Решение № 262 от 11.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Петър Стоицев

Ирина Стоева при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20211100603148 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Постъпила е частна жалба от частния тъжител ПЛ. Д. С. срещу определение от 22.06.2021 г., постановено по н.ч.х.д. № 6907/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22-ри състав, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, образувано по тъжба на ПЛ. Д. С. срещу в. Т. Д. за престъпление от частен характер, като СРС е приел, че описаните в тъжбата престъпления по чл. 310 и чл. 311 от НК са от общ характер.

Жалбоподателят прави искане атакуваното определение да бъде отменено и делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по наказателното производство.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание жалбоподателят П.С. прави искане атакуваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на производствените действия.

Защитникът на в.Д. прави искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и посочва, че първоинстанционният съд законосъобразно е установил, че престъпленията по чл. 310 и чл. 311 от НК са от общ характер и не се преследват по тъжба на пострадалия.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от повереника на частния 1 тъжител, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Производството по н.ч.х.д. № 6907/2021 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав е образувано по повод подадена частна тъжба с вх. № 3023/13.05.2021 г. от ПЛ. Д. С. срещу в. Т. Д. с обвинения за деяние, изразило се в думите „Моля на основание чл. 428 от ГПК да изпратите на длъжника И.Д.И. покана за доброволно изпълнение“, отразени в молба от 24.11.2020 г. с вх. № 25063, депозирана по изпълнително дело № 2436/2020 г. на ДСИ при СРС, от в. Т. Д. – главен юрисконсулт в Дирекция „Правни дейности“ към Министерство на правосъдието. В тъжбата се твърди, че в.Д. в качеството й на длъжностно лице, в кръга на службата си, е съставила посочения документ с невярно съдържание относно написано чуждо име – И.Д.И., с което според тъжителя е осъществила състава на престъплението по чл. 311 от НК. Към тъжбата са приложени копия на посочената молба и пълномощно от Министерство на правосъдието и са направени доказателствени искания.

С определение от 22.06.2021 г. съдията-докладчик е прекратил наказателното производство, тъй като е приел, че в тъжбата се твърдят престъпления по чл. 310 и чл.

311 от НК, които са от общ характер и не се преследват по тъжба на пострадалия.

Въззивният съд установи, че крайният правен извод на проверяваното определение за прекратяване на наказателното производство е правилен.

В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление и то такова, което се преследва по реда на частното обвинение – чрез подаване на тъжба от пострадалия до съда, и в случай, че това не е така – да прекрати наказателното производство, поради това, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като в нея не са описани обстоятелства по извършване на престъпление, което се преследва по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК.

Когато тъжбата отговаря формално на изискванията на чл. 81 от НПК – в срок е подадена писмена тъжба, която съдържа данни за подателя и негов подпис, данни за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението и към нея е приложен документ за внесена държавна такса (преценка на съдията-докладчик при осъществяване на правомощието му по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК), но в нея е описано несъставомерно поведение или такова, което може да се преследва само по инициатива на прокуратурата на Република България, а не по реда на частното обвинение, съдът е длъжен да прекрати наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.

При така изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната тъжба действително не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. В настоящия случай, в тъжбата се излагат твърдения за престъпление, но такова от общ характер, съдебното производство, за което се образува по внесен обвинителен акт в съда и след проведено досъдебно производство.

След цялостна проверка на допустимостта на тъжбата по чл. 81, ал. 1 от НПК и на законосъобразността на определението за прекратяване на наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие крайния правен извод на първостепенния съд за правилен, като настоящата инстанция се солидаризира с извода на контролирания съд за наличието на предпоставките на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, поради което жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.06.2021 г., постановено по н.ч.х.д. № 6907/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22-ри състав, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3