Решение № 1082 от 08.03.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100508370 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.03.2022 г. по гр.д. № 21495/17 г., СРС, ІІ ГО, 63 с-в е отхвърлил предявения от И. Р. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.

„****, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, оф. 3 срещу „ВИМ Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „****“ № 16 иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ- РЕСТОРАНТ, находящ се в гр. София, Столична община, район „Средец“, ул. „********* /*/, представляващ вътрешна пристройка към сграда /сутерен и два етажа/, находяща се гр. София, бул. *** /вход от към ул.

*****/, с РЗП според одобрен архитектурен проект от 1019,57 кв.м. (а според експертиза на в.л. П. Я. с РЗП от 1079,69 кв.м.), отразен в КККР като отделни самостоятелни обекти, с идентификатор ***. съгласно схема № 15-460207-12.12.2014г„ издадена по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-33/15.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район Средец, ул. *********, представляващ самостоятелен обект в сграда № 6, разположена в поземлени 1 имоти с идентификатори

***, ***., ***.,

***. и принадлежаща към поземлен имот с идентификатор ***., с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 3, площ: няма данни и идентификатор ***. съгласно схема № 151055879-11.11.2020г., издадена по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-33/15.06.20 Юг. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район Средец, ул. *******, обект магазин, представляващ самостоятелен обект на ет. 0 в сграда с идентификатор ***., предназначение: жилищна сградамногофамилна, разположена в поземлени имоти с идентификатори ***., ***., ***., с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с прилежащи части: изби 2 (14,70 кв.м.), 3 (14,70 кв.м.), 5 (8,28 кв.м.), 6 (9,30 кв.м.), 7 (8,90 кв.м.), 8 (58,90 кв.м.), 9 (113,92 кв.м.), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***., под обекта: ***, над обекта: ***.,

***., ***., стар идентификатор: ***., който търговски обект-ресторант се състои от три нива, както следва: 1) сутеренно ниво, разположено на ет. -1 от самостоятелен обект с идентификатор ***. (отразен като ниво: 1 от този обект), при съседи: на същия етаж - няма; отгоре - самостоятелни обекти с идентификатори *** и ***.; 2) партерно ниво, разположено на ет. 0 от самостоятелен обект с идентификатор ***. (отразен като ниво: 2 от този обект) и самостоятелен обект с идентификатор ***., при съседи: на същия етаж - няма; отгоре самостоятелни обекти с идентификатори ***. и ***. и 3) надпартерно ниво, отразено като ниво: 3 от самостоятелен обект с идентификатор ***., при съседи: на същия етаж - няма; отгоре няма. Осъдил е И. Р. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 100 лева, представляваща държавна такса.

Решението е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба вх. № 25028472 от 04.04.2022г. от ищеца И. Р. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „****, чрез пълномощника по делото адвокат И. Д., със съдебен адрес: гр. София, район „Средец“, ул.“*******, с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, поради 2 което следва да бъде отменено като такова и да бъде допусната делбата между съделителите при условията на представената спогодба между тях. По делото е безспорно, че актуалния статут на процесния имот е търговски обектдействащ ресторант. Съгласно СТЕ на вещото лице Я., обектът- ресторант е проектиран, съответно изпълнен, да съдържа видовете помещения, изискващи се за проектиране на търговски обект: търговски зали, кухня с обслужващи я помещения, санитарни възли, битови помещения за персонала, складови помещения и т.н. В допълнение, в своето заключение, вещото лице М. посочва, че процесният обект в своята цялост представлява един самостоятелен обект, който отговаря на изискванията за самостоятелен обект съгласно ЗУТ. Към момента на изготвяне на експертизата, вещото лице е установило, че на сутеренно ниво е обособен втори самостоятелен обект, за който е изготвен и представен по делото проектен идентификатор. Вещото лице сочи, че имотите, описани в представеното по делото решение № 243 от 11.02.2014 г., постановено по гр. дело № 936/2012 г. по описа на ВКС, I ГО са идентични с тези от също представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 14.01.2015 г., заемащи части от партерния и от сутеренния етажи на процесния имот, които не отговарят на изискванията за самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ. Прави извод, че към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, годни за допускане до делба са два самостоятелни имота-обект-ресторант, находящ се на сутеренно, партерно и надпартерно ниво и обект-пакетажно, разположен в сутеренно ниво. За последното по делото е представен одобрен от главния архитект на Район „Средец" на Столична община инвестиционнен проект за обособяването му като самостоятелен обект и схема - проект, издадена от СГКК. Счита, че по отношение на тези два имота към момента на приключване на устните състезания е налице съсобственост между съделителите - по отношение на И. Р. А. на основание представения по делото Договор от 05.05.2005 г. за продажба на обособена част от „Софийски имоти" ЕАД, сключен със Столична община, а за съделителя „В. Г." ЕООД - на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.01.2015 г., с който дружеството е придобило правото на собственост върху несамостоятелна съобразно приетата по делото експертиза на вещото лице М. част от процесния имот, реституиран с Решение № 243 от 11.02.2014 г., постановено по гр. дело № 936/2012 г. по описа на ВКС, Първо ГО. Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице Я., могат да бъдат обособени дялове между съделителите, съответстващи на представения от тях по делото проект на спогодба. Това се потвърждава и от представени по делото писма от 11.03.2019 г. и от 22.04.2019 г. на главния архитект на Район „Средец" Столична община, в които се посочва, че обособяването на процесиите самостоятелни обекти/имоти и предложената в тази връзка спогодба за 3 разделяне на дялове между съделителите, са в съответствие с действащите строителни правила и норми.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съгласно посочената разпоредба, предпоставка за възникване на правото на делба, е наличието на състояние на съсобственост, т.е. на юридически факти, по силата на които повече от едно лица да са придобили идеални части от съсобствената вещ. Основен принцип в делбеното производство е, че имуществото, предмет на делба, следва да бъде допуснато до делба според състоянието, в което се намира към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество . В този смисъл, с оглед на посочения основен принцип на делбеното производство и естеството на реституираната част от процесния обект /нейния несамостоятелен характер/, неоснователно първоинстанционният съд се е позовал на посоченото Решение № 222 от 20.06.2012 г., постановено по гр. дело № 44 от 2012 г. на ВКС, I ГО, в което сочи, че целта на реституцията действително не е да се създава съсобственост между отчуждените собственици и Държавата /респ. Общината/, а да се възстанови собственост само върху такива реални части от имоти, които могат да се обособят като самостоятелни парцели. В случая, както се вижда от приетата по делото СТЕ на вещото лице М., към момента на приключване на устните състезания по делото, реституираната част от процесния обект не отговаря на изискванията за самостоятелен имот. Следователно, цитираната в обжалваното решение практика на ВКС е неотносима към настоящия случай. Неправилно и без основание в тази връзка е и приетото от съда в обжалваното решение, че възприемане на несамостоятелния характер на реституираните имоти, би довело до ревизиране на въпрос, решен със сила на присъдено нещо в един минал момент - този на постановяване на Решение № 243 от 11.02.2014 г., постановено по гр. дело № 936/2012 г. по описа на ВКС, Първо ГО, постановяващо реституиране на част от делбения имот.

Въззиваемото дружество/ответник „ВИМ Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ****, представлявано от И.

Р. А. счита жалбата за основателна.

С въззивна жалба вх. № 25029878 от 08.04.2022 г. от „ВИМ Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*****, представлявано от И. Р. А., чрез назначения особен представител адвокат И.

Н., като на практика няма изложени мотиви в какво се състои порочността на решението. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемият по тази въззивна жалба И. Р. А., ЕГН **********, с адрес 4 гр. София, ж.к. „****, чрез пълномощника по делото адвокат И. Д., със съдебен адрес: гр. София, район „Средец“, ул.“*******, взема становище за основателност на същата.

Съдът констатира, че и двете въззивни жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС във фазата по допускане на делбата от И. Р. А. срещу „ВИМ Г.“ ООД.

Ищецът И. Р. А. твърди, че с ответника „ВИМ Г.“ ООД били съсобственици върху недвижим имот, представляващ търговски обектресторант, находящ се в гр. София, Столична община район „Средец“, ул.

******, представляващ вътрешна пристройка към сграда /сутерен и два етажа, находяща се гр.София, бул. ***/ вход от към ул. „*****/, съгласно одобрен архитектурен проект с РЗП от 1019.57 /хиляда и деветнадесет цяло и петдесет стотни/ кв. м., състоящ се от три нива: сутерен с обща площ 300.80 кв.м., партерен етаж, с обща площ 474,60 кв.м. и етаж, с площ от 244, 10 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Съсобствеността между страните е възникнала въз основа на договор № 065-04/05.05.2005 г. за продажба на обособена част от „Софийски имоти“ ЕАД чрез търг с явно наддаване, по силата, на който ищецът е придобил описания недвижим имот, част от който бил признат за собственост на трети лица въз основа Решение № 243 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 936/2012 г., I г.о. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, том I, per. № 71, дело № 1 /2015г. от 14.01.2015г., по силата на който ответното дружество придобило правата, признати на ищците по цитираното решение на ВКС. Моли съда да допусне прекратяване на 5 съсобствеността чрез съдебна делба.

Ответникът „ВИМ Г.“ ООД счита иска за основателен.

От правна страна:

Според нормата на чл.34 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.