Решение № 212 от 12.03.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е

Н И Е №212/12.3.2021г.

Гр.Пазарджик, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПАЗАРДЖИК, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори март , две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА

При секретаря А. Метанова и с участието на прокурора …………………….. като разгледа докладваното от съдия Попова административно дело номер № 46 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 171 ДОПК във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на

М.Н.Ч. ЕГН ********** *** и с адрес за кореспонденция : гр. Велинград, ул. „Б. К. „ № . , чрез процесуален представител адв. М. А. *** против решение № 401/16.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, по жалба вх. № 94-00-7762/ 03.12.2020 г. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив , с която се обжалва Разпореждане с вх. № С200013-137-0009239/19.112020 г. , издадено от Х.

Д. – публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. С жалбата се иска отмяна на решението като незаконосъобразно и неправилно. Прави се възражение, че административният орган неправилно е приложил процесуалните и материални норми , като е приел , че образуваното на 12.02.2015 г. изпълнително дело от публичен изпълнител е прекъснало давността на вземането възникнало на 03.07.2012 г. Поддържат се доводи , че в случая следва да се съобрази задължителното тълкуване дадено в ТР № 2 /2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС , в което се приема , че самото образуване на изпълнително производство не прекъсва давността , а това може да стори само валидно извършено изпълнително действие, което не било налице и към дата 01.01.2018 г. след приложение на разпоредбата на чл. 171 ал.1 ДОПК , вземането следва да се счита за погасено по давност. Иска се съда да отмени решението и да върне преписката на директора на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив за ново произнасяне.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез своят процесуален представител поддържа всички изложени в жалбата доводи .Не ангажира нови доказателства.

Ответникът директор на ТД на НАП – Пловдив , чрез представител по пълномощие гл. юк. Милен Т. , оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка, като в съдебно заседание заявява, че не разполагат с данни кога обжалваното решение е връчено на жалбоподателя , поради което и не оспорват , че жалбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства , намира за установено следното от фактическа страна.

Производството пред административния орган е започнало по подадено до ТД на НП – Пловдив , офис Пазарджик , възражение с вх. № С200013-000-0507523/ 30.10.2020 г. на жалбоподателката М.Н.Ч. за погасяване по давност на задълженията по изп. Д. № 13150000845/2015 г. на ТД на НАП офис

Пазарджик, възникнали въз основа на влязло в сила съдебно решение № 133 / 20.04.2012 г. по описа на Велинградски районен съд , влязло в законна сила на 03.07.2012 г. , а именно за дължима държавна такса в размер на 641,16 лв. и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист, ведно с лихви за забава.

Постановеното по това възражение - Разпореждане с вх. № С200013-137-0009239/19.112020 г. , издадено от Х. Д. – публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик е било неблагоприятно за жалбоподателката , като по подадена от нея жалба е постановено обжалваното в настоящото производство решение № 401/16.12.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. В решението на директора на ТД на НАП –

Пловдив са изложени мотиви, че съобщението за доброволно изпълнение с изх. № 000845/2015 г. 000001/12.02.2015 г. било редовно връчено на жалбоподателката , като след образуване на същото изпълнително производство давността за вземането била прекъсната и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност, която към момента все още не била изтекла. Освен това за същото вземане , държавата била присъединен кредитор по реда на чл. 458 ГПК пред ЧСИ /07.05.2019 г. , съгласно уведомление с вх. № С200013-0-0540060/18.11.2020 г. и това също било изпълнително действие , което прекъсва давността. Допълнително се излагат доводи , че към момента не е изтекъл и срока на абсолютната 10- годишна давност , поради което е приел, че възражението за погасяване на тези вземания , както и подадената жалба са неоснователни.

В настоящото производство повечето от фактите са безспорни между страните и включват възникването на вземането по силата на влязло в сила на 03.07.2012 г. съдебно решение и издаден изпълнителен лист за държавни вземания от дължими държавни такси. Касае се за „съдебно установено вземане „ по смисъла на чл. 117 ал.2 ЗЗД и давностният срок за неговото погасяване е 5-годишен , като съгласно чл. 171 ал.1 ДОПК , този срок започва да тече считано от първи януари на годината следваща годината , през която е следвало да се плати публичното задължение – в случая това е 01.01.2013 г.

По общо правило , давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, давността представлява отрицателен за длъжника юридически факт , за доказването на който , той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо , което ответникът, като административен орган постановил обжалвания акт – следва да докаже.

По делото са налице безспорни данни , че на 12.02.2015 г. е било образувано производство за принудително изпълнение пред публичен изпълнител пи ТД на ПАП – Пловдив, офис Пазарджик и по това изпълнително дело е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 000845/2015/000001/12.02.2015 г. , като видно от писмените данни по делото това съобщение не е достигнало до знанието на длъжника, тъй като пощенската пратка е изпратена на официално регистрирания постоянен адрес на жалбоподателката , но е върната с отбелязване , че тя не живее на този адрес. По изпълнителното дело образувано пред Публичен изпълнител е издадено още постановление за налагане на обезпечителни мерки и запорно съобщение от 19.11.2020 г. към банка - трето задължено лице.

Установява се безспорно , че съгласно уведомление изх.

№ 11976/17.11.2020 г., жалбопадателката М.Н.Ч. е страна в изпълнително производство по изп. Д. № 20198850400217 на ЧСИ Георги Самарджиев и в това производство за нейните задължения, държавата е присъединен взискател с разпореждане на ЧСИ от 07.05.2019 г. По това изпълнително дело е извършена публична продан на делбен имот и държавата е участвала като привилегирован взискател по чл. 136 ЗЗД при разпределението предявено на 16.10.2020 г. съгласно приложения протокол № 3291/15.10.2020 г.

Изложените по-горе обстоятелства не се оспорват , а се установяват и от събраните в производството писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна , съдът прави следните правни изводи : Жалбата е допустима , подадена в срок от надлежна страна , срещу акт който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество е основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 266 ДОПК , но при неправилно приложение на материалния закон. В случая следва да се вземе предвид нормата на чл. 172 ал.2 ДОПК , според която давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.

В настоящия случай единственият спорен елемент от фактологията е дали с образуването на изпълнителното производство пред ТД на НП на 12.02.2015 г. е била прекъсната давността на процесното вземане , тъй като всички последвали изпълнителни действия и по изпълнителното дело образувано пред ЧСИ и пред Публичния изпълнител, безспорно са извършени след изтичането на 5- годишния давностен срок / т.е. след 01.01.2018 г. / и не биха имали каквото и да било значение за прекъсването на давността , в случай, че тази давност е изтекла към един по-ранен момент.

Съдът намира , че към конкретния казус следва да намери приложение задължителното тълкуване на материалния закон дадено в Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. Д. № 2/ 2013 на ОСГТК на ВКС , независимо , че в случая се касае за държавни вземания, които подлежат на принудително събиране по реда на ДОПК, а не на ГПК, тъй като именно в мотивите на това ТР е даден отговор на въпроса , кои са действията по принудително изпълнение, които могат да прекъснат давността. В ДОПК не се съдържат специални разпоредби, които да изключват приложението на това тълкуване с оглед характера на подлежащите на принудително събиране вземания.

В т.10 от мотивите на ТР № 2 / 2013 г. се посочва , че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение", проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Освен това е посочено , че прекъсването на давността настъпва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.

По настоящото дело след образуването на изпълнителното дело пред Публичен изпълнител е изпратено само съобщение за доброволно изпълнение , но не и покана за доброволно изпълнение , като към този момент нормата на чл. 182 ал.1 ДОПК е била действаща и все още не е била отменена / с ДВ 94 / 2015 г. в сила от 01.01.2016 г. /. В чл.215 ал.1 ДОПК в раздел ІІІ- "Способи", глава Двадесет и пета "Принудително изпълнение" са посочени способите за осъществяване на принудително изпълнение на вземанията по ДОПК, и сред тях не са образуване на изпълнително дело и съобщение за доброволно изпълнение, поради което последните не представляват действие по принудително изпълнение, които след извършването им от публичния изпълнител се прекъсва давността на основание чл.172 ал.2 ДОПК. В случая е следва да се вземат предвид и указанията по тълкуването на закона дадени в мотивите към т. 14 от ТР № 2 / 2013 г. , според които както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това.

За пълнота на изложението , настоящият съдебен състав , уточнява, че му е известно образуваното Тълкувателно дело № 3/ 2020 г. за постановяване на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС във връзка с противоречива съдебна практика по въпроса прилага ли се ТР № 2/ 2013 г. за вземания по изпълнителни дела , образувани преди приемането му. Към настоящия момент по това дело няма постановено тълкувателно решение, но съдът възприема преобладаващото в съдебната практика становище , че ТР № 2 / 2013 г. следва да се приложи и към висящи изпълнителни производства. В подкрепа на това становище е разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за нормативните актове,според която тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение / което би било приложимо при автентичното тълкуване на акта/, а и съдебното тълкуване всякога касае приложението на даден нормативен акт и има действие от датата на влизане в сила на акта, който се тълкува. В този смисъл соченото тълкувателно решение следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му- както е в настоящия случай.