Решение № 8 от 01.04.2021, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Кубрат , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Л. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20203320100379 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430 и сл. ТЗ.

Ищецът „ТЕКСИМ БАНК“ АД, ЕИК 040534040 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Л.Д. и М.П.В. в качеството им на изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт П.С.-Б. твърди, че на 08.10.2015 г. е сключ ен Договор за потребителски кредит – овърдрафт № ECL – 000000008XQ, изменен с Анекс към същия договор от 04.11.2015 г., въз основа на който е предоставен на Д. Н. Г. кредит в размер на 1500 лева, при договорна лихва в размер на 28.8 % и краен срок на издължаване на кредита 08.10.2016 г. Като заявява, че кредитополучателят е усвоил кредита, като на два пъти – на 08.10.2015 г. и на 04.11.2015 г., е усвоил разрешения размер на кредитния лимит, но не изпълнил договорните си задължения по редовното погасяване на месечните договорни лихви, ищецът блокирал кредитния лимит и на 07.04.2016 г. възможността за ползването му била преустановена. След настъпване на крайния падеж на договора – 08.10.2016 г. и въпреки изпратените уведомления, ответникът не изпълнил договорните си задължения. Поради това на 19.04.2019 г. кредитодателят е подал заявление в РС-Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК, образувано в ЧГД № 309/2019 г. Издадената по цитираното дело 1

Заповед № 205/22.04.2019 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае, че Д. Н. Г. дължи на „ТЕКСИМ БАНК“ АД сумите: 1 470.00 лева – главница, ведно със законната лихва от 19.04.2019 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL – 000000008XQ/08.10.2015 г. и Анекс към същия договор от 04.11.2015 г.;

1 298.09 лева – договорна лихва начислена за периода от 01.02.2016 год. до 15.04.2019 год.; 225.56 лева – лихва за забава начислена за периода от 07.04.2016 г. до 15.04.2019 г. Претендират и направените в заповедното и в настоящото производство разноски. Исковете намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл.

422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

Ответникът Д. Н. Г. , ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в *** чрез назначения му особен представител адв. Р.П. от АК–Разград, ангажира становище за допустимост, а по същество – и неоснователност на предявените искове. Твърди, че ответникът не е бил надлежно уведомяван за задълженията си по кредита по настоящия си адрес. На основание чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД прави възражение за настъпила погасителна давност на вземанията за договорна и за наказателна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 309/2019 г. по описа на Районен съд – Кубрат, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство, а именно: 1 470.00 лева – главница, ведно със законната лихва от 19.04.2019 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL – 000000008XQ/08.10.2015 г. и Анекс към същия договор от 04.11.2015 г.; 1 298.09 лева – договорна лихва начислена за периода от 01.02.2016 год. до 15.04.2019 год.; 225.56 лева – 2 наказателна лихва начислена за периода от 07.04.2016 г. до 15.04.2019 г.

Издадената заповед е била връчена по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК , като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява следното:

Не се спори между стратине, че по силата на Договор за потребителски кредит – овърдрафт № ECL – 000000008XQ/08.10.2015 г., изменен с Анекс от 04.11.2015 г. ищецът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1500 лв. Кредитният лимит е изцяло усвоен от ответника, като на 08.10.2015 г. е изтеглил 400 лв. и на 04.11.2015 г. – 1400 лв . Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, ползваният кредит под формата на овърдрафт се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 28.80%. Съгл асно чл. 3, ал. 2 от договора олихвяването се извършва ежемесечно на 1-во число. Крайният падеж на договора е уговорен на 08.10.2016 г. В чл. 5 страните са уговорили последователността на погасяването на задълженията: съдебни разноски, просрочена лихва, законна лихва, просрочена главница, редовна договорна лихва и редовна главница.

Ищецът твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по редовното погасяване на месечните договорни лихви, считано от 01.02.2016 г., поради което на основание три неплатени месечни задължения в срок, начислени на дати 01.02, 01.03 и на 01.04.2016 г., е блокирал кредитния лимит, а на 07.04.2016 г. възможността за ползване на лимита била преустановена.

Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства и поради това, че и след настъпване на крайния падеж на договора на 08.10.2016 г. ответникът не погасил задълженията си, кредиторът му изпращал уведомления на посочения от него адрес.

На 19.04.2019 г. кредитодателят подал заявление в РС-Кубрат за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 309/2019 г. Издадената по цитираното дело Заповед № 205/22.04.2019 г. е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В изпълнение указанията на съда съгласно чл.

3

415, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят в указания срок е предявил в настоящото производство искове за установяване на вземанията си по така издадената заповед.

От изготвената и изслушана в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въз основа на така сключения между страните договор, ищецът е предоставил, а ответникът – усвоил 1800 лв. При извършената проверка вещото лице установило, че кредитополучателят е следвало да погасява изтеглените суми на всяко първо число на месеца, но е извършил плащания в общ размер от 408.55 лв., както следва:

30.10.2015 г. – 300 лв.

04.11.2015 г. – 7.20 лв.

30.11.2015 г. – 30 лв.

01.12.2015 г. – 10 лв.

07.01.2016 г. – 61.35 лв.

От всички платени вноски, съгласно чл. 5 кредиторът е разнесъл плащанията като съответно 330 лв. са отнесени за погасяване на главницата, а останалите 78.55 лв. са отнесени за погасяване на лихви и такси.

Размерът на дължимите главница, лихви, такси и комисионни от кредитополучателя към 16.04.2019 г. са както следва: главница от 1470 лв., договорна лихва – 1298.09 лв. и наказателна лихва – 225.56 лв. Според експерта дължимите разноски по кредита са в размер 704.74 лв.

Предоставените с кредита средства са усвоени от Д. Н. Г.. Кредитът не е погасяван редовно, като последната вноска е била на 07.01.2016 г. – 61.35 лв.

Съдът възприема заключението на изготвената по делото ССчЕ като компетентно извършена и обоснована.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

За да бъде уважен предявения т положителен установителен иск по чл.

4

422 ГПК е необходимо ищецът да е доказал съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова полза срещу ответника. В процесния случай на първо място ищецът успя да докаже наличието на валидно облигационно отношение между „Тексим банк“ АД и ответника, което да съставлява източник на претендираното задължение на ответника. То е възникнало въз основа на сключен между тях Договор за предоставяне на кредит – овърдрафт от 08.10.2015 г., изменен с анекс от 04.11.2015 г. по отношение размера на кредита, с краен срок на погасяване 08.10.2016 г.

Длъжникът не доказа, че е изпълнил изискуемите си задължения за заплащане на дължимите по договора погасителни вноски в пълен размер.

Установи се, че е извършил плащания в общ размер на 408.55 лева, разнесени съгласно чл. 5 от договора за погасяване на дължими лихви и главница.

Доколкото от така внесената сума е погасена за редовна главница сума в размер на 330 лв., то претенцията за просрочена главница в размер на 1470 лв. е доказана по основание и размер. Основателни и доказани са и акцесорните претенции, видно от заключението на изготвената ССЕ.

Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015 г. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът не споделя възражението на особения представител досежно претендираната за заплащане възнаградителна лихва. В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс, ведно със застрахователна премия, общ размер на плащанията и лихвения процент по кредита. С оглед на това и предвид, че размерът на уговорената договорна лихва (и ГПР) по процесния договор не надвишава максимално предвидения като допустим размер в ЗПК, не е налице основание за прогласяване нищожността на уговорката за възнаградителна лихва и тя е дължима от заемополучателя заедно с получената в заем сума.

Вземанията за договорна и наказателна лихва не са погасени по давност. Задължението за плащането им се погасява по давност с изтичането 5 на тригодишен срок, съобразно чл.111 б. „в“ ЗЗД. В случая срокът на плащане е уговорен от кредитора и длъжника с договора за кредит, поради което длъжникът изпада в забава с изтичането му – чл. 84, ал.1 ЗЗД. Уведомленията до кредитора, че кредитът е станал изискуем не са стигнали до знанието му, поради което и кредиторът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение след настъпване на крайния падеж на договора – 08.10.2016 г.

Заявлението е подадено на 19.04.2019 г., поради което претенциите за възнаградителна и наказателна лихва не са погасени по давност.

Предвид изложеното претенциите на ищеца следва да се уважат изцяло, както са предявени.

По отношение на разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.

Направените в заповедното производство разноски са в общ размер на 109.87 лв. (59.87 лв. заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), а в настоящето производство са сторени такива в размер на 798.37 лв. (от които 118.37 лв. внесена държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 280 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. разноски за депозит за особен представител).

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д. Н. Г. , ЕГН

********** с пост. адрес *** и наст. адрес в ***, че дължи на „ТЕКСИМ БАНК“ АД, ЕИК 040534040 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Л.Д. и М.П.В. в качеството им на изпълнителни директори чрез пълномощник юрисконсулт П.С.-Б. следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 205/22.04.2019 г. по ч. гр. д. № 309/2019 г. по описа на РС–Кубрат: 1 470.00 лева (хиляда четиристотин и седемдесет лева, нула стот.) – главница, ведно със законната лихва от 19.04.2019 год. до изплащането на сумата, изискуем дълг по Договор за потребителски кредит-овърдрафт № ECL – 6

000000008XQ/08.10.2015 г. и Анекс към същия договор от 04.11.2015 г.;

1 298.09 лева (хиляда двеста деветдесет и осем лева, девет стот.) – договорна лихва начислена за периода от 01.02.2016 год. до 15.04.2019 год.; 225.56 лева (двеста двадесет и пет лева, петдесет и шест стот.) – наказателна лихва начислена за периода от 07.04.2016 г. до 15.04.2019 г. , на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ.