Решение № 3979 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3979 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100109296 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. Т. П. срещу „Фьоникс Фарма“ЕООД отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.09.2010 г. по ч.гр.дело № 46622/2010г. на Софийски районен съд, 49 състав, а именно: 66356,19 леваглавница, ведно със законната лихва от 29.09.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 1332,12лева разноски по делото, както и сумата от 1113,56 лв. юрисконсултско възнаграждение поради погасено право на принудително изпълнение./ С влязло в сила на 15,04,2025год. определение от 07,04,2025год., делото е прекратено по предявен евентуален иск за нищожност на заповед за изпълнение/;

Релевират се съображения, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.09.2010 г. по ч.гр.дело № 46622/2010г. на Софийски районен съд, 49 състав ищцата е осъдена да заплати на „Либра“ ЕАД следните суми: 66356,19 лева главница, ведно със законната лихва от 29.09.2010г. до окончателното плащане, както и сумата от 1332,12 лева разноски по делото, както и сумата от 1113,56 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадената заповед е издаден изпълнителен лист от 04,10,20210год. Поддържа се, че ответникът „Фьоникс Фарма“ ЕООД е правоприемник на заявителя „Либра“ ЕАД, като за изпълнение на вземанията по заповедта е образувано изп.д. №735/2019г. по описа на ЧСИ Р.М., а преди това - изп. дело № 1611/2011г. на ЧСИ Р.М.. Твърди да е изтекла специалната тригодишна менителнична погасителна давност по чл. 531 и сл. от ТЗ. Посочва се, че доколкото заповедта за изпълнение няма характер на съдебно решение не намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Независимо от това, е изтекла и общата 5 годишна погасителна давност. Навеждат се доводи, че доколкото ищцата е физическо лице, изтекла е и абсолютната десетгодишна погасителна давност по чл. 112 от ЗЗД. Поддържа се, че с оглед изложеното ответникът не разполага с право на принудително изпълнение.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

1

Претендират се разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна-„Фьоникс Фарма“ЕООД, в който е изложено становище за недопустимост на иска, евентуално е заявено признаването му. Моли разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищцата поради приложение на чл.78, ал.2 от ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С молба от 12,02,2025год. ищецът е заявил искане за постановяване на решение при признание на иска.

С оглед горното и като съобрази обстоятелството признанието да не противоречи на закона или на добрите нрави, съдът намира да е налице основание за постановяване на решение при признание на иска на осн.чл.237 от ГПК.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца не се дължат разноски. Съдът намира възражението на ответника за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК за основателно. Предмет на първоинстанционното производство е недължимост на вземане по ИЛ издаден въз основа на заповед за изпълнение поради изтекла погасителна давност. Доказателствената тежест, че не е дала повод за завеждане на делото носи ответната страна, която в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК черпи изгодни за себе си правни последици. Този факт може да бъде установен с доказване на други положителни факти, от които може да се направи извод за наличието или липсата му. В конкретната хипотеза съдът намира сочените обстоятелства да са налице.

Действително след прекратяване на първоначално образуваното изпълнително дело № 20117900401611, ответникът е предприел действия по принудително събиране на вземането въз основа на издадения изпълнителен лист, като е образувано изп.дело № 20197900400735 по описа на ЧСИ Р.М. на 03,04,2019год. В кориците на изпълнителното дело е видно да е налице изп. действие, въз основа инициираното от кредитора дело на 12,04,2019год., поради което изпълнително дело, следва да се счита прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от 12,04,2021год. Постановление за прекратяване на 10,01,2022год. не е обжалвано от кредитора/ връчено съобщение на 12,01,2022год./. Ето защо към датата на депозиране на исковата молба 13,08,2024год., към който момент правото на принудително изпълнение е погасено, ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Действително ответникът разполага с изпълнителен титул, въз основа на който може да се инициира изпълнение срещу длъжника, което обуславя и правния интерес на длъжника от търсената съдебна защита да бъде установено със сила на присъдено нещо недължимост на вземането, но държането на изпълнителен лист при бездействие на кредитора да се ползва от същия не би могло да обоснове повод за иницииране производството. Ето защо разноските следва да останат в тежест на ищеца. Няма данни по делото за претендиране на вземанията извън изпълнителното дело, поради което възражението на ищеца е неоснователно. Фактът, че наложените запори са вдигнати от ЧСИ едва на 07,01,2025год. би могло да обоснове отговорност по чл.441 от ГПК, вр.чл.433, ал.3 от ГПК, но не сочи на повод за завеждане на делото; Предвид възлагането на разноските на ищеца, съдът намира за безпредметно обсъждане на релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Доколкото исковата претенция е уважена за ответника не възниква право на разноски.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. Т. П., с ЕГН **********, с адрес гр.Нови Искър, ул.********* срещу „Фьоникс Фарма“ЕООД, с ЕИК 203283623, със седалище и адрес гр.София, ул.Околовръстен път №199А отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Д. Т. П. не дължи суми, за които е издадена 2

Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.09.2010 г. по ч.гр.дело № 46622/2010г. на Софийски районен съд, 49 състав и изпълнителен лист от 04,10,2010год., а именно: 66356,19 лева- главница, ведно със законната лихва от 29.09.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 1332,12лева разноски по делото, както и сумата от 1113,56 лв. юрисконсултско възнаграждение поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3