Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 298 от 08.02.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6641/2021
Вид
Решение № 298
Подписан
08.02.2022
В сила
07.06.2022
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Пловдив, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330206641 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-008901 от 15.09.2021г., издадено от *** към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция Пловдив, с което на Р.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137е от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителни мотиви се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за неговото потвърждение по следните съображения:

Наказателно постановление 21-1030-008901 от 15.09.2021г. е издадено от М.В.М., на длъжност *** към ОДМВР-Пловдив, с-р Пътна Полиция Пловдив, за това, че на 26.08.2021г. в 10,35ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. Васил Априлов и ул. Филип Македонски, като мотопедист, в посока север-запад, е управлявал мотопед Кимко с рег. № ****, лична собственост, като навлиза след знак B1, забраняващ влизането на съответното МПС, както и че като водач на мотопед, не използва защитна каска.

Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН Серия GA № 377096/26.08.2021г., издаден от И.С.К., *** при ОДМВРПловдив, с-р Пътна полиция, съгласно който било констатирано, че на 26.08.2021г. в 10,35ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. Васил Априлов и ул. Филип Македонски, като мотопедист, в посока север-запад, е управлявал мотопед Кимко с рег. № ****, лична собственост, като навлиза след знак B1, забраняващ влизането на съответното МПС, както и че като водач на мотопед, не използва защитна каска.

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителят К., който посочва, че е съставил акта лично. Сочи, че подписът като актосъставител е негов. Дава пространни обяснения за случилото се по време на проверката, като описва мястото, където е била извършена – при движение по бул. Васил Априлов, когато с негов колега забелязали навлизането на мотопеда по ул. Филип Македонски, след забранителен сигнал B1. Сочи също че водачът е бил без предпазна каска, поради което му бил съставен АУАН за констатираните две нарушения, които жалбоподателят подписал без възражения.

Посочената в АУАН и в НП фактическа обстановка настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в действителността.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя К., които съдът намира за достоверни, логични, убедителни и последователни. Същевременно жалбоподателят нито при съставянето на АУАН, нито с жалбата, оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената Заповед №8121з515/14.05.2018г., се установява компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 26.08.2021г., за нарушение на същата дата, а НП - на 15.09.2021г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е ясно описано мястото на извършване на нарушението. В случая, доколкото първото от двете нарушения касае именно нарушение на знак B1, забраняващ навлизането на МПС след кръстовище, мястото на извършване на нарушението следва да бъде отбелязано именно с посочването на кръстовището, където е било извършено, за да може съдът да извърши преценка дали на съответното място има поставен такъв знак. Същевременно, с посочването на посока на движение на МПС-то – от север на запад, напълно се изяснява и точно по коя улица се е движело МПС-то преди навлизането му след забранителния сигнал – при така описаното движение излиза, че МПС-то 3 се е движило по бул. Васил Априлов в посока от север (от ВМИ към Централна гара), като впоследствие е завило на запад – каквото именно би било движението на автомобила при маневра „десен завой“ на кръстовището с ул. Филип Македонски. Не се оспорва от жалбоподателя, а и е служебно известно на съда, че на мястото има поставен пътен знак B 1 , забраняващ навлизането на МПС-та, идващи от бул. Васил Априлов. Поради това и според настоящия състав във визирания случай мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, без да са нарушени правата на жалбоподателя.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нормата предвижда задължение за водачите на моторни превозни средства да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, пътен знак В 1 предвижда забрана за влизането на пътни превозни средства. При навлизането на жалбоподателя с мотопед след забранителния сигнал, е бил осъществен съставът на процесното административно нарушение. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение поради бланкетност на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и липса на съответната привръзка. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление ясно е описано кой точно знак е бил нарушен от страна на жалбоподателя и по какъв начин. Поради тази причина и няма никакво съмнение какво е било твърдяното от административнонаказващия орган извършено нарушение, и по какъв начин е била нарушена нормата на чл. 6, т.

1 от ЗДвП. В тази насока е и Решение № 16 от 29.01.2019 г. на АдмС Кърджали по к. а. н. д. № 202/2018 г. , както и трайната и последователна практика на касационната инстанция по дела, по които са потвърдени наказателни постановления за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – Решение № 2501 от 16.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2295/2021 г., Решение № 2463 от 14.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2798/2021 г. , Решение № 2399 от 7.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2633/2021 г. и др.

Отделно от това, дори да се приеме, че нормата е бланкетна, при правилното описание на фактите, осъществяващи изпълнителното деяние на 4 административното нарушение, районният съд може да ги преквалифицира с прилагане на същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, т.е. в случая със запълването на бланкета – в този изричен смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021г. на ВАС.

Приложена е правилната санкционна норма - чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП, като определеното в нея наказание - глоба в размер на 30 лв., е в абсолютен размер, който е бил съобразен от административнонаказващия орган.

По отношение на второто извършено от жалбоподателя нарушение, правилно административнонаказващият орган е приел, че е налице съставът на чл. 137е от ЗДвП. Установи се по делото, че жалбоподателят е управлявал мотопед без използване на защитна каска, с което и е бил осъществен съставът на административното нарушение.

Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че в наказателното постановление е посочена неправилна санкционна разпоредба, доколкото пр.

1 от чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП касае неизползването на предпазен колан, докато пр. 2 от същата разпоредба визира случаите на неносене на защитна каска. Непрецизното посочване на санкционната разпоредба обаче не води до отмяна на наказателното постановление. Както вече се посочи, в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС е предвидено правомощие на районния съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Видно от текста на тълкувателното решение, възможността за районния съд е както да измени правната квалификация на нарушението, така и да измени основанието за налагане на наказанието, без да отменя наказателното постановление, стига с това да не се влошава положението на жалбоподателя.

Правната теория отдавна е приела, че съставните части на нарушената правна норма включват в себе си нейната хипотеза, диспозиция и санкция, които е възможно да бъдат разпръснати в различни разпоредби в закона, като и в този случай правната норма остава единна. В случая хипотезата на правната норма е правопораждащият правилото за поведение юридически факт – управлението на мотопед. Диспозицията (правилото за поведение) е 5 уредена в чл. 137е от ЗДвП – задължение за управляващия мотопеда да носи предпазна каска. Санкцията (наказанието за неспазването на правилото за поведение) е определена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. Поради това и с оглед правилното описание на извършеното нарушение от фактическа страна и липсата на основание да се изменя съществено обстоятелствената част на наказателното постановление, с оглед задължителната за съда т. 1 от Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021г. на ВАС, следва да бъде преквалифицирано основанието за налагането на глоба за нарушението по чл. 137е от ЗДвП от чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП, като наказателното постановление се потвърди в останалата му част. В процесния случай наказанието "глоба" в размер на 50 лв. е същото като посоченото в наказателното постановление, поради което и не се влошава положението на жалбоподателя. За пълнота следва да се посочи, че цитираната и представена от процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика е постановена преди приемането на горепосоченото тълкувателно решение, поради което и същата не се споделя от настоящия състав като противоречаща на постановките в същото.

В случая според съда няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Описаните нарушения разкриват типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от същия вид – намерението да се изпробва изправността на скутера не освобождава жалбоподателя нито от задължението да носи предпазна каска, нито от задължението да не навлиза в забранени улици, без значение какво разстояние ще следва да измине; също така, булевард Васил Априлов и пресечките му не могат да се считат за ненатоварени улици, още по-малко през деня. Действително от справката за нарушител-водач е видно, че нарушенията са първи за жалбоподателя.