Решение № 260 от 29.03.2024, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1073/2023
- Вид
- Решение № 260
- Подписан
- 29.03.2024
- В сила
- 24.04.2024
- Състав
- Христина Запрянова Жисова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 13, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.16, ал.5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17, ал. 2 т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.23 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38-40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.38 ал.1 и ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.38 ал.1 и ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38-40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 41 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.57 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 260 гр. гр. Хасково, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христина З.Жисова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640101073 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на З. Н. М. против Етажната собственост /ЕС/ с адрес: **********************, с която е предявен иск с правно основание чл.40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ за отмяна на решенията на Общото събрание /ОС/ на ЕС, обективирани в протокол № 1 от 27.04.2022 г.
Ищецът твърди, че е член на Етажната собственост /ЕС/ на сграда с адрес гр.
*****************, като собственик на идеална част от СОС ***. На 27.04.2022 г. било проведено общо събрание на собствениците в етажната собственост, за което бил съставен протокол № 1, който му бил връчен на 26.04.2023 г. с приемопредавателен протокол от същата дата, заедно с описани в него документи. Поддържа се, че решенията на ОС на ЕС, обективирани в посочения Протокол № 1 от 27.04.2022 г. били незаконосъобразни и в срока по чл. 40, ал. 2, ар. чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, за него бил налице правен интерес да иска отмяната им по следните съображения:
На първо място, според ищеца общото събрание било свикано в нарушение на чл. 12 и чл.13 ЗУЕС, като не била спазена процедурата за това - не била поставена на видно и общодостъпно място на сградата 7 дни преди датата на събранието покана, чието съдържание да отговаря на императивните изисквания на чл.13, ал.1 ЗУЕС. Неспазването на срока лишавало етажните собственици, между които бил и той, от възможността да организират участието си в събранието и накърнявало правото им на участие при взимане на решенията, което било достатъчно основание за отмяна на взетите решения, обективирани в протокол № 1.
1
Освен това се твърди, че общото събрание не се било провело на дата и час, посочени в поканата. Не било посочено мястото на провеждане на общото събрание, с което била нарушена разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗУЕС, съгласно която общото събрание следвало да се проведе на подходящо място в етажната собственост, прилежащата й площ или на друго място в близост до нея. Според него обстоятелството, че в поканата не било посочено място на провеждане на ОС, поставяло под съмнение дали то се е провело изобщо.
На следващо място, не бил налице необходимия кворум за провеждане на процесното ОС и за вземане на съответните решения съгласно ЗУЕС. Твърди се, че не били присъствали всички посочени в присъствения лист лица и никой от собствениците не бил представляван от пълномощник. ОС на ЕС не било проведено, респ. - ако такова действително било проведено, то била налице липса на кворум за провеждане на процесното ОСЕС и същото било незаконосъобразно проведено, което от своя страна имало за последица незаконосъобразност на всички взети решения.
Ищецът посочва, че в присъствения списък били посочени имената на лицата, присъствали на събранието, без да са отразени притежаваните от тях идеални части от общите части на ЕС. Въпреки това в протокол № 1 било отразено, че присъстващите собственици притежават 75% ид.ч, от общите части на сградата. Наред с това, в списъка на собствениците, присъствали на ОС на ЕС, били отразени имената на лица, които се твърдяло да са собственици на самостоятелни обекти в сградата, което било невярно, като не било ясно и на кои точно обекти, тъй като не бил посочен номерът на всеки самостоятелен обект в ЕС чл.16, ал.5 ЗУЕС, а само видът (апартамента и етажа). Част от записаните в присъствения списък лица не били собственици на обекти в ЕС и не били пълномощници на собственици (нямало отразяване на пълномощници в списъка), поради което към обявения час - 19 ч., за провеждане на общото събрание не бил налице изискуемият кворум за законното му провеждане.
Според ищеца, взетите решения в т. 7 и т. 8 от дневния ред на проведеното ОС били незаконосъобразни, като противоречащи на разпоредбата на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС. Взетите решения по т. 2, т. 3, т. 6 от дневния ред на проведеното ОС, пък били незаконосъобразни, тъй като не бил налице изискуемият се в чл. 17, ал. 2 т. 7 ЗУЕС кворум от 67% ид.ч. от общите части на сградата.
Предвид изложеното и поради допуснати според ищеца множество нарушения във връзка със свикването и провеждането на общото събрание на ЕС на 27.04.2022 г., се иска от съда да постанови решение, с което да бъдат отмени взетите решения на посоченото общо събрание като незаконосъобразни, както и да му се присъдят направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен.
Преди всичко се посочва, че услугите на професионален домоуправител се ползвали при наличие на недобросъвестни собственици или ползватели на обекти в режим на етажна 2 собственост, които отказвали да заплащат поддръжката на общите части или забавяли същото необосновано, заплащали част от определените суми като самоволно определяли каква именно част ще заплатят. Именно такова поведение довело до необходимостта за ангажиране от страна на етажната собственост на професионален домоуправител.
Поддържа се и недопустимост на искова молба, доколкото същата била представена извън предвидените в закона преклузивни срокове. Сочи се, че обявата за изготвяне на протокола от проведеното общо събрание била поставена на видно място в общите части на входа на дата 07.05.2022 г., като възможният срок за обжалване на тази обява бил определен в чл. 16 ал.7 от ЗУЕС и същият изтичал именно на 07.06.2022 г. Поддържа се, че въпреки че не бил направил необходимото да изиска и да се запознае с протокола в определеният от закона срок, не бил направил и необходимото да осигури свой представител на общото събрание, ищецът правел неправомерен опит да заобиколи закона, като представял искане за представяне на протокол от общото събрание почти година след неговото провеждане. В тази връзка и доколкото искът бил погасен по давност, се иска съдът да счете същият за просрочен и съответно недопустим за разглеждане и да прекрати производството, като бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски на етажната собственост. На следващо място, се обръща внимание в отговора, че Й. Л. Н.а не била домоуправител по смисъла на ЗУЕС, доколкото през годините на ротационен принцип се сменял домоуправителят измежду собствениците в етажната собственост. В този смисъл, била налице неоснователност на предявеният иск спрямо едно лице, като в този случай се считало, че Н.а действала в качеството на пълномощник на общото събрание, а не като домоуправител.
По същество се излагат доводи за неоснователност на иска.
На първо място се поддържа, че искът бил предявен извън сроковете, които законът предвиждал за оспорване на взето решение, доколкото съобщението за изготвяне на протокола от проведено на 27.04.2022г. събрание бил поставен във входа на вх. Б на 07.05.2022 г., като оспорването на същият можело да стане до 07.06.2022 г.
На второ място, липсвали аргументи и основания за изведените възражения. Твърди се, че събранието било свикано надлежно, с уведомяване на всички собственици, както чрез поставяне на покана, така и лично чрез срещи с тях и устно, освен по отношение на собствениците, които били осуетили възможността за тяхното уведомяване устно. При провеждане на събранието били присъствали изискуемият брой собственици, като при извеждане на текста, че са присъствали 75 % от общите части на сградата, същите били удостоверени от страна на етажната собственост, по отношение на собствениците представили доказателство за това, че били собственици и съдействали напълно за създаването на етажната собственост. Следвало да се обърне внимание, че неправомерно ищецът правел опит да създаде условна неустойчивост на взетото решение на общото събрание, не поради нарушени негови права, а поради нежеланието да заплаща дължими такси за общи части. Същият правел опит чрез свое бездействие да извлече полза, като препятствал събирането. Твърди се, че включително при провеждане на събранието на 3
27.04.2022 г., по съществото си той не бил отсъствал от сградата, а напротив - бил забелязан, че е в апартамента си и наблюдава през прозореца, но сам бил решил да не присъства на събранието. В този смисъл, следвало да се обърне внимание, че създаването на ЗУЕС било с цел уреждане отношенията на собствениците, като се водел от принципа на вземане на решение с мнозинство, за защита на общи интереси, като нежеланието за участие в Общо събрание или съответно във вземането на решения по отношение на етажната собственост оставало назад, доколкото Етажната собственост решавала въпроси в по - висок обществен интерес, а именно - интереса на собствениците, които имали мнозинство с цел защита на сградата и създаване на предпоставки за обслужването, запазването и евентуалното възстановяване на повреди по общите части, както и преустановяване на течове, наводнения и/или зарази. Често в общия случай се наблюдавало нежелание на собственици, живеещи в част от сградата, незасегната от евентуално увреждащо положение, да отказват да участват в отремонтирането или поддържането на общите части, които следствие на увреда или предпоставки за такава биха нанесли щета на други собственици, като стандартен опит за отклоняване на това участие била симулация на защита на интереси по съдебен ред с цел избягване на финансово участие в отремонтирането или поддържането на общите части.
По отношение на спазване на процедурата по чл. 16 ал.7 ЗУЕС се посочва, че същата била спазена като бил представен протокол на собствениците, поставено било и уведомление във хода на дата 07.05.2022 г. в 15.00 ч., посочено било и кога и как взетото решение можело да се оспори.
Твърди се, че поканата за свикване на общо събрание била поставена във входа на общодостъпно място и видима за всички собственици на 19.04.2022 г., като събранието било свикано за датата 27.04.2022 г. Налице били всички изискуеми реквизити по отношение на поканата. Липсвали данни ищецът да е представил уведомление за отсъствието си на адреса, не бил представил и други средства за комуникация, на които да отговаря. Предвид изложеното се възприемало, че той пожелал уведомяването му да се осъществява чрез така поставената покана на видно място във входа на блока. Доколкото в деня за събранието той не бил упълномощил представител и сам не пожелал да присъства на събранието, въпреки че бил забелязан като присъствие, това не водело до опорочаване на общото събрание. Също така, неизпълнението на изискванията на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, не било предпоставка да се приеме, че събранието било нередовно свикано.
По отношение на претендираното нарушение на чл. 16 ал.5 от ЗУЕС, в отговора се посочва, че дори и да бил налице пропуск за вписване на идеалните части, собственост на всеки собственик, такива идеални части се съдържали в домовата книга и самото им невписване не било предпоставка за отмяна на взетото решение, доколкото такава отмяна можела да се иска само при констатирано нарушение за липса на кворум, което в конкретният случай не било налице.
На последно място се посочва, че липсвала яснота защо искът бил предявен срещу Й. Н.а, доколкото тя била избрана само за контрольор, и съответно - пълномощник при подписването на договора, като представителната й власт била само и единствено за 4 подписване на договора, но не и в качеството на представляващ етажната собственост.
Такъв представляващ било друго лице. Липсвал и Булстат на сдружението. В тази връзка се твърди, че Й. Л. Н.а не била представител на сдружението. Налице бил договор с професионален домоуправител, за който се сочи че се представя с отговора на исковата молба.
По всички изложени съображения, ответникът намира предявения иск за неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: