Решение № 1000 от 05.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000503428 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 265581/01.09.2021г., постановено по гр.д. № 10326/2018г. по описа на СГС, ГО, 18 с-в са отхвърлени обективно евентуално съединени установителни искове, с правно основание чл.40 ЗЗД, а в условие на евентуалност по чл.26, ал.2, пр. последно ЗЗД, предявени от „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД (в несъстоятелност), ЕИК 120614576 против Б. И. С. и Д. Б. С. за признаване на установено, че договори за покупко-продажба, сключен на 08.12.2006г. обективиран в н.а.№ 112, т. IV, per. 3776, д. № 698/2006г. на Нотариус С. П. и договор за покупко- продажба, сключен на 29.12.2006г. обективиран в н.а.

№ 177, т. V, per. № 6534, д. № 817/2006г. на Нотариус К. А. са недействителни, по отношение на „Строително дружество ММ“ АД (в несъстоятелност), тъй като представляващия дружеството управител Б. С. Л. и купувачът са действали във вреда на представляваното лице, както и че същите са нищожни като привидни, поради абсолютна симулация, като неоснователни.

Със същото решение без разглеждане са оставени предявените при условие на евентуалност искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.108 ЗС за признаване на установено по отношение на Б. И. С. и Д. Б. С., че „СД ММ“ АД /в н./ е собственик на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.София, който имот съгласно н.а. № 112, т. IV, per. № 3776, д. № 698/2006г. и н.а. № 177, т. V, per.№ 6534, д.№ 817/2006г. представлява поземлени имоти с 1 планоснимачни № 835, 909, 984, имот без планоснимачен номер, имот без планоснимачен номер и имот 2461, всичките в кв.46 по плана на гр. София, местността „Люлин 3“ с обща площ по документ за собственост 4478 кв.м., както, като Л. Д. Х. бъде осъдена да предаде владението върху горепосочения имот, поради неоснователност на главните искове.

Присъдени са разноски, като „СД ММ“ АД (в н.), е осъдено да заплати в полза на Б.

И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х. сумата от по 3600 лв., представляващи направени по делото разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК, а в полза на СГС сумата от 3431,42 лв., дължима д.т. на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец „СТРОИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ММ“ АД (в несъстоятелност), оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени, като уважи предявените претенции. Изтъква факта, че е доказано пълно и главно наличието на договаряне във вреда на представлявания, тъй като купувачът Б. И. С. е съдружник и управител на „Строително дружество ММ“ ООД от неговото учредяване. Б. С. Л. е приет за съдружник в „Строително дружество ММ“ ООД на 21.11.2006г, като е вписан и за управител на дружеството заедно с другите съдружници - Б. И. С. и В. П. Б.. Приемането за съдружник и назначаването му става по- малко от 20 дни преди първата прехвърлителна сделка. Единият управляващ и представляващ съдружник Л., продава на другия управляващ и представляващ съдружник С., в негово лично качество, като физическо лице, имоти собственост на дружеството. Твърди, че по дефиниция на пар.1 ДР на ТЗ „свързани лица“ са съдружниците в едно дружество. В този смисъл Л. и С. като съдружници в ищцовото дружество са свързани лица. Третият ответник, придобил собствеността върху процесните имоти, е Л. Х., майка на Г. Ф. Х., който също е „свързано лице“ с Б.С., тъй като е член на Съвета на директорите на „Борика - Чепеларе“ АД, чийто праводател е „Маримекс“ ООД, чийто управител е именно Б.С.. Твърди, че лицата Б. И. С., С. З. Щ., Б. Л. Ц. и Г. Ф. Х. участват като съдружници и управляват различни фирми, между които са „Строително дружество ММ“ АД, „Биса строй ООД, „Маримекс ООД, „Борика - Чепеларе“ АД и др. Тази свързност е установена чрез гласни доказателства - в своите показания св.С. в о.с.з. на 05.03.2020г. ясно заявява, че Л.Х. е „дама, която се грижеше за документите на фирмата за обектите в Германия“. Пак от тях става ясно, че Б.С., Б. Л., Л.Х. и Х.С. / последният приобретател на имота в хода на делото/ са се познавали, работили са заедно и че след като съдружниците са се разделили „са се прехвърляли имоти от Б.С. на други лица и след това пак са идвали при него“. Оспорва извода на СГС, че сключването на процесните сделки е в изпълнение на решение на ОС на ООД т.е. волята не е опорочена. Посочва, че изготвянето и подписването на тези документи от ответника и свързани с него лица са само, за да бъде спазена процедурата по изповядване на сделката, но те нямат материална и формална доказателствена сила. В тази връзка в писмено становище от 07/06/2019г. е оспорен протокола от 04/12/2006г. за проведено ОС на съдружниците досежно неговото съществуване в този вид към момента на изповядване на процесната сделка през 2006г.

2

Твърди, че ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания, не е правно основание годно да направи третото лице собственик по смисъла на чл.71 ал.1 ЗС и няма да породи вещно транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД.

На второ място посочва, че последващата сделка през 2012г., с която Б.С. и съпругата му Д.С. продават в режим на СИО на Л. Хьофер същите имоти, обединени вече в един поземлен имот, също не може да породи своите правни последици, тъй като съгласно общия принцип в правото никой не може да прехвърли права, които сам не притежава. Тъй като обаче този договор не е недействителен на основание чл.40 ЗЗД той е породил своето облигационно действие, като насрещната страна - лицето придобило владението върху вещта по този последващ договор е добросъвестен владелец. Посочва, че придобилият собствеността Л.Х. не е добросъвестен владелец, тъй като е знаела към момента на сключването, че праводателят й не е собственик т.е. че последният недобросъвестно е договарял с представителя във вреда на предсталвявания при сключването на предходния недействителен договор. Л.Х. не е добросъвестен владелец, тъй като тя е майка на Г. Ф. Х., който също е „свързано лице с продавача Б.С.. Затова в нейна полза тече дългата 10-годишна давност, а не кратката.

На трето място счита, че е доказана и вредата за представлявания, тъй като от сделката дружеството не извлича търговска печалба, не генерира паричен приход, което е видно от уговорения начин на плащане - минимална сума в деня на сделките и след това разсрочване на плащането в период на една година. От приетата по делото ССЕ се установява, че плащане по сделката има, но средствата са „подсигурени“ от едни и същи лица с тази цел, както и че договорена цена е много под пазарната стойност на подобен вид имоти. Стойността, на която са продадени първоначално през 2006г имотите е 240 000лв, а пазарната стойност определена от в.л. е над 800 000 лева. Факт, който доказва безспорно увреждане на интересите на дружеството-продавач „СД ММ“ ООД към момента на сключване на договора.

Счита, че целта на прехвърлянето на имота през 2006г. между съдружниците Л. и С. и през 2012г. на трето лице е именно с цел да бъде невъзможно за изключения съдружник Я. да насочи изпълнение към имота и да удовлетвори своето вземане за неизплатен дружествен дял от дружество. Неправилен е извода на съда, че „считано от м.юни 2008г. е отменено решението, с което е бил изключен като съдружник Г. Я.“. От представеното в о.с.з. на 03.06.2019г. от ответниците решение изрично е отбелязано, че „в частта за заличаване в регистъра на съдружника Г. Я. решението е обезсилено с решение № 375/05.06.08г.“, тъй като междувременно „СД ММ ООД е преобразувано в АД и е невъзможно възстановяване на членството на съдружника. Твърди, че Дружеството и неговите органи на управление са били наясно, че имат задължение към изключения и възстановен съдружник, като с отчуждаване на имущество на дружеството преди уреждане на имуществените отношения с него става практически невъзможно неговото удовлетворяване. Няма как да бъде удовлетворено вземането за изплащане на дружествен дял с осребряване на имущество на дружеството при положение, че имуществото е вече 3 прехвърлено, извадено от патримониума на дружество. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Б. И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х. оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение. Посочват, че е невярно и спекулативно възражението, че пазарната стойност на имота е, съгласно СТЕ над 800 000 лв., което безспорно уврежда интересите на дружеството продавач към момента на сключване на договора. От материалите на делото е видно, че съдът е приел СТЕ с пазарна стойност 307 000 лв. без отчитане на тежестите върху имота (наличието на две възбрани) при данъчна оценка под 48 000 лв. По искане на въззивника СТЕ е повторена и тогава е дадена оценка над 800 000 лв. Тази нова оценка очевидно не може да бъде кредитирана, поради своята неточност. Затова от ответниците е поискана разширена експертиза, но същата не е допусната от съда. Считат, че няма основания и доказателства за увреждане на интересите на дружеството-продавач, тъй като цената на имотите, която е била платена изцяло, е в размер близо пет пъти над данъчната оценка. Самите плащания и тяхното получаване от страна на продавача са безспорно установени и доказани по делото. Що се отнася до евентуалния иск по чл.26 ал.2 ЗЗД, посочват, че същият освен неоснователен и недоказан, е и недопустим, тъй като той съвпада по предмет с отменителните искове, предвидени в чл.647 ТЗ. Предявавайки този иск синдикът заобикаля тази разпоредба на ТЗ, в т.ч. и преклузивните срокове за предявяване на някой от предвидените в нея искове. Това обстоятелство е установено безспорно в съдебни производства от аналогичен характер между същите страни, за които представя доказателства. Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно евентуално и субективно активно и пасивно съединени искове по чл.40 ЗЗД, при условията на евентуалност чл.26 ал.2, пр. второ ЗЗД, при условие на кумулативност по чл.124 ГПК вр.чл.108 ЗС, предявени от „Строително дружество ММ“ АД (в несъстоятелност) против Б. И. С., Д. Б. С. и Л. Д. Х..

Ищецът „Строително дружество ММ“ АД (в несъстоятелност) твърди, че с Решение № 194/30.06.2017г. постановено по т.д. №246/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд е обявена неплатежоспособността им, като е определена начална дата на неплатежоспособността - 25.06.2004г., открито производство по несъстоятелност, спряно е производството по ликвидация и дружеството е обявено в несъстоятелност. На 08.12.2006г. ищецът „СД ММ“ ООД чрез управителя Б. С. Л. е продал на съдружника си Б. И. С. с Нотариален акт № 112, т. IV1 per. № 3776, д. № 698/2006 г. от 08.12.2006 г. на Нотариус С.

П., вписана в НК под № *** следните собствени на дружеството имоти: 1/2 идеална част от поземлен имот с планоснимачен номер № 835 от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият с площ от 1533 кв.м., при съседи: УПИ III 792, V 788, поземлен имот № 909 и поземлен имот № 984; 1/2 идеална част от поземлен имот с планоснимачен номер № 909, от кв. 46 по плана на гр. София, местността ,,Люлин-3“, целият с площ от 1 100 кв.м., при съседи: от две страни улици, поземлен имот № 984 и поземлен имот № 835; 1/2 идеална 4 част от поземлен имот с планоснимачен номер № 984 от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият с площ от 800 кв.м., при съседи: улица, поземлен имот № 909 и поземлен имот № 835; 1/2 идеална част от поземлен имот без планоснимачен номер, от кв.

46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият с площ от 40 кв.м., при съседи: поземлен имот № 909, УПИ III 792 и поземлен имот № 835; 1/2 идеална част от поземлен имот без планоснимачен номер, от кв. 46 по плана на гр. София, местността „Люлин-3“, целият с площ от 3 кв.м., при съседи: поземлен имот № 984 и УПИ V 788, за които поземлени имоти, съгласно план за регулация, одобрен с Решение № 60 по протокол № 24/30.03.2001г., която регулация не е приложена е отреден УПИ IV-835, 909, 984. Твърди, че продажната цена е общо 240 000 лева, която е договорено да бъде получена, както следва: 20 000 лв. в деня на сделката след подписване на н.а., а останалата част да бъде изплатена в срок от една година.

Разпечатката съдържа 27 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce73e9da-2574-4f81-92b2-8f6709857b87