва 12 960,00 лева, ГПР: 60,00 %, ГЛП: 47,00 %.

На 19.07.2024 г. по банковата сметка на ищеца е преведена сумата от 6 820,00 лева, а за остатъка от сумата в размер на 180,00 лева ищецът е подал заявление за рефинансиране на кредити, заплащане на задължения, такси и услуги, с което е заявил желание с тази сума да бъде погасено негово задължение към „Мъни Плюс магазин за пари“ ЕООД, ЕИК 207395363.

По кредита е платена сума в размер на 8 727,00 лева, както следва: на 19.08.2024 г. – 545,00 лева, на 20.09.2024 г. – 535,00 лева, на 20.10.2024 г. – 3

540,00 лева, на 18.11.2024 г. – 540,00 лева, на 20.12.2025 г. – 540,00 лева, на 20.01.2025 г. – 540,00 лева, на 17.02.2025 г. – 540,00 лева, на 23.03.2025 г. – 540,00 лева, на 01.04.2025 г. – 45,00 лева, на 18.04.2025 г. – 540,00 лева, на 21.05.2025 г. – 540,00 лева, на 20.06.2025 г. – 540,00 лева, на 19.07.2025 г. – 540,00 лева, на 13.08.2025 г. – 540,00 лева, на 28.09.2025 г. – 582,00 лева, на 21.10.2025 г. – 540,00 лева, на 21.11.2025 г. – 540,00 лева.

Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза ГПР при кредит в размер на 7 000,00 лева, погасяван с 24 на брой месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 540,00 лева, е в размер на 92,304 %. ГПР при кредит в размер на 6 820,00 лева, погасяван с 24 на брой месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 540,00 лева, е в размер на 98,4125 %. На 23.07.2024 г. ,,Мъни Лийз“ ЕАД е превел на ,,Мъни Плюс магазин за пари“ ЕООД сумата от 180,00 лева, представляваща такса за финансова консултация.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 22 от ЗПК за недействителност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, кумулативно съединен с осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума въз основа на недействителен договор за потребителски кредит.

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на сочените от него пороци на договора, водещи до неговата недействителност.

Между страните не е спорно, че са сключили договор за кредит, имащ правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Неговата действителност следва да се преценява с оглед изискванията на специалния закон – ЗПК и с оглед общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на договора за потребителски кредит с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания, в случая противоречие със закона.

Разгледано по същество възражението на ищеца, че отразеният в договора за потребителски кредит размер ГПР не съответства на действителния размер на разходите по кредита, прилаган от кредитора по кредитното правоотношение, е основателно.

Съгласно приетото по делото, неоспорено от страните и ценено от съда като компетентно, обективно и обосновано изготвено заключение на съдебноикономическата експертиза при конкретните параметри на договора за потребителски кредит – главница, брой погасителни вноски и размер на 4 месечната вноска, действителният размер на ГПР по кредита възлиза на 92,304 %, а посоченият в договора размер на ГПР е 60,00 %.

Налице е съществено разминаване между посочения в договора и действителния процент на разходите по кредита, като превишението е с повече от 30 пункта, при това в ущърб на потребителя.

Посочването на размера на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и задължително съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

Непосочването или невярното посочване на такъв съществен елемент от договора за потребителски кредит като ГПР противоречи на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като подвежда потребителя относно цената на финансовата услуга, която му се предлага, и го поставя в невъзможност да прецени реалната икономическа тежест на поетото задължение.

В този смисъл е и последователната практика на СЕС – например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, според която посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по договора за потребителски кредит, също както непосочването на ГПР. По тези съображения съдът приема, че чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, инкорпорирана във вътрешното законодателство съгласно § 2 от ДР на ЗПК, трябва да се тълкува в смисъл, че когото в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочени разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.