Определение № 1872 от 19.12.2023, Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1040 гр.

Велико Търново, 19.12.2023 г.

Административен съд – гр. Велико

Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав :

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 549/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 159, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Настоящето производство е образувано по жалба на доц. д-р М.П.Г. ***М., против Писмо рег. № 94-00-111/07.09.2023 г. на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация (НАЦИД).

С оспореното писмо соченият за ответник уведомява жалбоподателя, че в хода на извършената проверка по негово искане е установено, че вече извършеното предходно вписване на доц. д-р Х.А.Д.в Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и лицата на академични длъжности в Република България (наричан по-нататък „Регистъра“) е съгласно действащите нормативни изисквания.

Жалбоподателят оспорва това писмо с твърдението, че е сигнализирал мотивирано и обосновано НАЦИД за нередности в наукометричните показатели, с които Х.А.Д.е вписан в Регистъра, а именно - представеният от Д.за монографичен труд „Опасностите в техносферата и рискът от техногенни аварии“ не отговаря на изискванията за такъв и неправилно е зачетен като монография за целите на вписването на Д..

Счита, че ответникът неоснователно отказва да констатира тази нередност в изданието, поради което иска от съда да отмени отказа му и задължи директора на НАЦИД да се произнесе по неговото искане като заличи вече извършеното вписване на Д.в публичния регистър на хабилитираните лица в Професионално направление: 9.1.

Национална сигурност за придобиване на ОНС „Доктор“ и за заемане на академичната длъжност „Доцент“.

С Определение № 450/09.10.2023 г. по делото съдът е оставил без разглеждане тази жалба и е прекратил производството. Съображенията на съда за този акт са били в две посоки: 1. Оспореното писмо не представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а решение по подаден сигнал, което не подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК и 2. доц. д-р М.П.Г. не е заинтересовано лице в производството по отстраняване на грешки във вече вписани обстоятелства.

С Определение № 11502/23.11.2023 г. по адм. д. 10861/2023 г. на ВАС прекратителното определение на АСВТ е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствени действия на настоящи състав. Мотивите на ВАС са следните: първо, че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на жалбата без да разполага с преписката, която иначе е изискал, но не е изпратена в цялост от НАЦИД и второ, че не са изложени мотиви относно понятието заинтересовано лице в конкретното производство.

Като взе предвид горното, вкл. указанията на ВАС, настоящият съдебен състав изиска повторно административната преписка от ответника и същата е представена от последния (като реално са представени копия на цялата кореспонденция с жалбоподателя, АСВТ и ВАС). Посочената преписка реално съдържа само 3 документа – сигнала на жалбоподотеля до ответника, писмо от националната библиотека и отговорът на ответника, оспорван в настоящето производство, ведно с доказателства за връчването му.

Сигналът на жалбоподателя по настоящето дело до НАЦИД е именуван Жалба с вх. № 94-00-111/29.08.2023 г., но видно от съдържанието му е, че с него жалбоподателят е сигнализирал ответника - НАЦИД за обстоятелството, че по показател Б3 „Хабилатационен труд“ соченият като монография от Х.А.Д.не отговаря за изискванията за монографичен труд, поради което Д.е вписан в публичния регистър на хабилитираните лица в нарушение на закона. От своя страна НАЦИД е изискал проверка от Националната библиотека за характера на труда, която с Писмо от 06.06.2023 г. е отговорила, че спорното издание на Д.е монографичен труд. Въз основа на горното е изготвено оспорваното в това производство писмо от НАЦИД, с което по същество сигналът е намерен за неоснователен. Съответно писмото на Националната библиотека е изпратено на жалбоподателя по настоящето дело ведно с Писмото, което той оспорва по съдебен ред (като негово приложение) и в този смисъл цялата кратка преписка е безспорно известна на страните.

От съдържанието на така разменената кореспонденция на жалбоподателя и ответника (всъщност представена от самия жалбоподател на съда) не се налага промяна в извода за характера на производството и акта, с който то приключва.

Касае се за вече приключила хабилитационна процедура на Х.А.Д., като е приключило и последващото я вписване на Д.като хабилитирано лице в Професионално направление: 9.1. Национална сигурност за придобиване на ОНС „Доктор“ и за заемане на академичната длъжност „Доцент“ в Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и лицата на академични длъжности в Република България, воден от НАЦИД на обстоятелствата, подлежащи на вписване по Наредба № 3 от

04.07.2018 г. за условията и реда за водене на Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република (издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 59 от 17.07.2018 г., наричана по-долу само Наредба № 3).

Посочената Наредба № 3 е приета на основание чл. 2а от Закона за развитието на академичния състав в

Република България (ЗРАСРБ) и регламентира малка част от производствата по закона, а именно само вписването и водене на Регистъра на лицата, придобили образователна и научна степен „доктор“ и/или научната степен „доктор на науките“, на защитените дисертационни трудове и на хабилитираните лица в Република. Според чл. 2а, ал. 1 от ЗРАСРБ министърът на образованието и науката чрез НАЦИД създава и поддържа публичен регистър като електронна база данни, в който се вписват:

1. лицата, придобили образователна и научна степен "доктор" и/или научната степен "доктор на науките" във висше училище или научна организация в Република България;

2. защитените дисертационни трудове, и

3. хабилитираните лица в

Република България.

Според ал. 5 от ЗРАСРБ, за всяко лице, вписано в регистъра по ал. 1, се създава електронен профил, в който се посочват:

1. обстоятелства, свързани с индивидуалните наукометрични показатели, които отразяват научните резултати на лицето, и/или резултатите, които отразяват постиженията му в художествено-творческата или спортната дейност;

2. обстоятелства, свързани с индивидуалните показатели, които отразяват академичните постижения в преподавателската дейност;

3 промяната в заеманата академична длъжност;

4. освобождаването от академична длъжност и основанията за това;

5. други обстоятелства, които отразяват научните и академичните резултати на лицето и/или резултатите му в художествено-творческата или спортната дейност.

Според ал. 7, обстоятелствата по ал. 5 се вписват в регистъра по заявление на висшите училища, научните организации или на самите лица – очевидно на тези, за които ще се създава профил, доколкото само те могат да декларират верността на обстоятелствата, заявени за вписване, както изисква същата разпоредба - заявителят декларира верността на заявените за вписване обстоятелства, които не се удостоверяват с официален документ. Не е „самото лице“ по смисъла на тази норма всяко заинтересувано по смисъла на ЗРАСРБ лице, защото няма как едно трето лице, макар и хабилитирано, да декларирал верността на заявените за вписване обстоятелства, касаещи вписването за друго. Ако заявеното се впише, вписването не подлежи на оспорване. Но самото вписване не подлежи на обжалване не защото не е административен акт, а защото е положителен за своя адресат и като такъв не подлежи на оспорване от него (което още веднъж доказва кои са възможните заявители и адресати на акта). Отказът за вписването също е административен акт и именно защото като акт с отрицателно значение отказва заявеното от заявителя (който може да е само изчерпателно посочените лица), то той подлежи на оспорване само от него – т.е. от легитимиран заявители, заявил самото вписване.

Същото е решението и на Наредбата, издадена по законовата делегация на чл. 2а, доколкото по силата на чл. 15 от Наредба

№ 3 само отказът за вписване в Регистъра подлежи на обжалване при условията и по реда на АПК.

Вече веднъж извършено вписването може да бъде коригирано само по реда на чл. 17 от Наредба № 3 - в случаите на грешки и непълноти, при допуснати при вписване на нови или промяна на вписвани обстоятелства, включително и при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване. Според ал. 2 от цитираната норма обаче, грешките или непълнотите се поправят 1. служебно или 2. по искане на заинтересованото лице. „Заинтересованото лице“ от своя страна може да е само това, което е могло да участва и в първото производство. Наредбата не създава възможност всяко заинтересовано лице по смисъла на ЗРАСРБ да може да прави искане в този смисъл. Напротив изрично сочи, че искането следва да изхожда не от заинтересовано, а от заинтересованото лице. „Заинтересованото“ лице по смисъла на тази разпоредба и за целите на регистърното производство е само вече посочено преди лице, което може да инициира първоначалното вписване, което да се поправи или допълни с ново – а такова е само лице от кръга на вече посочените в чл. 2а, ал. 5 на ЗРАСРБ и съответно чл.

7 и 8 от Наредба № 3, сред които жалбоподателят не попада. Това налага както граматическото, така и логическото, и систематичното тълкуване на нормите. Не всяко лице, което е придобило научна степен в съответното професионално направление или е хабилитирано лице по т. 18 от ЗРАСРБ и е заинтересувано лице по смисъла на закона може да инициира първоначалното и/или последващо – коригиращо, вписване по реда на чл. 17 от Наредба № 3, а само заинтересуваното – това, което е в кръга, очертан като оторизиран да поиска първоначалното. За това и само нему се и дължи издаване на административен акт. В никакъв случай не може да се възприеме, че точно определени лица могат да инициират производството по вписването, а корекции в него може да иска всяко лице, което отговоря на определението по §1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ – т.е. всяко лице, което е придобило научна степен в съответното професионално направление или е хабилитирано лице по т. 18 от закона.

Ето защо жалбоподателят, който не е от кръга на лицата по 2а, ал. 5 на ЗРАСРБ и съответно чл. 7 и 8 от Наредба № 3, не може да инициира нито първоначалното, нито ново вписване – вкл. за отстраняване на грешки на друго хабилитирано лице. Как е процедирал ответника по други преписка не е предмет на това дело. (Друг е въпросът, че е напълно очаквано да има решения по други сигнали в обратен смисъл, ако фактите са различни). За това и нему не се дължи издаване на ИАА и изпратеното му писмо не е ИАА. Както правилно е отбелязал смислово в жалбата си до НАЦИД доц. М. Г. същият е подател на сигнал и с процесното писмо е съобщено решението на НАЦИД по сигнала, което решение не подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК. Подадената от него жалба с вх. № 94-00-111/29.08.2023 г. относно степента на съответствие на наукометричните показатели според националните изисквания за научна степен, академична длъжност и професионално направление, в което е хабилитиран Х.Д.по съществото си е именно сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК (но не и по ЗРАСРБ), доколкото в нея се съдържат твърдения за незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Подателят на сигнала няма право да оспорва решението на сигнализирания орган, защото това е изрично изключено от закона – в този смисъл е чл. 124, ал. 2 от АПК.