Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 326 от 11.06.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 242/2025
Вид
Определение № 326
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Калин Трифонов Тодоров, Борис Константинов Динев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. Враца, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500242 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Агенция за социално подпомагане, чрез Дирекция "Социално подпомагане"-Враца, представлявана от директора Н. С., против Определение № 742/16.04.2025 г., постановено по гр. д. № 616/2025 г. по описа на Районен съд - Враца, с което е върната молбата на ДСП и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита, че така постановено определение е неправилно. Навежда доводи, че с последните изменения в Семейния кодекс (ДВ, бр.106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) законодателят е дал възможност при наличие на определени предпоставки ДСП да сезира районния съд по местоживеенето на детето с цел защита на интересите му. Намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.84, ал.3 СК, според която дете, което е настанено по реда на ЗЗДет в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл.83, ал.1 въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл.93, ал.2 СК родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл.25, ал.1, т.2, 3 или 4 ЗЗДет или няма семейство на роднини или близки, което е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл.27, ал.3 ЗЗДет.

Развива съображения, че ОЗД е орган, чиято основна цел е да защитава интереса на детето, като полага усилия да съобрази всички факти и обстоятелства в конкретния случай преди да вземе решение, касаещо живота и бъдещето на едно дете. Посочва, че в случая предвид настъпилите предпоставки по чл.84, ал.3 СК ОЗД-Враца се е възползвала от дадената от законодателя правна възможност. Според жалбоподателя, отглеждането на 1 детето в приемно семейство е временно решение на невъзможността да бъде отглеждано в биологичното си семейство и осигуряването на подходяща грижа би могло да се постигне посредством осиновяване, а вписването е първият елемент за стартиране на тази процедура.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че искането на ДСП-Враца за вписване на детето в НЕИСПО е недопустимо.

Навеждат се доводи, че съгласно § 33 от ПЗР на ДИД към СК тази система е следвало да влезе в експлоатация до 01.01.2025 г., но към настоящия момент тя не функционира. С приетия на 21.03.2025 г. Закон за държавния бюджет на РБ за 2025 г., обн.ДВ бр.26 от 27.03.2025 г., законодателят е направил изменение, като датата на въвеждане на системата в експлоатация е променена на 31.12.2026 г. Според жалбоподателя, това означава, че няма друг ред, по който до 31.12.2026 г. да се прилага разпоредбата на чл.84, ал.3 СК.

Излагат се аргументи, че според чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето, висшите интереси на детето са първостепенно съображения във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Ето защо жалбоподателят счита, че всички институции, които са ангажирани с настоящия случай, следва да се ръководят най-напред от интереса на детето. Изтъква, че са налице материалноправните предпоставки за вписване на детето в НЕИСПО, а до въвеждането й в експлоатация – в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП-Враца. В тази насока се позовава и на практика на съдилища в страната по сходни случаи.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и нецелесъобразно.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на частната жалба от Снежана Божидарова Дамянова и Районна прокуратура-Враца.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната въззивна жалба и материалите по делото, приема следното:

Частната въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.130 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по постъпила молба от Агенция за социално подпомагане, чрез Дирекция "Социално подпомагане" - Враца за постановяване решение, с което да бъде разрешено вписване на детето З. В. Д., ЕГН **********, в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване, а до въвеждането й в експлоатация – в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСПВраца.

За да прекрати производството по делото, Районен съд – Враца е приел, че съгласно действащата редакция на чл.84, ал.3 СК съдът е легитимен да постанови вписване единствено и само в информационната система по чл.83, ал.1 СК – НЕИСПО, но не и в регистрите, водени към РДСП. Изложени са мотиви, че към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция НЕИСПО все още не е създадена и не функционира, а според § 33 2 от ПЗР от ЗИД към СК до внедряването и въвеждането в експлоатация на тази система в информационната и комуникационна среда на Министерството на труда и социалната политика продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.

Посочено е също, че според §34 от ПЗР от ЗИД към СК, Националната електронна информационна система на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, и Националният регистър на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване, водени от Агенцията за социално подпомагане, както и регистрите на децата и осиновяващите, водени в регионалните дирекции за социално подпомагане, се поддържат до внедряването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО в информационната и комуникационна среда на Министерството на труда и социалната политика. По смисъла на §36 всички процедури по глава 8, започнали преди 31 декември 2024 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред.

Настоящата съдебна инстанция намира, че като краен извод това определение е правилно и законосъобразно.

Редът за извършване на исканото вписване в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване е уреден в разпоредбата на чл.84, ал.3 СК, предвиждаща, че дете, което е настанено по реда на ЗЗДет в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или приемно семейство, се вписва в информационната система по чл.83, ал.1 ЗЗДет въз основа на съдебно решение на районния съд по настоящия адрес на детето, когато в срока по чл.93, ал.2 родителят е поискал прекратяване на настаняването и връщане на детето, или промяна на мярката и настаняване в семейство на роднини или близки, но не са изпълнени условията за това поради неоказване на съдействие от страна на родителите, не са отпаднали основанията за настаняване извън семейството по чл.25, ал.1, т.2, т.3 и т.4 ЗЗДет или няма семейство на роднини или близки, което да е дало съгласие за временно настаняване на детето по чл.27, ал.3 ЗЗДет.

От тази разпоредба е видно, че съдът е компетентен да постанови вписване единствено и само в информационната система по чл.83, ал.1 ЗЗДет, но не и в регистрите водени към РДСП, нито да разпореди прехвърлянето на данни в бъдеще. Според първоначалната редакция на § 33, ал.1 от ПЗР към ЗИД на СК, Националната електронна информационна система за пълно осиновяване и Електронната платформа за кандидатстване за осиновяване на деца при условията на пълно осиновяване се създават до 01.01.2025 г. С изменението на тази разпоредба (обн. ДВ, бр. 26 от 2025 г., в сила от 1.01.2025 г.) този срок е продължен до 31 декември 2026 г. В ал.2 на § 33 е посочено, че до внедряването и въвеждането в експлоатация на НЕИСПО в информационната и комуникационна среда на Министерството на труда и социалната политика продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. В § 36 от ПЗР към ЗИД на СК е предвидено, че всички процедури по Глава VІІІ, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред.

3

Всичко изложено води до извод, че създаването на НЕИСПО е предвидено, за да замести регистрите на деца за пълно осиновяване. След като до момента такава система не е внедрена и въведена в експлоатация и с оглед на това, че в случая процедурата е започнала преди 31.12.2026 г., приложима е разпоредбата на чл.84 СК в редакцията ДВ бр. 101 от 27.12.2019 г. (действаща преди изменението с ДВ, бр. 106 от 2023 г.), която предвижда административен ред за вписване на деца в регистъра на деца за пълно осиновяване въз основа на заповед на директора на РДСП. Посоченият ред, по който се извършва вписването, е административен и изключва съдебната намеса.

По повод цитираната в частната жалба съдебна практика, следва да се отбележи, че действително съществува различна практика на районните съдилища по приложението на чл.84 СК. Настоящият състав обаче възприема преобладаващата практика на окръжните съдилища в страната – напр.

Определение № 585 от 14.05.2025 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 306/2025 г.; Определение № 88 от 20.01.2025 г. на ОС - Плевен по в. ч. гр. д. № 934/2024 г.; Определение № 109 от 14.01.2025 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д.

№ 3199/2024 г.; Определение № 893 от 21.10.2024 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 459/2024 г.; Решение № 578 от 30.10.2024 г. на ОС - Враца по в. гр. д.

№ 534/2024 г. и др.

При тези съображения въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 742 от 16.04.2025 г., постановено по гр. дело № 616/2025 г. по описа на Районен съд - Враца.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4