Решение № 118 от 22.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Ихтиман, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20231840100047 по описа за 2023 година

«**» ЕАД е предявило против АГЕНЦИЯ «**» иск за установяване на съществуване на вземане в размер на 152,70 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно каско“ във връзка с щета № 470420212138181, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, във връзка с настъпило на 27.07.2021 г. застрахователно събитие при преминаване на лек автомобил през необезопасена и необозначена дупка на път с посока от гр. Ихтиман към с.

Венковец, вследствие на което са настъпили материални щети по лек автомобил „Тойота Корола“ рег. № *. За произшествието на 27.07.2021г. е била предявена декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско“ и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. На 23.08.2021г. е било изплатено застрахователно обезщетение на собственика на автомобила в размер на 152,70 лева. Сочи се, че ищецът е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата, за това което е платил. АПИ в качеството си на собственик на пътя е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество и носи отговорност за причинените вреди на трети лица.

Отправена е регресна покана на 16.11.2021г. г., като претендираната сума не е възстановена.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че е налице противоречие между декларираната от водача дата на настъпване на ПТП и описанието му в исковата молба. Навеждат се доводи за това, че евентуалното ПТП /за което няма надлежни доказателства/ е настъпило по субективни причини от страна на водача на МПС, не е установен механизмът и условията, при които то е настъпило. Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни 1 доказателства, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ 12844/2022 г. по описа на Софийския районен съд, по което срещу ответника е издадена Заповед № 9476/07.04.2022 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 152,70 лева, представляваща регресно вземане по изплатено от заявителя застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 10.03.2022 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от страна на длъжника.

От представената по делото преписка по щета № 470420212138181 от 2021 г., включваща заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на застрахователно събитие, застрахователна полица за застраховка „Каско Стандарт“, доклад по щета от 20.08.2021 г., опис-заключуние по претенция № 51-013009166/21 от 27.07.2021 г. и платежно нареждане от 23.08.2021 г., се установява, че «**» ЕАД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „Тойота Корола“ рег. № *, е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 152,70 лева.

В цитираното заявление управлявалият лекия автомобил С. П. е заявил, че на 27.07.2021 г. движейки се по пътя от гр. Ихтиман към с. Венковец е попаднал в дупка, в резултат на което се е сцепила предна дясна гума и се е ожулила джантата.

На 19.11.2021 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно управление – София е била връчена регресна покана по щета № 470420212138181 за заплащане на сумата от 152,70 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.

От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че механизмът на настъпилото на 27.07.2021 г. часа е свързан с преминаване през дупка на пътното платно, при което са били увредени предна дясна гума и джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, пописано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 185,65 лева.

От показанията на св. С. П., се установява, че на 27.07.2021 г. пътувал към с.

Венковец, като се движел с 50-60 км/час, тъй като пътят не позволявал повече, когато преминал през голяма дупка на пътя, в резултат на което се спукала предна дясна гума.

Нямал възможност да заобиколи дупката, тъй като в насрещната лента за движение се движел автомобил. Направил снимка на пътното платно.

От правна страна

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.

Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, 2 които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.

В случая от представената по делото преписка по щета се установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 27.07.2021 г. е възниквало застрахователно събитие. Установява се и, че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 152,70 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.

Неоснователно е възражението на ответника, свързано с липсата на протокол за ПТП.

От общите условия по застраховка "Каско стандарт" се установява, че при настъпване на застрахователно събитие, се подава заявление за щета, към което се прилагат документи, които доказват събитието, ако има такива, т.е. е допустимо изплащането на застрахователно обезщетение и при липсата на представен протокол за ПТП. Регресната отговорност се обуславя от доказване на събитието, довело до вредите, като законът не изисква това доказване с наличието на протокол за ПТП. Нещо повече - при ПТП с имуществени вреди и един участник, той няма задължение да уведомява контролните органи, нито те са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Освен това, съобразно действащата към момента на настъпване на произшествието редакция на чл. 6, т.

4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР-"Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго МПС. Съдът намира за уместно да отбележи, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди, доколкото в тази си част протоколът не обективира изявления на длъжностното лице, което го съставя, относно обстоятелства, които е възприел лично, а само доказва какви изявления за механизма на ПТП е направил пред него участника в пътния инцидент. Затова и независимо че за настъпилото събитие няма представен протокол за ПТП, обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други доказателствени средства.

В случая от показанията на св. С. П. и приетата автотехническа експертиза, се установи, че застрахователното събитие е настъпило при попадане на управлявания от свидетеля лек автомобил в необезопасена неравност /дупка/ на пътя, намираща се на пътното платно, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила.

Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътя, представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена опасност за движението.

В чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е предвидено, че републиканските пътища се управляват от Агенция „**“, която съобразно чл. 30, ал. 1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че застрахователното събитие е настъпило в участък от пътя, който е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за неговото поддържане е на ответника – АПИ. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно АПИ. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят нито е ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за препятствията по него, от 3 които са причинени вредите по автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на евентуалния ответник в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.

По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.

Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното обезщетение.

Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск за установяване на вземане е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство – заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева. В исковото производство освен заплатената държавна такса в размер на 25,00 лева в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и заплатените възнаграждения на вещото лице по САТЕ в размер на 300 лева, както и 50,00 лева за възнаграждение на разпитания свидетел.