Решение № 16246 от 28.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16246 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110137515 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Току Енерджи“ ЕООД срещу В. Д. З., с която са предявени следните осъдителни искове:

Главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща дължима сума по Договор за консултантски услуги от 23.12.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща платена от ищеца сума на отпаднало основание /неосъществена цел по Договор за консултантски услуги от 23.12.2019 г./, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща платена от ищеца сума на неосъществено основание /неосъществена цел по Договор за консултантски услуги от 23.12.2019 г./, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането;

Както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 640,54 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 19.04.2021 г. до 05.07.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за консултантски услуги на 23.12.2019 г., с предмет предоставяне на консултантски услуги от В. З. в 1 качеството му на консултант на „Току Енерджи“ ЕООД, за реализация на проект за закупуване от ищеца на имот – самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София, район „Триадица“, ***, представляващ етаж 1 от сградата, с идентификатор ***., с площ 137,68 кв.м., срещу възнаграждение в размер на 50 000 лева, платимо както следва: 20 000 лева авансово в деня на подписване на договора и 30 000 лева при обявяване на решението на комисията на агенцията за публични предприятия и контрол с определяне на купувач – възложителя /т.е. ищецът/. Твърди, че е платил сумата от 20 000 лв. при подписване на договора, като последният служил също така и за разписка за получаване на сумата. Сочи, че съгласно чл. 6 от Договора, ответникът в качеството на консултант отговарял за постигане на крайната цел на Договора, а именно купуване на имота от ищеца. Съгласно чл. 6, изр. 2 от Договора „В случай, че целта на договора не бъде постигната, консултантът дължи на възложителя връщане на авансовото плащане по договора“. Твърди, че целта на договора не е постигната, т.к. имотът не бил придобит от него, а от трето лице – „Асет Холдер“ ЕООД. С оглед описаното сочи, че за ответника е възникнало задължение за връщане на авансово полученото възнаграждение.

Твърди, че до ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение на електронен адрес, както и до адреса на кантората. Претендира и лихва за забава от датата на която имотът е придобит от трето лице 19.04.2021 г. до предявяване на иска. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В проведеното първо открито съдебно заседание по делото ответникът е заявил, че оспорва предявените искове. Оспорва да е получил приложената към исковата молба покана за доброволно плащане. Твърди, че е изпълнил коректно задълженията си по процесния договор и е предоставил уговорените в него консултантски услуги, за което има право да получи договореното възнаграждение. Твърди, че целта на договора не била постигната по вина на възложителя-ищец, тъй като същият се бил регистрирал за участие в проведения от Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол търг, но не бил внесъл депозит за участие. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор, но твърди, че целта му не била постигната поради обстоятелства, за които отговарял ищецът.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за консултантски услуги с вписания в исковата молба предмет. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява от представения и неоспорен препис от Договор за консултантски услуги от 23.12.2019г. с предмет предоставяне на консултантски услуги за реализация на проект за закупуване на имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. София, район „Триадица“, ***, представляващ етаж 1 с идентификатор

2

*** с площ от 137,68 кв.м., ведно с прилежащите към същия две мазета и заедно с 50/1000 идеални части от общите части на сградата и от поземления имот, включително до крайното изпълнение на сключените от страна на възложителя договори за придобИ.е на собствеността върху имота.

Не се оспорва също, а от съдържанието на договора се установява, че уговорената цена е в размер на 50 000 лева, от които 20 000 лева са платени авансово при сключване на договора и последният служи за разписка относно плащането, докато остатъкът от 30 000 лева се дължи при обявяване на решението на комисията на АППК с определяне на купувач, като дължимите суми се изплащат в брой.

От приетата справка чрез отдалечен достъп по данни за имот в Службата по вписванията – гр. София се установява, че на 19.04.2021г. имотът, предмет на договора, е придобит от купувача „Асет Холдер“.

Прието е извлечение от неофициалния раздел на Държавен вестник, в който е публикувано Решение № 3731-П от 13.01.2021г. на Агенцията за публичните предприятия и контрол, с което е обявен електронен търг за продажба на процесния имот – частна държавна собственост. Обявен е размерът на началната тръжна цена, депозитът за участие, както и срокът за регистрация.

От приетото писмо с изх. № 92-00-10-184 от 31.05.2024г. на Агенцията за публичните предприятия и контрол се установява, че с Решение № 1777 от 17.07.2020г. на изп.д. на АППК е открита процедура за приватизация на процесния имот – частна държавна собственост с предоставени права за управление на областен управител на област София. С Решение № 3731-П/13.01.2021г. на изп.д. на АППК е определен методът на приватизация на имота по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗПСК, а именно продажба чрез електронен търг на електронната платформа за продажба на имоти. С Решение № 3738-П/23.02.2021г. на изп.д. на АППК е определен „Асет Холдер“ ЕООД за купувач, спечелил електронния търг за продажба на имота. На основание проведения търг е сключен договор за приватизационна продажба № РД-01-64/05.04.2021г. между АППК и „Асет Холдер“ ЕООД.

От приетата покана за доброволно плащане се установява, че ищецът е поканил ответника в 10-дневен срок от получаването на поканата да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща авансово възнаграждение по договор за консултантски услуги.

Представена е и обратна разписка за връчване на поканата за доброволно плащане, от която се установява, че пратката е получена на 10.02.2022г. от Станимир Стоев.

От показанията на св. В. А. К. се установява, че същият познава отдавна и двете страни по делото и са в приятелски отношения. Знае, че страните са адвокати. Имали интерес към имот, който се намирал на ул. „Цар Борис“, но не помни чия е била инициативата за провеждане на срещата между тях. Срещата била проведена в кантората на В. З. и свидетелят предполага, че договорът е бил подписан там, но свидетелят не го бил видял. Свидетелят не си спомня за други срещи между страните конкретно по този договор.

Обстоятелствата, че имотът е публична държавна собственост и че покупката трябвало да се 3 извърши чрез публичен търг не били говорени пред свидетеля, той не бил присъствал на такъв разговор, а самият свидетел не бил наясно със статута на имота. Свидетелят знае от ответника В. З., че имотът се предлага, но не си спомня дали той му е казал кой предлага имота. На срещата пред свидетеля не била коментирана цената на имота, не си спомня и други подробности относно изпълнението на договора от страна на В. З.. На друга среща между страните присъствал само в хода на делото, когато страните се опитали да постигнат спогодба, но такава не била постигната. За други срещи не си спомня. Свидетелят се занимавал с осъществяване на контакти между клиенти на недвижими имоти поради множеството си контакти в София.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже, че между страните е сключен договор с твърдяното в исковата молба съдържание, че е изправна страна по договора, че за ответника е възникнало задължение за плащане на процесната сума, както и изискуемостта на задължението. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си. В доказателствена тежест на ищеца по евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. задържането на сумата. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на ответника в забава и размера на дължимото обезщетение.

Както беше посочено, между страните е безспорно и от представения договор се установява, че на 23.12.2019г. са сключили договор за консултантски услуги, по силата на който ответникът се е задължил да консултира ищцовото дружество за реализация на проект за закупуване на недвижим имот – етаж 1, находящ се в гр. София, ***, включително до крайното изпълнение на сключените от страна на възложителя договори за придобИ.е на собствеността върху имота.

Също така няма спор и от договора, имащ характера на разписка за извършено плащане в брой, се установява, че при неговото сключване ищцовото дружество е заплатило на ответника авансово възнаграждение в размер на 20 000 лева.

Спорът се концентрира върху въпроса за изпълнението на договора от страна на ищеца, в която насока съдът намира следното.

По иска за връщане на платеното на договорно основание.

Съгласно чл. 4.1 – чл. 4.4. от договора, поетите от ответника като консултант задължения са да предоставя на възложителя регулярно необходимата информация във връзка с изпълнението на настоящия договор; да събира данни и информация във връзка с проектите в рамките на позволеното от законите на Република България; да осигури съдействие на сътрудници при изпълнение на настоящия договор; да препоръча на 4 възложителя други специалисти, които биха били необходими във връзка с реализацията на настоящия договор.

В чл. 6 от договора е предвидено, че консултантът отговаря за постигане на крайните цели на настоящия договор. В случай, че целта на договора не бъде постигната, консултантът дължи на възложителя връщане на авансовото плащане по договора.

Следователно от гореизложеното се установява, че ответникът изрично е поел задължението да отговаря за резултата от извършената от него консултантска дейност и има право на възнаграждение само и единствено при условие, че целта на договора бъде постигната, като ищцовото дружество придобие описания в чл. 1 от договора недвижим имот. Това означава, че авансовото възнаграждение подлежи на връщане не само в случаите, в които целта на договора не е постигната заради виновно неизпълнение на задълженията на консултанта, но и когато тя не е постигната поради обстоятелства, за които отговарят трети за съглашението лице – например, когато въпреки извършените от консултанта действия продавачът на имота е отказал да договаря с ищцовото дружество, когато имотът е закупен от друг купувач, когато продавачът се е отказал да продава имота и пр. Консултантът не носи отговорност за постигане на крайната цел, само когато тя не е постигната поради обстоятелства, за които възложителят отговаря – когато възложителят е във виновно неизпълнение на задълженията си по консултантския договор /чл. 87 ЗЗД/, когато се е отказал от договора /чл. 288, ал. 1 ЗЗД/, когато не е осигурил необходимото съдействие на консултанта за изпълнение на договора /чл. 95 ЗЗД/ и пр.