Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 511 от 11.07.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 415/2024
Вид
Определение № 511
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Перник, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500415 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Г. С., ЕГН ********** от *** срещу Разпореждане № 315/12.12.2023 г. по ЧГД № 229/2023 г. по описа на Районен съд – Трън, с което е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № *** за изпълнение на парично задължени въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която той е осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616 сумата от 20018.05 лв., представляваща главница по договор за кредит „Експресо“ от *** г., сумата от 5951.06 лв. – договорна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., сумата от 1358.16 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г., сумата от 145.90 лв., представляваща законна лихва за периода от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски – 549.46 лв. платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради нарушение на материалния закон. Посочено е, че районният съд неправилно е приел, че представеният документ по чл. 417, т. 2 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Счита, че кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 418, ал. 2 от ГПК не са налице, тъй като извлечението от счетоводните книги на заявителя, не съдържа информация каква част от кредита е погасен, кога са извършени плащанията, коя е последната внесена погасителна вноска, какъв е размерът и за кой месец се отнася, като същевременно в него са включени сумите за разноски по делото, 1 които не са били направени. Поддържа, че редовността от външна страна на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК изисква същият да има изходящ номер и данни за длъжността на лицето, което го е подписало и качеството му на служител на банката – заявител, както и да е положен печат на банката. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба – “БАНКА ДСК” АД е подал отговор, в който е изложил подробни аргументи за неоснователността . Поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и издадено в съответствие с разпоредбите на чл.

417, т. 2 от ГПК, чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 418, ал. 2 от ГПК.

Настоящият състав, като взе предвид доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 от ГПК /ПДИ е изпратена за връчване на 10.05.202г. и частната жалба е подадена на 29.05.2024 г./, едновременно с възражение по чл. 414 от ГПК, от надлежно процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление на „Банка ДСК“ АД срещу Р. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за сумите от: 20018.05 лв., представляваща главница по договор за кредит „Експресо“ № *** г.; 5951.06 лв. – договорна лихва за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г.; 1358.16 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г.;

145.90 лв., представляваща законна лихва за периода от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 549.46 лв. - платена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката за сметка № *** г., което съдържа данни за: договора за кредит - № *** г.; кредитополучателя – Р. Г. С.; датата на разрешаване на кредита – *** г.; датата на усвояването му – *** г.; срока на кредита – 120 месеца; валутата – BGN; месечната падежна дата – 30-то число; крайния падеж – *** г.; дните на забава – 999; датата на настъпилата изискуемост – *** г.; броя, размера и падежа на непогасените месечни вноски – общо 45 бр., всяка посочена по размер – 401.13 лв.; общ размер на просрочената сума – 18050.85 лв.; общ размер на дължимата главница, включително и предсрочно изискуемата – 20018.05 лв.; общ размер на дължимата възнаградителна лихва и периодът – 5951.06 лв. за времето от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г.; общият размер на сбора от главницата и договорната лихва - 25969.11 лв.; размерът и периода на обезщетението за забава – от 29.02.2020 г. до 15.11.2023 г. – 1358.16 лв. и от 16.11.2023 г. до 06.12.2023 г. – 145.90 лв.; общо дължима сума по кредита – 27473.17 лв.; държавна такса, внесена на 06.12.2023 г. – 549.46 лв.

Извлечението е подписано от А. С. с електронен подпис. Положен е и саморъчен 2 подпис.

Към заявлението също са приложени договор за кредит „Експресо“, ведно с погасителен план към него, сключен на *** г. между „Сосиете жинерал експрес банк“ АД и Р. Г. С., уведомление изх. № *** г. от „Банка ДСК“ АД до длъжника за обявяване на цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо, ведно с потвърждение за получаването му лично от Р. С. на 16.11.2023 г. Неговите клаузи относно общия размер на кредита, валутата, срока на издължаване, размера и дата на падежа на месечните вноски съвпадат с отразеното в представеното извлечение от счетоводните книги на банката. В чл.

11, б. „а“ от договора страните са се съгласили, че банката може да изиска предсрочно погасяване на предоставения кредит ведно с изтеклите лихви с първи предстоящ падеж, като обяви кредита за предсрочно изискуеми и при наличие на неизпълнение на задължението на кредитополучателя по договора.

Приложено е и пълномощно, с което законните представители на банката са упълномощили юрисконсулт Р. В. Д. с представителна власт да подава заявления за издаване на заповеди за изпълнение на парично задължение/т. 2/ и да подписва извлеченията от счетоводните сметки/т. 9/.

Разпоредбата на чл. 418, ал. 1, във вр. с чл. 417 от ГПК предвижда възможност за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение и за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея, когато със заявлението е представен документ по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането. Предпоставките за това са предвидени в чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а именно: документът по чл. 417 от ГПК да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а в случай, че изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на друго обстоятелство, то да е установено с официален или с изходящ от длъжника документ.

В случая заявителят основава искането си за допускане на незабавно изпълнение на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, удостоверяващо задължението и документът, от който произтича вземането – договор за банков кредит, заедно с всички негови приложения.

След изменение на редакцията на чл. 417, т. 2 от ГПК/ ДВ, бр. 100 от 2019 г. / за ползване на облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, банката наред с извлечението от счетоводните си книги е длъжна да представи и договора за банков кредит, съответно приложенията към него и общите условия, ако има такива, за да удостовери вземането си срещу длъжника.

Изискванията за минималното съдържание на извлечението от счетоводните книги на банката са уредени с изменението, обнародвано в ДВ бр. 59 от 2007 г., доп., бр. 59 от 2016 г. на нормата на чл. 60, ал. 2, т. 1 – т. 3 от ЗКИ. До този момент не е съществувала законодателна уредба нито в ГПК, нито в ТЗ или ЗКИ и ЗСч, която да определя съдържанието и реквизитите на извлечението. Затова съдебната практика, включително и цитираната от частния жалбоподател - Определение № 264 от 7.05.2009 г. на ВКС по ч. т. д.

3

№ 210/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 118 от 24.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 25/2009 г., Определение № 174 от 16.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 18/2010 г., Определение № 693 от 16.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 731/2009 г., след като е констатирала липсата на законова уредба за реквизитите на документът по чл. 417, т. 2 от ГПК и в хода на инстанционния контрол е посочвала въз основа на какви обстоятелства приема, че представеното извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна. Към настоящия момент изискванията за редовност на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК се съдържат в ясната и конкретна норма на чл. 60, ал. 2, т. 1 – т. 3 от ЗКИ. Затова при извършването на тази преценката по реда чл. 418, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът съобразява единствено дали са спазени тези изисквания.

Съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 – т. 3 от ЗКИ минимално изискуемото съдържание на извлечението от счетоводните книги включва: броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Съответствието на представеното извлечение от счетоводните книги на така посочените изисквания обосновава извод за неговата редовност от външна страна. В случая посочената в чл. 60, ал. 2, т. 1 – т. 3 от ЗКИ информация се съдържа в представеното извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК и съответно то отговаря на изискването за редовност от външна страна. Следва да се уточни, че същото е и подписано, както с електронен, така и със саморъчен подпис, а длъжността, която заема подписалото го лице не е предмет на установяване в настоящото производство. Още повече, че заявлението, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и на изпълнителен лист, е подписано от юрисконсулт Радостина Димитрова, която е упълномощена и да подписва от името на банката извлечения от счетоводните книги. Прилагането към това заявление на извлечението от счетоводните книги, сочено като основание на процесното вземане, представлява потвърждение на удостоверените в извлечението обстоятелства от надлежно упълномощено за това лице.

Други закони, освен чл. 60, ал. 2 от ЗКИ не предвиждат допълнителни изисквания към документа по чл. 417, т. 2 от ГПК. Затова доводите, че той е нередовен от външна страна поради липса на изходящ номер, печат, доказателства за длъжността на подписалото го лице и други са неоснователни. Включването в него на съдържание, което не е предвидено в чл.

60, ал. 2 от ЗКИ също не опорочава редовността му от външна страна, поради което и посочването на заплатената за водене на заповедното производство държавна такса в него, не е основание да се приеме, че същото не е редовно.

Отразените в извлечението обстоятелства дават основание да се направи извод за съществуване на претендираното от заявителя вземане срещу длъжника.

С изходящ от длъжника документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 от ГПК – потвърждение за получаване на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, подписано лично от частния жалбоподотел на 16.11.2023 г., е установена и изискуемостта на 4 това вземане, настъпила предсрочно при условията на чл. 11, б. „а“ от договора за кредит и обявена надлежно от кредитора при съобразяване изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.

418, ал. 1 – ал. 3 от ГПК за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.