Решение № 6781 от 10.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6781 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100504823 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 10442 от 18.06.2023 г., постановено по гр. д. № 6067/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 28-и състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Х. М. по реда на чл. 422 ГПК при условията на кумулативно обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 3402,19 лева – подгрята вода за имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 285553 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното й плащане, като на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи и сумата от 781,28 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 04.08.2021 г.

С постановеното решение е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 10 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., както и за сумата от 2,64 лева – обезщетение за забава върху задължението за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 04.08.2021 г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 83,67 лева – разноски за държавна такса и 49,85 лева – разноски за процесуално представителство в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и сумата от 719,99 лева – разноски в исковото производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника сумата от 1,69 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която исковете са частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на СРС. Оспорва размера на издадените от ищеца фактури, твърдейки, че в жилищния блок, в който се намира топлоснабденият имот, няма 1 топлозахранване от 2006 г. и се потребява единствено топла вода. Сочи, че е изчислена прекомерна топлинна енергия, която надхвърля възможностите на отоплителните тела в процесния апартамент. Твърди, че заключението по допуснатата съдебносчетоводна експертиза е бланкетно, неконкретно и неясно, като представлява преписано извлечението от счетоводните книги на ищеца. Твърди, че по делото не са представени никакви доказателства от третото лице помагач, от които да се установи реално дължимата сума.

Моли съда да отмени решението на СРС и да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият ищец – „Топлофикация София“ ЕАД, в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – юрк. К., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

Претендира разноски.

Въззиваемият – третото лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД в законоустановения срок не е подал отговор на въззивната жалба и не взема становище по жалбата.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сума за извършено дялово разпределение и иск за лихва върху сумата за дялово разпределение, е отхвърлен, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което същата е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Във връзка с оплакването във въззивната жалба, че не са представени документи от третото лице помагач, от които да се установи реално дължимата сума, следва да се посочи, че с писмена молба от 27.07.2022 г. (л. 102 от гр. д. № 6067/2022 г. по описа на Софийски районен съд ) третото лице помагач е представило изискваните по реда на чл. 190 ГПК документи, от които се установява, че в процесния имот липсва надлежно узаконен водомер за топла вода., като за отчетния период при направата на изравнителни сметки на абонатна станция за периодаи: май 2017 – април 2018 г. и май 2018 – април 2019 г., включени в отчетния период, потребеното количество топлинна енергия е изчислено съгласно чл. 69, ал.

2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия на база брой потребители – двама, който брой е съобразен с данни, предоставени от представители на етажната собственост.

Във връзка с оплакването за необоснованост на извода на СРС по отношение на количеството топлинна енергия, която ищцовото дружество е доставяло до процесния имот, следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приета съдебнотехническа експертиза (СТЕ) се установява, че през исковия период и в процесния имот има служебно начислена ТЕ за БГВ за два броя потребители при служебно определен разход 140 л на денонощие с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите изводи, до които е достигнало вещото лице-експерт. Вещото лице е посочило, че за отчетния период начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение изчислява реалното 2 потребление на топлинна енергия и извършва изравняване между начислената и дължимата сума. Съгласно заключението на СТЕ изчисленията, извършени от ФДР, са в съответствие с действащата нормативна уредба. Предвид това, че вещото лице по допусната СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените отчети от третото лице помагач и е съобразило нормативните изисквания, съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивника във връзка със СТЕ.

В този смисъл настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно даденото заключение на вещото лице по изслушаната и приета съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), съгласно което изравнителните сметки, въведени през 07.2018 г. и 07.2019 г. са сторнирани при извършването на реален отчет и издаването на общи фактури, като впоследствие е издадена обща фактура, в която са начислени суми за реално консумирана топлоенергия за процесния период в размер на 3402,19 лева. Във връзка с оплакването във въззивната жалба, че заключението по назначената ССчЕ е бланкетно и необосновано, следва да се изясни, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето за процесното материално правоотношение лице, като съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, което бе обсъдено по-горе стойността на доставената топлинна енергия (която съответства на тази по ССчЕ) съобразно действащата към този момент нормативна уредба,

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не дължи проверка на правилността извън наведените оплаквания. Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззивницика следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на въззиваемото дружество сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационното обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10442 от 18.06.2023 г., постановено по гр. д. № 6067/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 28-и състав, в частта, с която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. Х. М., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 3402,19 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Х. М., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 781,28 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 04.08.2021 г.

РЕШЕНИЕ № 10442 от 18.06.2023 г., постановено по гр. д. № 6067/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 28-и състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу В. Х. М., ЕГН ********** по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 10,00 лева – цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 2,64 лева – обезщетение за забава за плащането на задължението за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 04.08.2021г, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 273 ГПК В. Х. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 100 3 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Нелбо“ АД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4