Решение № 608 от 22.11.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Ямбол, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20222330102293 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от И. Н. К. с ЕГН ********** от гр.Я. чрез пълномощник адв. В.К. от АК Я., с която против „Комакс Тестинг България“ ЕООД гр.Ямбол, са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

С исковата молба се твърди, че ищецът е работил в предприятието на ответника на длъжност „***“ по трудов договор № *** год., като трудовото правоотношение на ищеца било прекратено със заповед № *** год. на основание чл.71, ал.1 КТ, считано от 27.06.2022 год. поддържа се, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като договорът бил сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, а бил прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ, без да има постигнато съгласие между страните за сключването му с изпитателен срок. Твърди се че след уволнението ищецът не е работил по трудово правоотношение в резултат на което е претърпял вреди в размер на 3840 лева, в размер на БТВ за срока от 27.06.2022 год. до 15.08.2022 год.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на ищеца извършено със заповед № *** год. за незаконно, да бъде отменено; да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3 840 лева за времето от 27.06.2022 год. до 15.08.2022 год., през което е останал без работа поради уволнението, на базата на полученото от него брутно трудово възнаграждение през последния месец преди уволнението в размер на 2880 лева. Претендира се законната лихва, както и сторените от ищеца разноски.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с която се оспорват предявените искове. Не се оспорва, че ищецът е работил в предприятието на ответника на сочената в исковата молба длъжност в периода 04.04.2022 год. до 27.06.2022 год.

Останалите факти и обстоятелства в исковата молба се оспорват.

Твърди се че сключения между страните трудово договор е бил с уговорен срок за изпитване до шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Твърди се че съдържанието на първа и трета страница на приложения с исковата молба трудов договор се различава от трудовия договор който е приложен към личното трудово досие на ищеца. Оспорва се представения с исковата молба трудов договор.

С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум, съдът е намерил, че предявените от ищеца е предявен главен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и акцесорни такива с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.

В съдебно заседание ищецът оттегля предявения от него иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ - да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“, поради което и на основание чл.232 ГПК съдът с протоколно определение от 14.11.2022 год. е прекратил производството по предявения от ищеца И. Н. К. против ответника „Комакс Тестинг България“ ЕООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, и е продължил производството по предявените от ищеца против ответника искове с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и т.3 КТ.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника признава предявените против него искове с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и т.3 КТ като едновременно с това представя документ – платежно нареждане за сумата от 4 639,60 лева, че е заплатено претендираното обезщетение, включително разноски и лихва.

Процесуалния представител на ответника пледира да бъде уважен иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и потвърждава от името на ищеца, че сумата е получена по сметката му.

С протоколно определение от 14.11.2022 год. съдът е обявил съдебното дирене за приключило на основание чл.237, ал.1 от ГПК.

Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда съдът да постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като от ответника в съдебно заседание е направено признание на исковете предявени от ищца с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и т.3 КТ.

Същото изхожда от легитимирано лице – законният представител на ответника по делото.

Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се 2 разпорежда.

С оглед на направеното признание на иска, съдът намери, че предявения иск да признае уволнението на ищеца извършено със заповед № *** год. за незаконно и да бъде отменено, за основателен и следва да се уважи.

По иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3 840 лева за времето от 27.06.2022 год. до 15.08.2022 год., през което е останал без работа поради уволнението, предвид направеното признание, за основателен и доказан по основание и размер, но в предвид извършеното плащане в хода на производство, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид и с оглед разпоредбата на чл.235 ГПК, намери, че същият следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

По разноските:

Тъй като се касае за трудов спор и ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, следва и с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да са възложи заплащането на дължимите държавни такси по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ, независимо от извършеното плащане в хода на производството, тъй като с поведението си ответника е станал повод за завеждане на делото. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС държавни такси общо в размер на сумата от 193,60 лева, от които 40 лева за неоценяемия иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ и 153,60 лева за оценяемия иск по чл.344, ал.1 т.3 КТ.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на И. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** извършено на основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда със заповед № *** год. на *** на „Комакс Тестинг България“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес: гр.Ямбол, ул.“Нарцис“ № 18 - Ю.К., считано от 27.06.2022 год., за незаконно и го отменя.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** против „Комакс Тестинг България“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес: гр.Ямбол, ул.“Нарцис“ № 18, представлявано от А.В.В., П.М.М. и Ю.К. иск, с който на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, се иска да бъде осъден „Комакс Тестинг България“ ЕООД да заплати на И. Н. К. обезщетение в размер на 3 840 лева за времето от 27.06.2022 год. до 15.08.2022 год., през което е останал без работа поради уволнението, на базата на полученото от него брутно трудово възнаграждение през последния месец преди уволнението в размер на 2880 лева, ведно със законната лихва от образуване на делото до окончателното и изплащане, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Комакс Тестинг България“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес: гр.Ямбол, ул.“Нарцис“ № 18, представлявано от А.В.В., П.М.М. и Ю.К. да 3 заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол сумата от 193,60 лева, представляваща сбор от дължимите държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от 28.11.2022 год.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4